България'2013: Етрополе - Тетевен

Малко изнервено измина това пътуване: изгубен часовник, загряла кола, задачи по математика за четвърти клас. Но гледките си заслужаваха!!! Планината си е облякла есенната премяна.
1. Етрополе

Самият град е разкопан. Много странен започнат и недовършен ремонт. И неделен пазар, допринасящ за задръстването. Много често питаме местните как да стигнем тук-там. Търсим паликар. Нова дума за речника ми. Бях решила, че прозилиза от пали-кар/кола, но се оказа, че означава грък (и гръцки войник) и сочи произхода на конкретния автомонтьор. Въпросният тип се беше облегнал на телената ограда и на нашето "Търсим паликаря." ни затапи с "Ами намерихте го". Каза, че ще я бъде колицата и отказа да вземе пари за загубеното време.

Има много къщи с лози. Голяма част от тях са хубави. Тази на снимката е по-обикновена, но беше близо до паликаря и затова е документирана.

Иначе Етрополе събужда спомени от предишни две посещения. Едното беше отдавна. Присъствах на среща на един род, което тогава не оцених, но май на друго такова събиране не съм присъствала. Тогава ношувахме в манастира. Второто  е по-скорошно, кратко измъкване от София.
Продължаваме към Тетевен.

2. Тетевен

 За съжаление от старите къщи са останали само две.

 Както и в Етрополе, отпоплението явно е на дърва, включително и в блоковете. Но на няколко места видях слънчеви панели.

Испания'2013(Валенсия): 1. София - Валенсия

24 май 2013
Ще се опитам да нахвърлям как премина пътуването ми до Испания тази година.
Имах 13 почивни дни. Първоначалната идея беше да отида до Грузия. Но цената на самолетния билет до там не е ниска и реших отложа пътуването за есента, когато имам 3 седмици, за да мога да посетя и съседните Армения и Азербайджан. А планът за септември беше курс по испански в Испания, та затова - рокадо.
Била съм вече 3 пъти в Испания - веднъж летях до Барселона, после до Малага и пак до Мадрид. Та затова се отправям към Валенсия. Грубата идея е да се придвижвам бавно и полека на северозапад. Т.к. съм посетила основните градове на север от Мадрид в еднодревни екскурзийки от там, няма как да направя кръг и да се върна във Валенсия без да посещавам град за втори път. Но съм открила нискобюджетна авиокомпания, която осъществява полети Овиедо-Валенсия. Тръгвам на път със самолетен билет София-Валенсия-София, билет Овиедо-Валенсия и резервация на първите 3 нощувки във Валенсия.
И друг път съм летяла с wizzair, но за пръв път е неприятно. Слизайки от таксито на летището получавам sms, че полетът има закъснение. Тогава забелязвам хората, които седят пред и около летището. Всички полети на авиокомпанията имат сериозно закъснение. Терминал 1 на софийското летище не предлага никакви забавления. Отворено е само магазинче за вестници, в което за щастие има вода. Интернет няма.
Обаждам се в хостела, където имам резервация. Веднага става ясно, че комуникацията на английски е невъзможна. Лъсват недостатъчните ми познания по испански. Но в крайна сметка се разбираме, че ще пристигна много късно и че след 12 единственият транспорт е такси.
 Премествам на пристигащи. Там в началото има малко посрещачи за полета от Амстердам, също със закъснение. После само служители и аз. Има интернет автомат. Безплатен.
В крайна сметка излитаме в 12 без 5. По план е било в 17:25. Дали са ни листовки с правата ни като пътници и вечеря. Кацаме в 2ч местно време. Има таксита на стоянката. Отивам при първото. Натоварва ми багажа. Не виждам да пуска брояч. Това от което се притеснявах. Питам колко ще ми излезе. В крайна сметка се договаряме на сума, 1.5 пъти по-висока от нормалната цена на услугата. И нямам касова бележка, с която да си изискам парите от wizzair. Не започва добре пътуването. Но началото не определя края. Едно е ясно в Испания: няма място за притеснения. ¡No se preocupe, señora!

България'2013: Поглед от камбанарията на "Александър Невски"

(9 юни 2013)
Когато пътувам не пропускам да се покатеря на всяка възможна кула, камбанария, минаре, пр., даващи панорамна гледка. В България това не е популярно, ако изобщо е разрешено.
Да се изкачи човек на камбанарията на катедралата "Александър Невски" е забранено, както и снимането вътре в катедралата. Но аз използвам "връзки". Познавам един невероятен човек, с когото сме се пътували в Йордания през Израел и по-късно в Черна Гора. Уговорката е да се кача за биенето на камбаните след неделната литургия и да снимам след като то приключи. За съжаление. Защото най-впечатляващото в случая е 84-годишното "бабе", което отговаря за задачата да призове вярващите в храма. Може да добиете представа за какво иде реч от следното интервю:
84 годишна жена-бие камбаните на "Св. Александър Невски"