България'2014: Сурва, Перник

Испания'2013(Валенсия): 6. Pamplona

А сега накъде? В крайна сметка избирам Памплона. Градът лежи на Camino Santiago. Всяка година е по новините заради надбягването с бикове, огранизирано за празника на Сан Жермен 14-16 юни. Аз тази история с биковете, особено коридата, не само не я разбирам и одобрявам, но съм й върл противник. Защото колкото и отдалече да изглежда като равноправен двубой, това си е чисто мъчение и бавна смърт за животното. Няма никакво величие, само евтин цирк. И въпреки, че Хемингуей ми е сред любимите писатели, "Слънце изгрява" не ми е сред любимите книги. Пристигам отново с влак (9:34-11:17, 13.75 Euro). Гарата, както и в Сарагоса, не е близо до центъра, и трябва да взема автобус. Този, който ми върши работа, не спира на близката до гарата спирка, но шофьор на друг автобус ми обяснява къде мога да го взема. В автобуса пък ме упътват къде да сляза.
Хотелът (Esclava, единична стая 38 Euro) е близо до този площад Plaza Virgen de la O. Оставям багажа и съм навън. Както се вижда от снимките - ръми. Времето още на третия ден във Валенсия беше станало нестабилно.

Веднага ми правят впечатление двуезичните надписи - на испански и на баски. Памплона се намира в автономна област Навара. Дори името й е написано на двата езика. На баски то е Iruña. 

Излизам на главния площад, Plaza del Castillo. Намирам го за много красив, въпреки че замък няма. През деня на няколко пъти се завръщам да му се полюбувам.

Наоколо виждам и първите поклонници. Минавам по Estafeta, по която е надбягването с бикове, и излизам на Plaza Constisturial.

Продължавам както си обичам - безцелно. Улиците вече са пусти. Сиеста.

И на зиг-заг достигам катедралата Santa María la Real:

Продължавам с разходката:

Отправям се към цитаделата:

Тя е по-впечатляваща отгоре. Докато умувам дали има смисъл да пробвам да направя снимка от блоковете наблизо, ми се обаждат от България. Лоши новини. Помръквам. Времето решава да е в унисон с минорното ми настроение. Краят на май е и макар на теория да знам, че Галисия не е Андалусия, съм неподготвена. Тръгнала съм само със сандали, които така и не обувам и летни маратонки (без пета и с отвори отстрани), роклята в багажа бива върната необлечена, а най-дебелата ми дреха е един суитчер. Имам и яке за дъжд и тънък пуловер. Връщам се в централната част.

На този площад чакам 40 минути да спре дъждът:

Бях забелязала, че има магазини за екипировка за поклонници и ги посещавам, докато продължавам с обиколката.

Междувременно се свечерява и се прибирам в хотела. Пълен е с пилигрими - пешаци с големите раници на гърба или от група, чийто багаж е превозен от фирма. При нормални обстоятелства бих останала във фоайето, което предразполага за контакти, но нямам сили да се усмихвам. Прибирам се в стаята, за да резервирам хотел за следващата вечер и да се надявам, че утрото е по-мъдро и по-добро.