Гватемала'2014: 15. Атитлан (under construction)

---

Отправяме се към езерото Атитлан, последната забележителност от Гватемала за мен. Пътуването е към своя край. Поне за мен. На nomad му остават 3 дни повече в Гватемала. Ползваме трансфер от Антигуа до Панахачел. Освен нас има 3 мацки. Младите са много красиви, особено едната. Паднала е мъгла и езерото не се вижда докато слизаме и мога само да предполагам колко е красиво. Океаните не ги видяхме, но поне на езера в Гватемала се нагледахме. Когато се разделяме със спътниците в Панахачел, красавицата ни обява, че е разбирала какво си говорим, защото е рускиня. А ние не млъкнахме - бях спокойна, че може да си говорим необезпокоявано. Чувствам се леко засрамена.

Настаняваме се в хотела, препоръчан от Kyuubi. Собствениците са много приятни индианци, жените са облечени традиционно, но не смея да ги снимам. Дъждът спира и отиваме на разходка. Езерото наистина е много красиво. Вижда се, че се опитват да "облагородят" около него, но има какво да се желае относно чистотата. По принцип има турове с посещение на 3 села, както ги рекламират, но ние сме пристигнали по-късно и не може да се включим. Затова търсим начин да посетим поне едно от селищата. Отиваме на кея. Първата лодка потегля за Сантяго Атитлан и това решава избора. Още повече, че е четвъртък, а в четвъртък има пазар. Най-накрая ще видя пазар в Гватемала. Кеят на Сантяго Атитлан е едно от най-мръсните места, на които съм била. Само се моля да не цопна във водата. Но пазарът ми изпълва душата. Нищо особено, но .. много цветове, хора. Идеално място за папараци и аз се развихрям. По-интересни са ми мъжете с 3/4 панталони на райе и препаска от плат, риза и широкопола шапка. Има и много деца. Три от тях се приближават да ми предложат снимка срещу кецал/дете, но едното се оказва измамник - изчезва, след като си получава парите. Любимата ми снимка от Гватемала - на четирима от чичковците с гащите - е срещу заплащане, но и двете страни сме доволни от сделката. На връщане пак ни вали в лодката. Официално, дъждовният сезон още не е започнал, но вали почти всеки ден/всяка нощ откакто сме се върнали от Ел Мирадор.

---

Гватемала'2014: 14. Копан -> Антигуа (under construction)

---
Имам половин ден в Копан Руинас. Излизам сравнително късно, съдейки по горещината навън. Правя снимки. Пия кафе на площада. Потегляме обратно за Антигуа. Микробусът е пълен. Пак ирландци. Единият е обикалял из Коста Рика и Никарагуа преди Хондурас. Канадци. Минаваме границата и зареждаме на нещо като нелегална бензиностанция (виж поста ми по-горе). По-голямата част от пътя вече съм я минавала 2 пъти и скучая. В Гватемала Сити шофьорът спира на една бензиностанция и казва, че го притеснява колата. Дълго се опитват да поправят нещо. И да питам, няма да разбера какво не е наред, затова седя и чакам. Когато вече си мисля, че няма да я бъде, потегляме. Пристигаме в Антигуа по тъмно. Поне в покрайнините няма улично осветление. Шофьорът ме оставя в хостела и ми се извинява за закъснението.
---

Гватемала'2014: 13. Антигуа -> Копан (under construction)

---
Тръгвам сама за Копан. nomad го е посещавал. Много ме е наплашил с Хондурас и за по-сигурно отивам с агенция - трансфер+посещение на археологическия обект с гид+хотел. Пътувам с двама канадци и двама чехи, но в Гватемала Сити се качват и 4ма гватемалци. Другите туристи използват само трансфера. Само аз посещавам обекта. Закарват ме до там. Имам гид само за мен. Поправя ми произношението на някои думи, любезен е, смее се на шегите ми, мачо, но някак непринудено и ненатрапчиво. След час и половина ме оставя да си снимам. Стелите са не по-лоши от тези в Quirigua. (Quirigua е била колония на Копан). Любувам се на пъстрите guacamaya, които все нещо спорят помежду си. Прибирам се пеша по пътеката до града Копан Руинас. Няма какво толкова да правя. Другата атракция е разходка с муле. На няколко пъти ми предлагат и сигурно е пропуск, че не я направих. Посещавам музея. Минавам през пощата. Зяпам хората на централния площад. Сиеста. Излизам точно преди смрачаване. Има доста хора по улиците. Не се чувстрам застрашена по никакъв начин. Ресторантът с европейска кухня, който са ми препоръчали, се оказва пицария и се отказвам да го посещавам.
---

Гватемала'2014: 12. Антигуа (under construction)

---
Антигуа. Красиво. Много църкви или по-скоро руини на църкви. Фотогенични са. Постоянно сме "нападани" от продавачки на ръчно тъкани шалове и др. сувенири. Нападат най-вече nomad. Постоянно трябва да го "спасявам". Интересно, че аз като им кажа "не, благодаря" веднага ме оставят на мира. През нощта се запознавам с други обитатели на хостела, дървениците.
---

Гватемала'2014: 11.Киригуа - Антигуа(under construction)

---
Целта е посещение на Quirigua на път за Антигуа. От автобусната компания бяха много любезни и ни предложиха да отидем до Quirigua  или по-точно до Los Amantes с целия си багаж, да го оставим в офиса им, да посетим Quirigua  и после да продължим за Гватемала Сити и Антигуа. Така и правим. В Лос Амантес вземаме тук-тук. Неусетно докато разглеждаме стелите сме нападнати от гадните мравки. За съжаление не носим Аутан със себе си, та някой ако ходи там да го има предвид. В района има бананови плантации. Продължаваме до Гватемала Сити. Има 3 часа до автобуса до Антигуа, не ни се губи време в чакане и вземаме такси. Най-накрая Антигуа. Може да е най-туристическият град в Гватемала, но е много хубаво. Можем да изкараме седмица и дори повече и да му се наслаждаваме.
---

Гватемала'2014: 10. Рио Дулсе - Ливингстън(under construction)

---

От Рио Дулсе (познато още като Фронтерас) с ланча до Ливингстон и обратно. Аз бях решила, че отново са ни извозили. Бях купила билетите от гишето, отидох до тоалетна и като излязох nomad вече се беше настанил в лодка, по-малка от тази, с която се возихме във Флорес. Поискаха ми билетите и след малко видях, как лодкарят ги разменя срещу пари на гишето. Та успях да се насладя на разходката едва след като спрях да се цупя. Всъщност, при двупосочен билет на отиване те развеждат - гледаш корморани, богаташките къщи и яхти (самият град Рио Дулсе изглежда като пълна дупка). Настроението ми се оправи едва когато стигнахме до лилиите. Пътят до Ливингстон трая близо 3ч, но е много красиво, наистина! А самият Ливингстон беше голямо разочарование. Очаквах поне да послушаме нещо подобно на това:

Уви, явно купонът, ако изобщо го има е вечер. Градът изглежда мизерно, както Рио Дулсе. Връщането беше малко екстремно, защото времето се развали, имаше вълнение и аз треперех да не окъпя някой фотоапарат. Но все пак посетихме форта Сан Фелипе, много приятно направен като туристическа атракция и обичан от местните.

---

В Рио Дулсе намерих огромен кърлеж в косата си. Явно добре съм го хранила няколко дни.

Гватемала'2014: 9. Тикал (under construction)

---
Посещение на Тикал сутринта и следобяд - придвижване до Рио Дулсе. В Тикал групата от 2ма пътешественика беше много близо до разпад. Спаси я това, че се установи, че са ни поизмамили с билетите за автобуса до Рио Дулсе, закупени предния ден от един от работниците в хостела, докато шефката имаше почивен ден. В крайна сметка пътувахме благополучно, разминахме се само с недоброволно дарение на ок.10$/човек в полза на въпросния служител.
---

Гватемала'2014: 8. Флорес (under construction)

---
Флорес. Следобяд-привечер разходка с лодка из езерото Петен Итца. Като типични представители на 50% от населението на Варна и Бургас и двата участника в експедицията не могат да плуват. Затова беше избрана най-голямата гемия - побираща 12 човека. На връщане заваля и това провали снимките ми на Флорес от лодката.
---

Гватемала'2014: 7. Трек до Ел Мирадор - ден 5 (under construction)

---
Трябва да се върнем в Кармелита. И по пътя да посетим Ла Флорида (или Калифорния, както се обърка едният канадец още първия ден и не му беше приятно, че всички му се смяхме, а то просто се получи забавно). И при това, трябва да стигнем в Кармелита навреме за автобуса. Това означава препускане през целия ден въпреки ранното ставане. Затова и предния ден nomad е договорил едно муле за нас. Идеята беше да се редуваме, както ни инструктира Абел - 20 мин ходене, почивка, 20 минути езда, почивка. Защото като не си научен да яздиш, ездата те изморява, но по друг начин от ходенето. Мулетарят избира най-якото си муле, мъжко, младо и високо. Абел изглежда много притеснен и сякаш ни/ме избягва. След смяна на плановете правим каквото казва мулетарят. Аз оставам с него и ще яздя първа и след 25 мин ще настигнем групата. Минава доста време докато мулетата биват натоварени. Помните, че съм висока 1.58. Как се яха високо муле когато си нисък? Това животно е огромно. Освен високо е и широко и трябва да седя на него максимално разкрачена. Седлото е твърдо. Не е центрирано. Вместо 25 мин яздя повече от час, в бързо темпо ("Това муле може да върви много бързо"-мулетарят, аз ръмжа на ум). Теренът не е равен. По надолнище ми е трудно да се задържам да не падна. Мулето е високо - това означава две неща - 1. мулетарят почиства клоните с мачете, за да минем 2. трябва да се пазя някой клон да не ми изади окото, докато гледам да не падна от седлото. По едно време мулетарят се убеди, че седлото не е центирано и трябваше да сляза, за да го оправи и пак да го яхвам. Когато настигаме групата, всичко ме боли. Вече ми е трудно да вървя не само заради пришките, ами и заради седалищните мускули, които съм пренатоварила. Казвам на групата, че ще си вървя бавно, оставят ме след като ми обясняват, че пътеката е само една и не мога да се изгубя, и отново съм сама в джунглата. Има доста време до залез, та съм спокойна. Настигам ги до Флорида. Разглеждаме и трябва да продължим с бързо темпо до Кармелита. Жегата става непоносима. Първо вървим пеша, защото теренът не е подходящ за яздене на муле. После nomad яхва нашето. На него му харесва язденето и дори не спазва правилото за редуването на яздене и ходене по 20 мин. Аз не искам и да чуя да яздя отново високото муле. Но като вървиш с муле, трябва да вървиш с неговата скорост пред самото муле, за да не го затрудняваш. В един момент вече силите ми свършиха. Горещо е, а темпото е високо. Затова и аз минавам на муле, на милата Пинина, но редувам ходене и яздене. Когато стигам Кармелита, не разбирам, че съм само 5мин след групата, мислех, че е трябвало дълго да ме чакат. Абел е доволен. Говорим си. Признава си, че е бил много притеснен за нас, особено за мен, че не е вярвал, че ще се справя, а че е негово задължение групата да пристигне заедно. Имаме обяд. Другите са много гладни. Изяждат и моето ядене. Не се смущават, че преди това съм го човъркала с моята вилица. Аз само съм жадна и искам Танг - това е напитката, която се предлага. Коментират, че не биха се справили, ако има още един ден като днешния. А са 15-20г по-млади от мен и в добра форма. Следва chicken bus. По едно време шофьорът беше слязъл, без да изключи от скорост, една жена се качи, автобусът тръгна към канавката и телената ограда на близката къща, хора тръгнаха един през друг да изкачат през вратата, рискувайки по този начин да бъдат сгазени или стъпкани, или и двете, докато автобусът още по-ускорено се накланя. Тогава една жена от пътниците седна на шофьорското място и го спря. Аз само си седях на мястото безучастно, все едно това се случва на някой друг, единствено се бях притеснила за скачащите от автобуса да не пострадат и когато видях, че им се размина, продължих да си седя спокойно. Ирландецът пък не само запази хладнокръвие, но помагаше, казваше какво да се прави. Когато най-накрая успяха с вериги да издърпат автобуса обратно на платното, желаещите да пътуват с него бяха намалели значително. Междувременно ние двамата имахме близки срещи с мравки. Мен ме бяха нападнали десетки. Всяко ухапване боли колкото ужилване от оса и после ти остава сърбяща пъпка. Спреят с/у комари помогна много. Прибрахме се във Флорес и отложихме запланираното за следващия ден посещение на Тикал. Имахме нужда от почивка и пране.
---
Товаренето на мулетата:

Ла Флорида:

Орхидея:

Наближавам Кармелита:

Кармелита или кое е да е друго селище - така изглеждат:

В Кармелита тече строителан дейност. Не ми беше удобно да снимам, но ще се промени доста в близките 1-2г.

Тук беше спрял автобусът когато стана инцидентът с него:

И самият инцидент. Навлязъл е в двора на къщата до пътя. Казаха, че се случва често - 3 пъти за последната семица.