Южна Америка'2015: Ден 5: Colonia del Sacramento

1.04.2015

За Колония били достатъчни 2-3 часа, но на мен ми се виждат малко и затова сме с билети за автобуса в 10ч. До автогарата-мол сме поръчали такси, но не го дочакваме и спираме друго от улицата. Вместо за планираните 3ч, на нас са ни необходими около 4 заради колоездачна обиколка. Явно е голяма атракция, защото покрай пътя има много зрители.
Оставяме багажа на автогарата, проучваме къде се намира терминалът на фериботите до Буенос Айрес - много удобно са в съседство - и се отправяме към стария град, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Аз пак съм разочарована - има няколко стари къщи, главно ресторанти и ретро автомобили, за да е по-фотогенично. Е, получава се. Според мен снимките са ми по-хубави от действителността.

Следващите снимки са от кулата. Не пропускам да се качвам на високо, макар след като почти заседнах в едно минаре в Егер, Унгария, да си бях обещала да не се подлагам на .. слизането от кули, камбанарии и пр.

Както, надявам се, се вижда от снимките, Рио де ла Плата е кафява.

Обикаляйки се оглеждаме и в менютата на ресторантите. Така и не опитахме chivito в Монтевидео и сега е последният ни шанс. Пристесняваме се, че ако седнем, няма да ни стигнат парите в уругвайско песо, за да платим сметката. Затова се налага да се върнем на централната улица, където е най-близкото и може би единствено място за смяна на валута и после пак в старата част на града. Самата смяна е интересна. Служителката взема доларите, които искаш да смениш, пише бележка и слага парите и бележката на нещо като гише. По някое време касиерът връща парите и служителката ти ги подава. През това има други клиенти за други услуги и останалите служители по същия начин използват гишето. Не ми става ясно как служителят разбира, че касиерът е приключил с операцията.
Връщаме се в заведението, което сме избрали. Има обяевена цена на 2 порции и е с гледка към реката. Хигиената е съмнителна. В крайна сметка добре, че сменихме, защото в сметката фигурират допълнително 200 песо за обслужване.

Продължаваме с разходката. Опитваме се да обиколим улиците без да ги повтаряме с помощта на картата от информационния център. Има туристи. Повечето са от Буенос Айрес на дневна разходка. Някои неразделни с матето и всичките му такъми.

Връщаме се към автогарата. И на двамата повече ни харесва тази част от града. Спокойно, дървета и павирани улици.
И преди съм пътувала с ферибот, но сега организацията е като на летище. Трябва да си чекирам куфара.

Закъснение околко час. Заспивам в момента, в който сядам във ферибота и се събуждам като акостираме. Както и бяхме предупредени, такситата на терминала са скъпи. Излизаме, следвайки тълпата. На първото кръстовище спираме такси. Таксиджията е приказлив. Преди е работил 8г в селското стопанство в Испания и там е имал колеги българи. Знае "Лека нощ". Според него българите са единствените хора, които могат да пушат и да се хранят едновременно. Единственото хубаво нещо в Аржентина са жените. Корупция. Никой не уважава никого. Никой не спазва правилата. Това е казано, докато шофира, преустройвайки се от една лента в друга, бибиткайки на останалите, които правят същото, карайки бясно. Да не се доверяваме на аржентинци - "Те ще ви излъжат". (Той е аржентинец. Тогава това твърдение лъжа ли е или истина? Справка: Реймнънд Смълян). В Аржентина няма туземци. Избили са ги. А малкото останали са ги изпратили като подарък на краля, като "маймуни". Guerra de la Triple Alianza
"Лека нощ".

Разходи:
вход за кулата в Колония: 20 UYU
обяд ок. 1000 UYU
гардероб за багажа - ок. 60 UYU/за 6ч/за багажна единица
Ферибот Колония - Буенос Айрес цена 880 UYU
такси в Буенос Айрес - 100 ARS
нощувка: Eco Pampa Palermo Hostel , цена за 2 нощувки: 131 US $

Южна Америка'2015: Ден 4: Монтевидео

31.03.2015

Кацаме в Монтевидео. Палмички в комисията по посрещането.

Летището е модерно, опашката за граничен контрол - прилична, но има безплатен wifi за пристрастените към интернет като мен. Банкомат, туристическа информация, където сме посъветвани да си купим веднага билети за Колония, т.к. пристигаме в навечерието на Великден. На самото летище има офис на една от автобусните компании, но отварят в 10, затова се отправяме към града.
Автобусът не си знае годините.

(Това е негов събрат. Не ми е удобно да снимам.)
 Гледките са мизернички. Може би такива са впечатленията и на чужденците, идващи в България. Разликата е, че срадите в покрайнините на Монтевидео са едноетажни, а в София - си ги знаем - грозните соц. блокове. Шофьорът пита за точния адрес, но не му е познат и слизаме в началото на стария град, където сме наели стая в хостел, препоръчан от друг магеланец. Първо изпитание за розовия куфар. Който казва, че в Америките е по-добре да пътуваш с раница е ... прав. Стига да има кой да я носи. Старата част наистина изглежда стара. Има сгради, които са били хубави на младини. Улиците не винаги имат имена. Изглежда пусто. Все остават още 4 пресечки според упътванията на всеки срещнат. Хостелът е на една от пешеходните улици.

Нико от рецепцията освен красив е и любезен. Тактично замълчава, научавайки, че минаваме през страната му набързо, на път за Аржентина. Не може да платим с карта, затова отново търсим банкомат. Пералня. И пак с градския транспорт, този път до автогарата, за да се снабдим с билети до Колония за следващия ден. Почти съм сигурна, че може да ги купим онлайн, но не ми е удобно да моля Нико да разпечатва и тях освен билетите за ферибота до Буенос Айрес. Автобусът минава през модерния, разбирай съвременния, център на града, Автогарата е направена много практично в мол или може би молът е построен над автогарата, не съм убедена какъв е случаят.

Закупуваме билет от компанията с най-малка опашка пред гишето. На връщане, за да не се изгубим, отново вземаме автобуса, този път той има туристически вид,

но слизаме в централната част, за да разгледаме. Нямам впечатлеието, че съм в столица.

(Palacio Santos)

(Palacio Estévez)

(Palacio Salvo)

Единствените други туристи, които виждаме са бразилци. Връщаме се в стария град,

но за да видим повече избирам по-обиколен маршрут. Почти няма хора. Честно казано това ме притеснява.

Към пристанището и по пешеходните улици вече е ожиевено. Първи срещи с мате. Или по-скоро с хора, които го пият. Мнозинството. Изглеждат пристрастени. И тук, и през следващите дни, обичайната гледка на местен (уругваец или аржентинец) е да държи в ръка чаша за мате, а под ръка термус с гореща вода за него.

Още снимки от стария град:

Plaza Zambala:

Улица Sarandí:

П.П.
Сега, гледайки снимките, Монтевидео не ми изглежда толкова зле. Най-вероятно разочарованието е в резултат на разминаването между очаквания и реалност.

Разходи:
нощувка 70$ (1820 УР$)
Posada al sur
автобус летище-център: 47 УР$, около час
автобус център-автогара: 17 УР$
автобус Монтевидео - Колония 307 УР$, фирна Turul www.turil.com.uy