Childish Travel Notes: December 2015

11.12.2015
Вземаме такси от хотела до жп гарата на Panama Canal Railway. Няма смисъл да се пазарим, защото на тази гара отиват само туристи. (6$) Таксиджията решава да закара приятелка полицайка с нас. По този повод минаваме през El Chorrillo, един от мизерните и най-опасни квартали на Панама, който не е много далече от хотела ни. Там не се препоръчва турист да минава не само нощем, но и денем. Ето предупреждението в wikitravel/wilivoyage:

Stay out of El Chorillo, Santa Ana, Curundu and San Miguel. It is very dangerous right now due to infighting between drug gangs. Tourists have been kidnapped right off the street. El Chorillo borders San Filipe so it is very easy to accidentally walk into it. When driving, car doors should be locked.

И наистина докато преминавахме оттам, някои от шофьорите заключваха вратите на автомобила, други - не. Но това е единственият начин да се види квартала, в който първоначално са живели работниците по строителството на канала.

Железопътната линия е успоредна на канала. Оригиналната е строена от американците, открита през 1855г. и сама за времето си също е била голямо техническо постижение с цената на 5-10 000 работници, намерили смъртта си. Наличието й е натежало за решението къде точно да бъде построен каналът. Използвана е за строежа на канала. Налага се част от жп линията да се построи наново, след потапяното на оригиналното трасе под водите на изкуственото езеро Gatún. Използва се и в днешно време за товарни превози. В работните дни железницата превозва и пътници - сутрин (7:15) от Панама Сити до Колон и следобед (17:15) в обратна посока. Билетът струва 25$ в посока, пътуването отнема около час.

На гарата сме рано-рано, трябва да почакаме да отворят. Ние сме сред първите, има пререждащи се, няма места, влизането е реда на закупуване на билет. Доколкото видях само първият вагон е панорамен, но може и да съм в грешка. Сервират кафе и с това се изчерпва туристическата програма. nomad е проучил, че за снимки е по-добре човек да седне в лявата страна. Но прозорците не се отварят и първоначално са запотени заради влагата. Приятно е. И е добра възможност да видиш канала по цялата му дължина, ако пътуваш бюджетно. Прекосяването на канала с кораб струва 125$+.

Пристигаме в Колон (Colón) и макар жп гарата да е само на 4 пресечки до автогарата, не се препоръчва да се придвижваш пеша, особено, ако си турист, т.к. Колон има славата на един от най-опасните градове в Панама. Отново съветите на wikiravel/wikivoyage са недвусмислени:

Colon is a very dangerous city, and rarely on the tourist itinerary due to the risks of becoming the next victim. Walking around is not advisable.

И наистина, таксито минава през абсолютно гето, изглеждащо по-зле и от Ел Чорийо.

Автогарата е голяма мизерия. Автобусите са като в Гватемала - chicken buses - бивши американски училищни автобуси, които веднага след внасянето си, се "фиксват" - оtстранява се ограничението от 80 км/час. Шарени са, кой с Исус, кой с голи мацки - изрисувани или с колажи.

След близо час чакане потегляме. Над шофьора има монтиран вентилатор. Той е обещал да "лети" и че ще вземе разстоянието за час. Малко трудно постижимо, след като спира на всеки 200м за смяна на пътникопотока. Ние сме не само единствените туристи, но и единствените бели. Минаваме през селища без течаща вода. Виждам най-мършавите крави през живота си. От време на време много натрашчиво мирише на марихуана. На влизане в Портобело, нашата цел, мчрвам през прозореца единия форт (fuerte).Таксуват ни 4$, макар на таблото да има таблица за умножение - 1 билет 1.60$, 2 билета - 3.20$ и т.н. Плаща се на слизане. Оставят ни на прашен площад пред църква. Nomad невярващо пита дали това е централният площад и трудно преглъща отговора. Наблизо е едното укрепление, Fuerte de San Jeronimo. За да влезем, трябва да подскачаме по камъните, избягвайки заблатената вода.

Единствената двуетажна сграда е виждала по-добри времена. Но и аз недоумявам, разбирайки, че това е едновремешната митница (aduana).

Nomad е меко казано недоволен от избора ми на дестинация. Обявява Портобело за най-разочароващия обект на ЮНЕСКО, който бие предишния му "фаворит" Quirigua и обвинява организацията в световен заговор да те закарат до най-изпадналите гета на планетата. Категорично отказва да ходим до другото укрепление, защото ще е същото (аз предполагам, че е по-сухо и по-фотогенично) и настоява да се прибираме в Панама Сити и да уплътним деня с нещо по-смислено.

Вземаме следващия автобус до Колон, от там друг - вече нормален, не "пилешки", а човешки до Панама Сити. На "най-модерната автогара в Централна Америка" се сдобиваме с магнитна карта 3in1, която се използва за таксуване в метрото, автобусите, за излизане от автогарата, за тоалетната (обикновено таксата е 0.25$) и решаваме да я изпробваме, за да се приберем в хотела. Питаме шофьора на един от автобусите дали ходи до площад 5 de Mayo, той отвръща, че минава оттам, но не спира. Една от пътничките се обажда, че спира наблизо и ние се качваме. Nomad сяда до нея, говорят си и тя казала, че ще ни упъти. Слизаме на спирка на метрото Estación 5 de Mayo, минаваме през подлез, водени от жената, спира ни такси, защото знаела, кои са с нормални цени. За мое учудване се качва и тя. Шофьорът ни казва 3$ за двамата. Решавам, че и дамата е до площада и използва нашето такси. Но пристигайки, тя иска още 3$, за да я закарало таксито до дома й. Не, че сумата е голяма, но случката остава лош вкус в устата. Вината си е и наша, едно, че сме се доверили, втори, че не сме видели на картата, че въпросната станция на метрото е много близо до хотела.

Прибирането е отнело много време и няма закога да предприемаме каквото и да е друго за деня.

Чувстваме се много разочаровани от страната и хората й. Високата престъпност и мизерията - мръсотия, лоша миризма, която няма как да бъде предадена на снимките - на висока цена (100$ дневни за двамата и още около 50$ за хотел) ни идват в повече.

Гледаме цените на самолетните билети до близките страни. Харесваме цени до Madellin, но уви, те са само на първия екран на skyscanner. В крайна сметка вземаме решение да останем в Панама, но лека полека да тръгнем на север и ако продължава да не ни харесва, ще се прехвърлим в Коста Рика. Панама получава втори шанс.

Panama Canal Railway, Panama City: