Panama'2015: 10. Kuna Yala : Carti Sugdub

25.12.2015г

Планът за деня е прибиране към Панама Сити - бавно и полека. Чакаме Деси да ни вземе от Perro Chico. Разбрали сме се на път за Carti да се отбием на острова, на който живеят самите Куна. Другите острови са за туристи, а аз искам да видя как живеят местните.
Чакаме, но отплаването все се отлага. Междувременно прииждат нови и нови лодки и оставят туристи. Няма място, всички стоят прави, кой където намери. Тоалетните-душове, 3 на брой, са недостатъчни да поемат толкова хора и се извиват опашки. На обяд става ясно, че не мога да стоя повече в столовата и да си пиша дневника. На местните им е неудобно да ме изгонят, освободили сме стаята и все някъде трябва да стоим. Деси ни завежда в колибата на работниците. Отстъпват ни два хамака. Към 2 най-накрая потегляме. Освен нас има и група азиатци, вероятно китайци, така и не се научих да ги разпознавам. Отправяме се първо към Aguja, за да си вземели душ. На Aguja е тишина и спокойствие, направо рай. Преценката ми е била напълно погрешна. Очакванията, че за Коледа ще е претъпкано на най-близкия остров до сушата, не се оправдават. Мнозинството туристи са към Perro Chico. Около Перо Чико има много малки острови, докато Агуха е почти самотен. Според Деси всички искали на Перо Чико. Знаели името му и също там и на Агуха е най-цивилизовано - има ресторант и най-важното: интернет! На по-далечните острови малко ходели. А там е истината!!!
След тежка раздяла с Aguja, най-накрая се отправяме към Карти Сугдуб- острова на който живеят местните. Само двамата сме и Деси, който ни развежда. Има болница, училище, музей (5$), но мизерията е пълна. Надниквам с колибите - хамаци, никакви мебели. Чувствам се неудобно да снимам. Така и ще си остана без снимка на жена куна в традиционно облекло. Деси извиква първата срещната, тя малко пооправя косата и си и си поисква 3$. Друга сама проявява желание. Но 5те долара й се виждат малко, иска пари за внучката. Аз все още се чувствам неудобно, въпреки заплащането и дори не си вадя "големия" фотоапарат, та снимките със сапунерката стават размазани.
В Карти се преобличам набързо и слагам дрехите в багажника на колата. Вече сме 6 - двойка американци от азиатски произход, германка, говореща английски с американски акцент, ние двамата и изчакваме друга американка от африкански произход. Странно ми е да слушам английски след толкова дни само с испански. Но те намират общи теми - американците са от Лос Анджелис. последната американка работи в телевизия - снимат предавания за престъпници, каквито германката обича да гледа - оказва се в целевата група - млади, образовани жени. Nomad пък си говори с шофьора. Последният не само не е куна - рядко явление, но и е негър. Амбициозен - има фирма за автомобилни превози, всички възможни категории водач на МПС. Аз подслушвам и двата разговора. Както отбелязва по-късно nomaд, този път американците са ми били интересни. Последната от тях се е запътила към Никарагуа, за да работи като доброволец - и това, за да не си седи седмица вкъщи. Попадаме в задръстване преди да излезем на магистралата. Заради проверките - местният еквивалент на КАТ спира за проверки за наркотици. Куна имат славата да пропускат през своя територия наркотици от Колумбия. Този почти световно известен факт го научавам от шофьора.
В Панама Сити пристигаме доста по-късно от очакваното. Оставят ни в последния хотел. Nomad разтоварва багажа и много по-късно се усещам, че роклята-бански, панамската шапка и сандалите от преобличането са останали в багажника на колата. Нямаме резервация. Опитвам се да направя такава пред хотела, но рецепционистката ни гледа подозрително, затова влизаме вътре. Нямало стая, каквато търсим. В букинг не се отразявали веднага и затова давало свободна стая. Сигурна съм, че не е така. Предлага ни друга стая на доста по-висока цена. Затова се отправяме към стария ни хотел. Пътуването наближава своя край.

Panama'2015: 10. Kuna Yala : Assudub Bibbi

24.12.2015г

Към 10 Деси (лодкаджията) идва да ни вземе заедно с кормчията и шофьора Луис. Ще остават с нас на Перо Чико, за да празнуват Коледа.
Морето е малко бурно, но Деси ме успокоява, че всичко ще бъде наред. Само ще  бъдем добре подгизнали. Заради вълните пътуването отнема 25-30 минути, а не обичайните 20. От Perro Chico не се виждала сушата. В началото лодката удря вълните (или обратното) силно. Разбирам защо Деси си е полдожил няколко спасителни жилетки.
Островът ми се вижда по-мизерен от Aguja. По-малък е и с повече хора. Преброявам 10 (!) палатки освен няколкото колиби и постройката на 2 етажа. Стаята ни е на втория етаж. На първия са кухнята и столовата.  Плащаме, хвърляме багажа и тръгваме на тур. "Екскурзията" е включена в цената на транспорта (40$/човек за целия ни престой в Куна Яла).  Отвеждат ни до "басейна" - плитчина с пясък по дъното и морски звезди.
Слизането във водата е сравнително лесно. Качването после ще го мисля. Деси, кормчията и Луис се грумкат по границата на плитчината. Търсят морски звезди. Ами не знам какво търсят, защото морски звезди има до мен. Осмелявам се да държа една. Луис гордо носи по-големи екземпляри.
Видях атракцията, сега да се качвам на лодката. Опитът да се набера на мускули - да, нали така се наричат тези части от анатомията - е неуспешен. Последващите опити водят само до синини. Отказвам да стъпвам на крака на момчето. И обявавам, че оставам там, в басейна. Куна се смеят, но се вижда, че са притеснени. Стреснат, nomad ме вдига и поставя в лодката. Като благодарност получава шоколада, спасен от изяждане предния ден.
Следваща спирка - друг малък остров за безалкохолно и бира. Вижда се, че Луис и другите са "ценители" на кехлибарената течност.
Минаваме покрай остров, който изглежда "много лъскав". Куна избират свой, за да ги представлява в парламента. Но въпросният пич прибира 3 милиона долара в брой от президента, за да си смени партията и сега си е "облагородил" острова, получен в наследство. Колко познато.
На Perro Chico Деси става прекалено сервилен след получаване на бакшиш. Самият бакшиш (20$) е приет нормално, даже е бил очакван, според nomad. Оказва се, че междувременно са получили обаждане от клиенти и няма да празнуват Коледа с нас.
Perro Chico наистина е по-мизерен. Хигиената ми изглежда съмнителна. Само стаята е по-хубава. Има прозорец с мрежа против насекоми. Мравки не се наблюдават. За разлика от Гватемала, ухапването от местните мравки не е толкова болезнено, но сърби повече. По-неприятното е, че тези мравки не напускат панически при напръскване с Аутан. Та, ако нямаше мравки и не се пълнеше с туристи за деня, Aguja щеше да е много приятно място за почивка дори за хора като мен, които не си падат по плажни дестинации. Местенето на Perro Chico е отчетено като грешка, но това е то да си алчен за нещо ново. Няма хамаци, няма къде да седнеш. Обядът е само един вид, а на Агуха имаш избор от 4 ястия. Но и тук не е лош. Колата и водата са по 2$ (на Агуха е 1$).
В 6:30 ни предлагат нещо леко за прехапване, защото в 12 ще има коледна вечеря. И това без увеличение на цената, както би било с българска туристическа агенция.
Но ние така и не слизаме за фиестата. Свикнали сме да си лягаме в 8-9. Аз обикновено спя до 12 и после малко на разсъмване. От стаята се чува глъчката. Отивайки до тоалетна, гледам фойерверките отдалече и управителят на острова се забавлява - мисли, че ме е страх. Не е бил в София по празниците да види какво са фойерверки - като на бойно поле.

"Made in Sweden":

Миене на чиниите: