Cuba’2016:
2. Playa Larga
8.03.2016
Прасета в Залива на прасетата
Особености на соц. туризма: малко преди Playa Larga автобусът
спира на заведение, в което се продава кафе, коктейли, пр. и вместо 20 минути
паузата трае 40. Купуването на билет за автобус на Víazul не ти гарантира място в него. Трябва
да си половин до цял час преди потеглянето на автогарата, за да чекираш себе си
и багажа. Ако не го направиш, мястото ти ще бъде препродадено. В самата Плая
Ларга няма автогара. Билети се продават от шофьора и добре, че сме си купили
предварително, защото само един от автобусите Хавана – Тринидад спира в Плая
Ларга (този в 7:00).
Самата Плая Ларга е село, ориентирано към туризма. Има casas particulares. Нашата е
резервирана от Франк, при когото бяхме отседнали в Хавана. Дал ни е списък от
каси в различните градове, които ще посетим с идеята преди да заминем за
следващия град да си подсигурим спането там – собственикът на поредната каса се
обажда на следващия в списъка. Неприятният момент за нас в тази схема е, че ще
узнаем цената на нощувката на място. В Плая Ларга цената е 25 CUC само за
стаята. За закуска се доплаща 5 CUC на човек. Пране 5 CUC. Разбираме се за меню и
час на вечеря и излизаме.
Заглеждаме се в къща с надпис Cafetería. Виждайки колебанията ни, наблизо
стоящият ни я препоръчва горещо. Оказва се турчин, емигрирал в Канада преди 30
години, сега „с бизнес” в Куба. Не питаме какъв е бизнесът. Закуската – кафе и
сандвич с тортия е одобрена и мястото е набелязано за обяд.
Не намираме човека, с когото сме се разбрали за транспорт до
крокодилската ферма. Един от таксиджиите след доста колебания и неудоволствие
се съгласява да ни закара за договорената цена – 15 CUC – да ни изчака час-час и нещо и да
ни върне.
Вход във фермата (criadero de cocodrilos) 5 CUC на човек. Заради нея сме в Плая Ларга. Nomad намира
крокодилите за най-невероятните представители на животинския вид. Съществуват
отпреди динозаврите и не са се променяли милиони години. Т.е. са достигнали
съвършенството, като „Лада”-та. Фермата предизвиква у мен противоречиви
чувства. ОК – спасили са вида, но присъстват в менюто както в самата ферма,
така и в околността. Прилича ми на зоологическа градина с пазарна насоченост –
снимка с крокодилче 1 CUC,
зъб от крокодилче 1 CUC,
хвърляне на парче месо на възрастните крокодили – познахте цената.
За обяд сме в същата кафетерия. Поръчката на храната се
прави на верандата. Изчаква се на люлеещите столове. Когато е готово, се влиза
в стая в къщата. Супа от леща, салата за мен и лангуста за nomad, сметка 12 CUC.
Siesta и се отправяме към плажа. На мен не ми се вижда дълъг. И
пясъчната ивица е тясна. Пясъкът е ситен и не полепва по тялото. Може би сутрин
при отлив има по-фотогеничен вид.
За вечеря сме поръчали риба за мен и свинско за номад.
Междувременно и другите две стаи в касата са намерили наематели и всички сме на
вечеря – всяка стая на отделна маса. Двойката възрастни французи не са се
посвенили да поръчат крокодилско и всичко от менюто, за да го опитат.
За гарнитура има комари. До самата каса се намира езеро –
вероятно лиман. Забравили сме да се снабдим с Аутан. Ухапаното място се е
подуло и е очертано с химикал по стара гватемалска рецепта.
