25.04.2016
Малко случайно отиваме навреме за автобуса от 10:15 за Divisadero. Оставя ни точно на спирката на вклака от предния ден, тази с гледките към каньона. Има и хотел, в който отсядат двете мексиканки, които преди това са били в ншия.
Оттам до станцията на лифта са 2км. Освен, че е скъпо, е и доста безсмислено да се взема такси. Пътеката е направена с плочки и нарочни мирадори към каньона, много приятно за разходка. Плаща се 20 песо/човек за вход в парка и после гледките са твои.
Не само мирише на иглолистна гора, но и има такава. Надморската височина е около 2400м.
На станцията на лифта има ресторант, кафене, доста лъскаво направени. И там, и по пътеката има сергии за сувенири, продавани от местното население. Типични са плетените от борови връхчета и клонки кутийки, вази и пр.
На спирката на лифта nomad моли индианка от племето тараумара, плетяща кошници, да я снимам срещу скромната сума от 20 песо.
На връщане в кабината има мъж тараумара. Облечен е съвременно, но носи самоделно направените сандали, с които са известни. Навремето са били кожени, а днес - с подметки от автомобилни гуми. Издържат няколко години носене, само им се сменят връзките.
Индианците tarahumara или както те се наричат rarámuri са известни маратонци. От векове слизат и се качват по склоновете на каньона бягайки. Веднъж годишно се провежда маратон Ultramaraton Caballo Blanco или Copper Canyon Ultramarathon, в който те участват - наградите са парични суми, семена и предмети, необходими за бита. От две години маратонът е отменен от съображения за сигурност.
А на спирката на автобуса за Крил заварваме други маратонци - французи. Двама от тях са пострадали.
В около 15:15 минава последния автобус за Creel.
Автогарите са различни в Creel - зависи от компанията. На тази за Divisadero продават хапчета против повръщане. Може да са ви от полза.
П.П. набелязвам си да гледам този документален филм за тараумара.
Разходи:
хотелска стая 581$
билет Creel - Divisadero - 50$ на човек в посока
вход за парка 20$
лифт 250$
вечеря 130$
Какво бих направила различно - бих слязла в Дивисадеро с влака, бих останала там в хотел, ако мога да си го позволя. По този начин бих прекарала повече време, любувайки се на каньона, престрашавайки се евнтуално да пробвам тролеите и после бих се придвижила за Крил.
Влаво - сандалите от автомобилни гуми, носени от индианците тараумара:
Малко случайно отиваме навреме за автобуса от 10:15 за Divisadero. Оставя ни точно на спирката на вклака от предния ден, тази с гледките към каньона. Има и хотел, в който отсядат двете мексиканки, които преди това са били в ншия.
Оттам до станцията на лифта са 2км. Освен, че е скъпо, е и доста безсмислено да се взема такси. Пътеката е направена с плочки и нарочни мирадори към каньона, много приятно за разходка. Плаща се 20 песо/човек за вход в парка и после гледките са твои.
Не само мирише на иглолистна гора, но и има такава. Надморската височина е около 2400м.
На станцията на лифта има ресторант, кафене, доста лъскаво направени. И там, и по пътеката има сергии за сувенири, продавани от местното население. Типични са плетените от борови връхчета и клонки кутийки, вази и пр.
С лифта се возиш 10 минути. Оставя те на мирадор (Mesa de Bacajípare) за около 20 минути и те връща обратно до Piedra Volada за 10 минути. От мирадора се виждат три от шестте каньона. Има и други атракции вж атракционния парк Parque de Aventuras Barrancas del Cobre - система от тролеи и въжени стълбове с дължина от 5 км. Тук е най-бързата и най-дълга tirolesa в света.
Лифтът работи от 9-16ч. Билетът струва 250 песо/човек. Има само две кабини - всяка побира 30 човека и на всеки половин час тръгва от двете посоки.На спирката на лифта nomad моли индианка от племето тараумара, плетяща кошници, да я снимам срещу скромната сума от 20 песо.
На връщане в кабината има мъж тараумара. Облечен е съвременно, но носи самоделно направените сандали, с които са известни. Навремето са били кожени, а днес - с подметки от автомобилни гуми. Издържат няколко години носене, само им се сменят връзките.
Индианците tarahumara или както те се наричат rarámuri са известни маратонци. От векове слизат и се качват по склоновете на каньона бягайки. Веднъж годишно се провежда маратон Ultramaraton Caballo Blanco или Copper Canyon Ultramarathon, в който те участват - наградите са парични суми, семена и предмети, необходими за бита. От две години маратонът е отменен от съображения за сигурност.
А на спирката на автобуса за Крил заварваме други маратонци - французи. Двама от тях са пострадали.
В около 15:15 минава последния автобус за Creel.
Автогарите са различни в Creel - зависи от компанията. На тази за Divisadero продават хапчета против повръщане. Може да са ви от полза.
П.П. набелязвам си да гледам този документален филм за тараумара.
Разходи:
хотелска стая 581$
билет Creel - Divisadero - 50$ на човек в посока
вход за парка 20$
лифт 250$
вечеря 130$
Какво бих направила различно - бих слязла в Дивисадеро с влака, бих останала там в хотел, ако мога да си го позволя. По този начин бих прекарала повече време, любувайки се на каньона, престрашавайки се евнтуално да пробвам тролеите и после бих се придвижила за Крил.
Влаво - сандалите от автомобилни гуми, носени от индианците тараумара:
