Peru'2016: 3. Islas Ballestas & Huacachina

14.06.2016

Островите Ballestas ги наричат The Poor Man´s Galapagos може би защото са по-достъпни.С подозрение се включвам в организиран тур. Но опитът показва, че дори и да отидеш сам, лодката побира 40 човека. Ти ако не си организиран, останалите ще са. Вземат те от хотела, т.е. спестеното време се "компенсира" със събирането на останалите от групата от други хотели. По тази причина се отбиваме и в Уакачина и това е първа среща с оазиса. Когато тръгваме от Ика времето е мъгливо и няма изгледи да се оправи. Освен облачно е и студено, особено като навлизаме в морето. Избрала съм грешната страна от лодката - истината е вляво. За снимки. Ако изобщо могат да се направят свестни снимки от множеството селфи стикове. Не знам кой е авторът на това изобретение, но бих му ги набила всичките отзад. На съседката й е толкова студено, че се вози клекнала между седалките.
Перуанците са горди с тази си забележителност. Приликите с Галапагоските острови се изчерпват с Хумболтовите пингвини, които тук доближаваме повече отколкото на Галапагос, бубитата и морските лъвове. Толкова птици наведнъж не съм виждала.
Част от другите туристи продължават с тур до Национален Резерват Паракас  - отбелязвам си пропуска да го посетя. Вече сме се записали тур с бъгита по дюните около Уакачина и едва успявам да се преоблека - прочела съм за протриванията на кожата от пясъка при спускането по дюните и затова избраното облекло е блуза с дълъг ръкав и панталони, единствен багаж - фотоапарат. С таксиджията имаме уговорка да ни вземе по-рано, за да проверим автобусите за Наска в офиса на Крус дел Сур в Уакачина. Там изненадващо поне за мен ни правят оферта за Наска - 120 USD/човек, което включва автобуса до Наска, трансфера от автогарата до летището и после от летището до хотел в Наска, където да чакаме докато стане време за автобуса за Арекипа и самия полет в малък самолет. Според първоначалния ни план ние сами се придвижваме до Наска и търсим last-minute оферта на самото летище. Но офертата ми се вижда добра. Nomad се съгласява след известно убеждаване. Проблемът е, че имаме парите само за единия билет у себе си. Договаряме се, че ще доплатим на място в Наска.
Следва турът с бъгитата по дюните. И двамата сме много резервирани. Но .., ни харесва. Колкото и да е странно и неочаквано. Толкова широка усмивка отдавна не съм виждала на лицето на nomad. Не може да се отрече, че шофьорът на бъгито се страе да се изкефим максимално на спусканията и с бъги, и с дъска. Не забелязвам друг да му оставя бакшиш. Не пропускам обаче нито почернелите от туристическата атракция дюни, нито "септичната яма" на оазиса. Дюните напомнят Сахара, а не пустинята, през която преминава Панамериканската магистрала. След чукарите в Мексико, сега и в Перу се вижда колко негостоприемна е майката Земя на голяма територия от Америките. Съчетана с потискащите селища наоколо не отговаря на представите на обикновения българин за крайбрежие - спокойствие и красота.
Този път сме мноооого доволни от препоръчания ресторант. Порциите не са за хора на диета. Най-хубавият arroz chaufa. С упорство се справям и със станалия ми любим на това пътуване крем карамел (flan).

Разходи:
тур Islas Ballestas + тур Huacachina - S70 + S50 - на човек
S10 такси
S20 бакшиш
S100 вечеря
S80 нощувка

Peru'2016: 2. Lima -> Ica

13.06.2016

Понеделник, работен ден. За всички, включително за посолството в Боливия. Единствената страна в Латинска Америка, която изисква виза за българи. Позовават се на реиципрочния принцип. Като бивша соц. страна, визите за нас са безплатни, ако са извадени предварително. На границата струват 50 USD. Решени да си спестим тази крупна за Боливия сума, се отправяме към консулския им отдел. Макар и в Сан Исидро, съседен на Мирафлорес квартал на Лима, разстоянието е голямо, особено ако имаш навика да закъсняваш сутрин в 97.5% от случаите (останалите са 2.5% са статистическа грешка), а таксито струва почти колкото до центъра (S12).  Търсенето на информация за необходимите документи за виза е било безрезултатно. Противоречива е информацията за изискванията за ваксина за жълта треска. Не само не съм от противниците на ваксините, но и смятам, че родителите, които "пропускат" да ваксинират децата си застрашават здравето не само на своите, но и на чуждите деца, но също така не съм привърженик на поставянето на допълнителна ваксина, ако това не е абсолютно необходимо. В случая не смятаме да ходим до джунглата. След паспортния контрол на гишето ни посреща лелка. Изслушва ни какви документи носим и вместо очаквания формуляр, който да попълним на място, ни връчва списък с документи, които да представим заедно с попълнен онлайн формуляр, а именно - публикувам оригинала на испански, както ни е връчен:

Consulado general del Estado Plurinacional de Bolivia:

A partir de la fecha para toda solicitud de visa se debera ingresar a la:
- pagina web del ministerio de relaciones exteriores de Bolivia - http://www.cancilleria.gob.bo/
- enlas del interes
- debenido llenar sus datos en el formulario de solicitud de visa
- escaner y subir toda la documentacion mas su foto actual al sistema
- la misma documentacion original trael al consulado en folder
- la imresión del formularo llenado
- codigo de validación que le emite el sistema
- a los paises que corresponda deberan realizar el pago al banco, previa revision de la documentacion.

За подробности тук.

 Портиерът ни упътва към най-близкия интернет клуб, но там е предвидено да ползваш компютър 5 минути - колкото да си подготвиш документите за разпечатване. Наближава 11, когато се примирявам, че няма да успея да попълня формуляра навреме, за да кандидастваме същия ден. Отново с такси (S13) до интернет клуба до хостела. Идеята вече е да подготвим всичко и да кандидатстваме в Пуно. Такси до автогарата (S15). Тук е моментът да спомена, че  в Лима няма централна автогара, а всяка автобусна компания си има своя. Ние сме се спряли на Cruz del Sur - една от най-луксозните. Мотивът ни е, че автобусите, ако не директни, спират на малко места. Обикновените и значително по-евтини автобуси спират често, което не само ги забавя, но и рискът от откраднат багаж е много висок. (Междувременно са пуснали и hop on hop off автобус до Куско, Арекипа и Пуно, но цените са умопомрачителни.)
В Ика пристигаме без резервация. Посреща ни таксиджия с униформа на автобусната компания - на автогарата има ценоразпис на таксиметровите услуги - , който вместо да отпратим, го молим да ни препоръча хотел и да ни закара до него. Спираме се на хотел в самия град, а не в оазиса Укачина., който по ревюта ми изглежда като местен аналог на Слънчев бряг. Междрувременно се записваме и за два тура за следващия ден. Явно трудно се намират клиенти, защото таксиджията ни предлага да ни закара до ресторанта и после обратно до хотела. Въпросният хотел е с централно разположен, а и районът му се води опасен. Ресторантът е греда - високи цени за миниатюрни порции.

Разходи:
S12 такси до консулството
S13 такси до хостела
S15 такси до автогарата
S18 копия, скенер, интернет
S40 билет Лима - Ика
S85 вечеря в Ика
S80 нощувка в Ика, хотел Roma 

Peru'2016: 1. Lima

И Лима ме обича!
12.06.2016

Вали. Много неприятно. На момчето-чистач му е още по-неприятно: постоянно трябва да мие пода от кални стъпки. Закусваме и с такси се отправяме към историческия център (15 сола). Много отдавна не сме вървяли по пешеходна улица. Неделя е и има доста хора. Едва-що сме тръгнали и виждаме пасти. На витрината на ... китайски ресторант. Какво удоволствие е да изпиеш едно кафе на спокойствие с нещо сладко. Липсвало ми е. Наближаваме централния площад. Пред катедралата е пълно с хора. Има нещо като карнавал - процесия с маскирани хора. Най-много внимание отделяме на група индианци, пресъздаващи игра или ритуал. Единият от тях трябва да премине между другите, които през това време го удрят с камшиците си по глезените. Редуват се. В "по-горно ниво" ударите са на голо. Междувременно слънцето е изместило облаците и настроението ми е на мах. И защо да не е - слънце, шаренийка, музика, усмихнати хора. Единствено препарираните ламички, които първоначално съм взела за плюшени играчки, леко ме потискат, но се опитвам да не мисля за това. Колкото и да разпитваме, не успяваме да разберем по какъв случай е карнавалът: получаваме противоречиви отговори - от религиозен празник до смяна на правителството.
 Продължаваме с пешеходната разходка из колониалния град, снабдявайки се по пътя с листа от кока, според местните панацея за височинната болест. Лешоядите са в двора на конгреса, а не в него. На пазара и в китайския квартал циганийката преобладава. Голям интерес предизвикват малките сладки кученца за продан.
Едит град се опознавал по-добре пеша. Така казвали. Така твърди и nomad, твърдо решен да се върнем пеша до Мирафлорес. Било само 12км. Не съм във възторг когато вървим по улица, осеяна с нелегални сергии, които се разтурват за секунди при слух за полиция. Много се противя когато навлизаме в съмнителни квартали-гета, но воплите ми да вземем такси са подминати най-високомерно. Ужасена съм когато виждам куче, чиято козина почти липсва - има няколко косъма като перчем и няколко на опашката, а голото му тяло има червеникавия цвят на печено пиле. Убедена съм, че страда от краста или някакво още по-тежко заболяване. Опитвам се да вървя по-далече от него, но то необезпокоявано се мотае и това не прави впечатление на никого! Кой да ми каже, че това е представител на световно известната, но не и на мен, порода перуанско безкосместо куче...
След стадиона градската среда става все по-облагородена - широки булеварди, зелени паркове, университети и пр. Ако не знаеш, че си в Латинска Америка, спокойно можеш да си внушиш, че си някъде в Европа. Някъде, където красивите колониални сгради се събарят и на тяхно място се строят модерни, всяка в различен стил, превръщайки кварталите на богатите в архитектурна безвкусица. Последните 2 километра изминавам в мрънкане. На себе си, защото никой не проявява съчувствие.
Надеждите ни, че проблемите ни с интернета в стаята са решени, са жестоко попарени. Утешавам се с Cusqueña.