Monday, September 26, 2016

Germany'2016: Кьолн: Бай Ганьо тръгва по Европа

2.03.2016

И ето, дългоочакваният ден настъпи. Потегляме кьм Кьолн. С нискобюджетната WizzAir. И ние като истински наследници на бай Ганя сме измислили как да минем тънко с багажа. От Женския пазар е закупена пазарска чанта от най-големите сезалови за 4лв. Всъщност са закупени 3бр. - една за отсечката София - Кьолн, втора - за Кьолн - Варадеро и една резервна. Подготвени сме с опаковъчно тиксо и нож. Двете раници са занесени на гръб до Терминал 1 и там напъхани в китайската торба и после тя облепена с тиксото. Притесненията са ни две - колко много ще ни се присмиват и презират и основно - дали ще ни приемат така импровизирания багаж. На първото не обръщаме голямо внимание, а относно второто - никакъв проблем. Решаваме, че служителите на УизЕър са виждали 2 и 200.  Мен пък цветът на тиксото ме боде в очите - не отива на карето на чантата.
Кьолн ни посреща оачаквно с дъжд. Вече е тъмно и улиците са подозрително пусти. В Германия винаги можеш да разчиташ на дюнерджийниците за вечеря.
Имаме ден за разглеждане и за напазаруване за пътуването. Козметиката се купува оттук, защото публична тайна е, че продуктите на Nivea в България са с по-ниско качество от тези в Германия. По-лесно се намират и препарати против комари, все пак е зима. Градът от самите германци е определян като един от най-грозните в Германия, но има една забележителност, която е определена от ЮНЕСКО като паметник на културата - катедралата. Туристи няма много, но групи от ученици - да. Някои увековечават посещението си.
За да довърша байганьовкия ни облик да споделя и какво съм намислила за справянето със смяна на сезоните от зима в Европа към зима в тропиците: преобличане в тоалетната на летището и изоставяне на зимно яке, дънки и обувки.





Cuba'2016: Довиждане, Куба!

23.03.2016

Последен (цял) ден в Куба. Време е за сбогуване и равносметка. Вместо да посещавам нови места, се отправям по вече добре известните ми улици с рушащи се фасади, оживени от дивжещи се като на магия ретро и забравени вече соц. коли и пъстри хора. Хавана е и винаги е била космополитен град и може би затова остава най-хубавото място в Куба, поне за мен. Няма претенциите да е представителна извадка за страната, но като се вгледаш там има от всичко - и бедност и мизерия от една страна, и гордост и достойнство от друга. Какво различава Куба от другите латиноамерикански страни и защо е токова специална? Правят впечатление три големи разлики - ниска престъпност, висока образованост и липса на расизъм. Никъде другаде чужденец не може да се разхожда толкова спокойно по улиците без да се притеснява, че ще бъде обран или убит. Хората са смецица от всички раси и това може би е довело до липсата (поне на видима) сегрегация. Недостигът на елементарни стоки е събудил изобретателността им. "Общество" не е празна дума - не се изразява толкова в ангажираност към другите, която всъщност няма как да видя през краткия си престой, а в създадената организация за обмен на стоки и услуги, доста стройна и съблюдавана. Не мога да твърдя, че хората са по-щастливи от другаде. Една част от тях са толкова заети с изкарването на прехраната, че едва ли имат време да се замислят. От фотографска гледна точка е рай - шарено, екзотично, кубинците се смущават от снимките по-малко от фотографите.
Но - има разбира се "но" - жал ми е за хората. Животът им е труден. Не изпитвам никаква носталгия към времето на соца, нито пък на "прохождащата демокрация", макар да съм била млада и финансово добре обезпечена и през двата периода. Не само не ми липсват, отвращават ме. И не ми беше приятно да ми ги напомнят. И всъщност има разделение в Куба - на обикновените хора и тези с достъп до CUC, на местни и чужденци. Първоначално си мислех, че мога да остана да живея в Хавана. От един момент нататък нямах търпение да напусна Куба. Защото ме боли.
Пожелавам им да се променят. Но по техния си начин. Дано да не стане като в България. Това е и най-честият въпрос, който ни задават - България беше като Куба, сега как е там? Дали, ако се отворят границите мнозинството ще емигрира? Дали Куба ще стане поредната латиноамериканска страна с марионетно на САЩ правителство? Бъдещето ще покаже. Желая им успех! С цялото си сърце!









































Tuesday, September 20, 2016

Cuba'2016: Viñales -> La Habana

22.03.2016

Nomad е имал кошмар. Дано да не се случи наистина!
Влизам в банята и там виждам огромна хлебарка. Изпитвам ужас от хлебарки и неволно изпищявам. Nomad има почти съшата фобия от жаби както аз от хлебарки и чувайки вика ми, автоматично решава, че съм видяла жаба и реакцията му е да ме затвори в банята да не би жабата да влезе в стаята. Няма да му го простя.
Бързаме да освободим стаята, за да ползваме интернет на площада преди да потеглим за Хавана. И там научаваме за атентатите в Брюксел. Подробностите не са ни известни, но все пак случилото се е по-малко зло от това в съня на nomad.
Пътуваме с маршрутка. Делим го с две полякини, японец и французокка. Докато ни събира таксито обикаля из Винялес - толкова много къщи за гости и всичките пълни Мислили сме, че последната ни каса е била на забито място, но то е било по липса на информация.
По пътя за Хавана шофьорът разказва, че тези от люлката на революцията - Сантяго де Куба - не били долюбвани от останалите. Брат му е избягал в САЩ с ланча срещу 10 000 USD. Пита японеца дали не познава лично Джаки Чан, което предизвиква смях у останалите. Наближавайки Хавана става ясно, че французойката всъщност е за летището и й предстои полет след близо 2ч. Машрутката нямала право да ходи до летището с пътници или по-точно нямала право да напуска летището с пътници, та шофьорът спира друго официално такси и се договаря с него да я закара. Малко трудно й се обяснява, че трябва да се прекачи в другото такси.
В Хавана Франк ни завежда в новата ни каса. Домакинята преподава испански на чужденци в университета. Много подробно ни обяснява кое какво е в къщата. В хладилника ни е оставила шише преварена и филтрирана вода - такава, каквато те пият.

Domino's, интернет, сиеста. Разходка по нови и познати улици. Някак е по-пусто и по-тихо. Правят ми вппечатление американските знамена по някои тераси и прозорци. Да, срещата с Обама е някъде тук, Ще доведе ли до промяна за кубинците? Дали тази промяна ще е за тяхно добро?
Връщане по малекона с освежителни пръски от океана.

Разходи:
15 CUC p.p. - маршрутка до Хавана
2 x 25 CUC - двете нощувки в Хавана

Централният площад във Винялес:

Хавана: