30.03.2016
Харесала съм си Izamal по снимка от реклама за тур до там. Преброила съм поне 10 тура, които се предлагат от Мерида.
Преобладаващите пътници са местни. Коренните обитатели на континента не са изчезнали, техните наследници са тук, макар иедна част позабравили езика и обичаите си. Юкатан би бил интересна дестинация за културен антрополог. Детската ми мечта беше да стана археолог, но днес по-интересно ми е да наблюдавам хората, отколкото камънаците. Сега обект на вниманието ми е баща и детето му, а малкото неприкрито е целият му свят.
Пътят до Исамал е тесен, през джунглата. Селцата изкачат сякаш от нищото и всеки път се изненадвам, че на такова място живеят хора. На моменти наистина се питам накъде съм тръгнала, че съм и помъкнала nomad, който се е съгласил, само за да ми угоди.
Слизаме на прашна автогара. На една пресечка сме от центъра. Хотелът ни е на най-дългата улица в градчето, Calle 31, която ми се вижда още по-дълга с раниците на гръб в жегата, особено като първо тръгнеш в грешната посока - нали сме зле с ориентацията и ако има избор винаги ще сбъркаме. Отдалечаваме се от централния площад и става все по-пусто. Хотелът ни дори не е построен в колониален стил и не се вписва в атмосферата на градчето. Това поне по моите очаквания от жълти колониални къщи. Изкушаващо е да си останем в климатизираната стая, другите гости са в басейна. Но сме дошли да разглеждаме и то по моя вина. А за разглеждане няма много. В центъра на селото е имало голяма пирамида, която испанските завоеватели са разрушили колкото са могли и върху нея са построили огромен манастир. Съдейки по използваните камъни пирамидата трябва да е била огромна.
Другата пирамида в градчето е поразрушена и пообрасла.
За вечеря се спираме на препоръчано от Lonely Planet заведение. Пореден туристически капан. Явно след като те впишат в пътеводителя, вдигаш цените и сваляш качеството. Посетителите са само чужденци, предполагам почти всички чужденци, които нощуват в градчето. Повечето туристи идват в Исамал само на дневен тур.
Имам време на следващата сутрин за още една разходка, придружена от местно куче, преди да потеглим за следващата дестинация.
Разходи:
40$ такси в Кампече от хотела до автогарата
автобус Кампече - Мерида 204$
автобус Мерида - Исамал 29$/човек
вечеря 300$
ношувка Hotel Real Izamal 550$
Харесала съм си Izamal по снимка от реклама за тур до там. Преброила съм поне 10 тура, които се предлагат от Мерида.
Izamal е Pueblo Magico, списък от селища в Мексико с исторически, културни или природни забележителности, създан по инициатива на властите с цел поощряване на туризма, аналог на този на ЮНЕСКО.
От Кампече трябва да се върнем до Мерида, оттам с такси до трета автогара, от която тръгват автобусите за Исамал. Тази автогара вече изглежда като "селска" и е интересна за снимка, но ме е срам да снимам. Седалките са дървени, "лелка" мие пода с парцал и ги помества. Има кът за молитва и тоалетна с леко съмнителна хигиена.Преобладаващите пътници са местни. Коренните обитатели на континента не са изчезнали, техните наследници са тук, макар иедна част позабравили езика и обичаите си. Юкатан би бил интересна дестинация за културен антрополог. Детската ми мечта беше да стана археолог, но днес по-интересно ми е да наблюдавам хората, отколкото камънаците. Сега обект на вниманието ми е баща и детето му, а малкото неприкрито е целият му свят.
Пътят до Исамал е тесен, през джунглата. Селцата изкачат сякаш от нищото и всеки път се изненадвам, че на такова място живеят хора. На моменти наистина се питам накъде съм тръгнала, че съм и помъкнала nomad, който се е съгласил, само за да ми угоди.
Слизаме на прашна автогара. На една пресечка сме от центъра. Хотелът ни е на най-дългата улица в градчето, Calle 31, която ми се вижда още по-дълга с раниците на гръб в жегата, особено като първо тръгнеш в грешната посока - нали сме зле с ориентацията и ако има избор винаги ще сбъркаме. Отдалечаваме се от централния площад и става все по-пусто. Хотелът ни дори не е построен в колониален стил и не се вписва в атмосферата на градчето. Това поне по моите очаквания от жълти колониални къщи. Изкушаващо е да си останем в климатизираната стая, другите гости са в басейна. Но сме дошли да разглеждаме и то по моя вина. А за разглеждане няма много. В центъра на селото е имало голяма пирамида, която испанските завоеватели са разрушили колкото са могли и върху нея са построили огромен манастир. Съдейки по използваните камъни пирамидата трябва да е била огромна.
Другата пирамида в градчето е поразрушена и пообрасла.
За вечеря се спираме на препоръчано от Lonely Planet заведение. Пореден туристически капан. Явно след като те впишат в пътеводителя, вдигаш цените и сваляш качеството. Посетителите са само чужденци, предполагам почти всички чужденци, които нощуват в градчето. Повечето туристи идват в Исамал само на дневен тур.
Имам време на следващата сутрин за още една разходка, придружена от местно куче, преди да потеглим за следващата дестинация.
Разходи:
40$ такси в Кампече от хотела до автогарата
автобус Кампече - Мерида 204$
автобус Мерида - Исамал 29$/човек
вечеря 300$
ношувка Hotel Real Izamal 550$
