18.09.2020
Следвайки съвета на единствената друга бяла жена в метрото преди 2 дни, се отправяме към Зоологическата градина на Бронкс.
Отношението ми към зоологическите градини е малко или повече непоследователно. От една страна съм против животни да бъдат държани в плен за забавление на човека, от друга - за доста хора това е начинът да видят въпросните животни.
Не сме проверили предварително, че зоологическата градина отваря в 10. Подранили сме и трябва да изчакаме заедно с още няколко нетърпеливи посетителя, главно семейства с деца и любители фотографи с огромни обективи. Входът наистина е безплатен този ден, сряда, но за специалните експозиции се плаща допълнително. Първоначално решаваме, че ще видим само общата част, но минавайки покрай големите маймуни от Конго, решавам, че те не са за изпускане. В крайна сметка прекарваме 5 часа в зоологическата градина. Бих прекарала и повече, но не бяхме взели храна и достатъчно вода със себе си.
Следва специалната експозиция Congo Gorilla Forrest (доплаща се 6$)
От Бронкс се прехвърляме в Бруклин. С метрото, с което вече се оправяме доста добре. За пестене на време, пътуваме с Local Train само, когато се налага - напр. от нашата част на Бронкс до първата спирка на Express Train, където се прекачваме. И local trains, и express trains се движат по една и съща линия. Разликата е, че express train не спира на доста от спирките и така се спестява нарп. около половин час от Бронкс до Манхатън.
В Бруклин nomad си е набелязал да разглежда улично изкуство - Bushwick Collective. Аз много бързо губя интерес към графитите - за мен графитите и шаренийките са по-скоро опит да се прикрие мизерийката; Bushwick е бивше гето, което в момента се опитват да го излъскат и промотират - и се локализирам в едно скъпарско кафене - Sey Coffee. Кафето не струва, но използвам да си побраузвам в интернет. Забравих да спомена, че още първия ден в Манхатън от магазинче на AT&T закупихме предплатена СИМ карта, за да имаме интернет за престоя. Надявахме се да можем да я използваме също при следващи пътувания в САЩ, но предплатените карти са с валидност 4(?) месеца.
Междувременно сме обядвали в местна пицария с висок рейтинг (Roberta's Pizza). Всъщност си купиваш пицата и бирата от пицарията и отиваш в съседен двор, където ги консумираш. След като съм стигнала да ям пица, това е показател, че положението с храната на въпросното място е много тежко. Пицата е хубава, направена както си трябва.
Имаме още малко време да убием до срещата с моя приятел Д. Той държи да ни води на вечеря и избира за целта виетнамски ресторант - още един показател, че местната кухня не струва. Надявала съм се поне да е по-бюджетно докато не откривам, че бирата от 330мл стува 11$ (Ако не е станало ясно, много мразя да се дават много пари за ядене и пиене, особено ако не е вкусно). По-лошото е, че храната изобщо не ми е понесла и се задържа в организма ми само до тоалетната на близкия Trader Joe's. Trader Joe's е супермаркет в който се продават вина, сирена, шоколади - някои от тях от Европа на доста приемливи цени и качество, макар и без или с никому неизвестна марка.
Прави впечатление, че местните обядват най-вече салати, ориз или макаронени изделия. По обед в парковете е пълно с хора, които обядват. Често се срещат и магазинчета, в които се продават въпросните салати и други веган храни.
Заради вечерята се прибираме в Бронкс по-късно от обикновено. Местните вече спят и събират сили за следващия работен ден.
