27 май 2013
Това ще стане начинът на придвижването ми на това пътуване - вечер търсене на място за преспиване за следващия ден и транспорт на следващата сутрин. Аз бих предпочела сутрин рано да започна с разходките, а вечер, когато вече съм изморена, да се придвижвам, но в общия случай стаите в хотел/хостел трябва да се освободят до обяд, та затова избрах този начин.
Пътувам с влак - Теруел е на линията Валенсия - Сарагоса (Intercity от Murcia del Carmen за Huesca; заминава 9:40 - 12:09, 17.40 Euro). Във влака минават и раздават слушалки. Много съм доволна, че дават Blancanieves, не бях успяла да го гледам в София. Малкото закъснение от 5-10 ми позволява да догледам филам до край.
Тази снимка е правена от гарата в Теруел, т.е. гарата е в ниското, а градът - горе:
Но не се притеснявайте от стъпалата, има и асансьор.
Защо съм избрала Теруел? Теруел е в автономна област Арагон. И е в списъка на ЮНЕСКО под Mudejar Architecture of Aragon. Mudejar са от една страна арабите, на които, оставайки в Испания след Reconquista-та (връщането на Иберийския полуостров в ръцете на испанците и португалците след близо 800-годишно арабско владение), им е било позволено да си запазят вярата (не за дълго), от друга специфичната архитектура на сградите, построени от тези араби.
След известно лутане намирам хотела. Докато се настаня и изляза навън, е започнала сиестата. От оживлението по улиците няма и следа, магазините са затворени, хората ги няма и е пусто. Момичето на рецепцията ме е снабдило с карта и листовка с адресите и работното време на забележителностите, която ми изиграва лоша шега. Основното ми притеснение е, че е понеделник, а повечето музеи по света почиват в понеделник. Според въпросната листовка, обаче, единствената кула, която може да бъде посещавана, т.е. изкачена, El Salvador работи и в понеделник. Спокойна се разхождам из улиците и откривайки поща, прекарвам доста време там. Трябва да изчакам да свърши сиестата, за да посетя катедралата и за да използвам времето се връщам до San Salvador, за да установя, че точно този ден решават да не си спазят работното време и да работят само до 13ч. Колкото и да се ядосвам на себе си, нищо не мога да направя. Това обаче е последният провал за цялото пътуване. И по-късно ще установя, приятна изненада, че и друга кула може да се посещава и това е San Pedro - към едноименната църква и музея на влюбените. Въпросният музей, четейки пътеводителя, го бях определила като кич и за малко да изпусна гледката отгоре. Има вход с екскурзовод и аз съм единствената чужденка в групата, типична ситуация в Испания. Не познавам друга нация, която да пътува толкова много из родината. Въпросните влюбени не ги удостоявам със снимка.
