Mexico'2016: 9. Chichén Itzá

1.04.2016

Първи април е, но не на шега сме в Чичен Ица, най-известната забележителност в Мексико. За малко да ни се размине, ако светът беше свършил на 21.12.2012г или пък по-рано през 2000г. и както се разбра, проблемът е бил подобен - buffer overflow.
За маите се знае и много, и малко. Единствената предколумбова цивилизация с писменост. Но при писмеността са важни и прочитът, и тълкованието. Приписват им се завидни познания по математика и астрономия, религия с кървави ритуали и масивно строителство с акцент върху пирамидите без познаването на колелото, работещо земеделие и светлинни ефекти по време на равноденствие. Прилики и разлики с Древен Египет.
Съвременният турист може да очаква един добре поддържан археологичен комплекс и тълпи от туристи, затова, а и заради жегата, препоръчвам ранното му посещение с всички слънцезащитни мерки и запаси от вода, защото вътре има много сергии за всякакви сувенири, но никой не продава вода. И другото е търпение към останалите туристи с техните селфита и ръкопляскания.

Mexico'2016: 8. Valladolid

31.03.2016г

Баядолид ми се вижда леко мизерничък, особено около автогарата, където се намира хостелът ни. Лично усещане, на nomad му харесва. Харесват се и със собственика, Антонио, преместил се от D.F., любезен и щедър със съветите, давани с помощта на картите, изрисувани по стените. Успокоява ни, че 37 градуса е нормална температура за мястото, през лятото достигала до 42.
За обяд ни препоръчва заведение El Amigo Casiano в пазарчето на централния площад. " - Там в дъното, ще го видите, където са хората". Nomad го обявява за мястото с най-вкусна храна в Мексико. Менюто е непретенциозно. Salbutes, panuchos, tortas. Salbutes и panuchos са пържени тортии, за нас са много тежки, а tortas - сандвичи с рязана питка. Всички те са с напр. carne asada (печено месо), cochinita pibil (свинско, печено на бавен огън, мариновано със специален сос от  achiote, чили, лук и сок от цитруси), lechòn (месо от прасе сукалче). И прясно изцеден фреш, направен пред теб само от плодове и малко лед. Това в скромна обстановка от маси и столове, делени с другите заведения, напр. като в местата за хранене в нашите молове. Сандвичите се изяждат в пълно мълчание. А това при моя спътник наистина е доказателство за вкусна храна.
С оставянето на дрехите за пране сме приключили с битовизмите и сме готови за културно-масова дейност.
В града се намира сеноте Zaci и с бодра стъпка се отправяме натам. Пътьом се отбивам в музея, привлякъл погледа ми с външния си вид. Уредникът е любезен, но испанският - абсолютно необходим.
И отново разочарование. Сенотето е открито, но... силно замърсено. Асоциацията ми е с обществена баня през соца. Игуани се намират. Около града има други сенотета, до които се достига напр. с велосипед или с такси, маршрутът го има в хостела. Сигурно са хубави. Не сме проверявали.
Другата препоръка на Антонио е Calzada de los Frailes, реставрирана колониална улица. Донякъде с туристическа насоченост. Съдейки по возилата, и местните богаташи я харесват. Може би заради жегата не е натоварено. Уплътняване на времето с посещение на занаятчийска работилница за шоколад. Пробваме различни видове. Хм, шоколад със сол - не е зле. Маите оригинално не са го подслаждали. На туристите се предлага с мед вместо със захар, уж да е по-достоверно. За любителите на шоколада Латинска Америка не е много гостоприемна. Посрещаме залеза до бившия манастир San Bernardino de Ciena и това е за деня.

Salbutes:

Panuchos: съдържат боб на паста

Cenote Zaci:

Museo San Roque:

Calzada de los Frailes:

San Bernardino de Ciena:

нощувка: Santa Maria Guesthouse