Mexico'2016: 15. Cañón del Sumidero

8.04.2016

Наближавайки Сан Кристобал де лас Касас през прозореца на автобуса усяпвам да зърна каньона и веднага е набелязан за посещение. Решаваме, че е по-лесно да отидем на тур, отколкото да се придвиждаме сами - казват ни, че трябвало да се отиде до Туксла с автобус и после да вземело маршрутка до Chiapa de Corzo. А и лодките са 30 местни и потеглят след като се запълнят, т.е. няма как да избегнеш другите туристи. Напразно съм се притеснявала - лодките са стабилни.

Красиво е (и малко мръсно). Виждаме лешояди, маймуни и ... крокодили. Няма по-щастлив от nomad, зърнал най-великото животно на планетата.

Имаме малко време в Чиапа де Корсо за разходка и обяд, преди да ни върнат в Сан Кристобал. Но дори nomad отказва да яде каквото съм поръчала - свински крака и други мазнотии - в заведение със съмнителна хигиена на централния площад.. Очаквам друго за алея покрай реката и съм разочарована.

Разходи:
- тур Каньон дел Сумидеро - 300$/човек
- обяд: 100$
- вечеря: 60$

Mexico'2016: 14. San Cristóbal de las Casas

6-7.04.2016

Пристигаме в Сан Кристобал де лас Касас със златната светлина. Запазеният колониален център с множеството местно население в традиционно облекло напомня Гватемала. Не случайно, защото Чиапас си е бил част от La Capitanía General de Guatemala. За разлика от Антигуа, която се е съхранила каквато си е била през колониалния период, Сан Кристобал е продължил да се разраства. Това не го прави по-малко колоритен.
Според nomad, обаче, градът е западнал и туристите са значително по-малко от преди, когато Сан Кристобал е бил доста популярен. А nomad сравнява с отпреди 4 години, когато пак е бил по тези места. Без резервация се отправяме към тогавашния му хостел, собственост на бял мексиканец, управляван от местни момчета-държанки, но заварваме съдържателя състарен, болен и изоставен, а хостела в трагично състояние и се налага да търсим друг подслон. Междувременно златната светлина е преминала, а аз се изкушвам да си закупя вълнен шал от някой от многото улични продавачи и да се загърна с топлината му. (Градът се намира на 2200м и нощите са студени, а през деня слънцето е жарко.)
Музиката, която достига до стаята ми напомня на българска народна и явно ми е домиляло за родината.
Новият ден е посветен на опознаването на града. Църкви по хълмовете със стъпала до тях. Оживен централен площад. Фотогеничен пазар. Местните не са от най-приятелски настроените. Бедни и потискани са от векове, според мен своенравни и горди, борещи се за запазване на своята идентичност. Мексиканската армия е потушвала и най-малкото недоволство, избивайки цели села с жените и децата. Т. нар. Сапатистко въстание през 1994г упява да привлече световното внимание със завземането на Сан Кристобал де лас Касас. Успяват да го удържат 12 дни. В градовете на доскоро най-бедния щат (сега изпреварен от Веракрус) е спокойно заради присъствието на армията, но в някои от селата наоколо управлението е на сапатистите и не е много сигурно за туристи. Отношението към туристите е двуполюсно - част от местните ги приветстват, защото са добре за местната икономика, докато други са по-консервативни, дори враждебни. На мен градът ми допада с глъчката и шаренийката.

Разходи:
- такси: 30$
- нощувка: 450$, Hotel Posada Tepeyac
- супермаркет: 70$
- плодове: 100$
- пране: 45$
- вечеря: 310$

Mexico'2016: 13. Palenque

5.04.2016

Нямаме резервация, но сме си набелязали хотел. Хотелите в Мексико предлагат двойни стаи с по две двойни легла често на цената на обикновена двойна стая, но понякога трябва изрично да поискаш такава стая. Друго удобство е, че без проблем те настаняват още сутринта, също без да доплащаш.
Недостатъкът на нощните преходи е, че след това се изкушаваш да спиш през деня и когато се отправяме към археологическия резерват (с маршрутка) има две заплахи - да не ни стигне времето за разглеждане и да ни вали. Плюсът е, че почти няма туристи. Този път решавам, че ще вземем гид. Скъпо удоволствие, но все ми се струва, че при безцелното обхождане на обектите пропускам важни неща, а е изкушаващо да ти поднесат информацията смляна. Не научаваме много, но затова пък имаме много снимки. Гидът явно обича да снима - докато ни развежда фотоапаратът ми е у него. Не му правим добро впечатление с отказа си да катерим Temple of the Count. Той се качва сам с фотоапарата ми, за да направи снимки отгоре. Ами прав е бил за гледката! И аз си отбелязвам черна точка. Разделяме се и обикаляме сами още час. Информационните табели са на испански, английски, а някои и на tseltal - език, който са използвали различните общности, за да общуват помежду си. Иначе в района на Паленке мнозинството е използвало chol. Затова и инспанският се е наложил в Латинска Америка - за комуникация между отделните племена, всяко от които е говорело свой език.
От съвременния град не виждаме много. Едва като потегляме за Сан Кристобал де лас Касас се усещам, че не съм стигнала дори до центъра. За следващо посещение си отбелязвам Yaxchilan и Bonampak.

Разходи:
нощувка (Hotel Maya Rue?) - 590$
такси - 30$
маршрутка - 4 x 20$ (20$ на човек в посока)
260$ обяд
65+31=96$/човек - вход за Паленке
400$ - гид
206$ - билет до Сан Кристобал, на човек