Mexico'2016: 34. Loreto

1.05.2016

Кратка сутрешна разходка из Ла Пас. Следва автобус до Лорето. Местната автобусна компания се казва Aguila и оперира на територията на Баха Калифорния и Баха Калифорния Сур. Цената на билетите е висока.  Последните километри преди Лорето пътят е по крайбрежието и живописен. На всеки залив се оглеждам - може би сме дотук.
Прочела съм, че автогарата на Лорето е на пътя, в началото на градчето и сме на 2км от наетото бунгало. Самата автогара е мизерна. Използва се и за поща и всякакви доставки. Явно типично по тези места, както ще се уверим. Тоалетната е смрадлива. Мизерно начало за любимо място на американците. Но масовият американец едва ли пътува с автобус. Малцината като нас бяха извозени от посрещачите си.
Хотелът ни е от стаи, оформени като в бунгала, но не на брега на морето, а в центъра на градчето.
Високият сезон е отминал. Носталгията от това се усеща във въздуха. Срещат се и изостанали туристи, главно групи младежи. Част от местните всъщност са американци, купили имот и преселили се или идващи тук само за почивката си.
Харесваме си ресторант на крайбрежната алея. Други клиенти няма. На крак се зпознаваме с цените в менюто. Не се харесваме. Благодарим и си тръгваме. Отговорът на собтвеничката е изненадващо груб. Все едно да кажеш "Има защо" когато ти благодарят.
Търсим си разходка с лодка до Ковокадо за следващия ден. "Прослушваме" туристическите агенции. Повечето са затворени. Останали са само две. В първата взаимно не се одобряваме със собственика. Не е лесно за бакпакъри, когато масовият американски турист е разглезил местните. Потиснати се отправяме за вечеря в хотела ни. Пак е много скъпо, но като гости имаме отстъпка. След бутиковата вечеря отново се отправяме към уличката с туристическите фирми. Дядото от втората още седи в очакване на клиенти. Разбираме се. И той доволен, и ние също.

Ла Пас:

Лорето:

Разходи:
- автобус Ла Пас - Лорето: 800$/човек (350km, около 5ч)
- хотел $781
- вечеря $525
- супер $117

Chile+Argentina'2017: Подготовка

http://www.conaf.cl/

Chiloé:

Churches of Chiloé UNESCO WHS

Iglesias de Chiloe

Santa María de Loreto, Achao Quinchao

Church of Quinchao Quinchao

Church of San Francisco Castro

Church of Rilán Castro

Church of Nercón Castro

Church of Aldachildo Puqueldón

Church of Ichuac Puqueldón

Church of Detif Puqueldón

Church of Vilupulli Chonchi

Church of Chonchi Chonchi

Church of Tenaún Dalcahue

Church of Colo Quemchi

San Juan Bautista, Dalcahue

Our Lady of Sorrows, Dalcahue Dalcahue

Church of Chelín Castro

Church of Caguach Quinchao

tejuelas:

source
palafitos:
Palafitos en Chiloe


Monumento Natural Islotes de Puñihuil

Ballenas
Пингвини



Tren Patagónico

official site
blog post
timetable


Variant 3

santiago-pucon
"Los Lagos" Trail – Huerquehue National Park

pucon-san martin
Day Trips from San Martin

san marti-villa la angostura
Villa La Angostura Treks

villa la angostura-bariloche
Bariloche Treks

bariloche-esquel

esquel-los alceres
Los Alerces National Park

esquel-bariloche

bariloche-puerto montt

puerto montt-chiloe- пингвини, китове, църкви

chiloe-puerto montt

puerto montt-santiago

Bolivia'2016: 7. Cholitas Wrestling

30.06.2016

Обратно в Ла Пас. Летим с Боливийските авиолинии. Летището Alcantarí е открито предния месец. Лъскаво, с надписи на три езика - кечуа, английски и испански. Самолетът е почти празен, но явно не е прието да си сменяш мястото, а пък било то, за да правиш снимки. Каца се в Ел Алто. С такси се придвижваме до същия хостел, в който бяхме отседнали преди.
Предупредила съм Марсело за завръщането ни е в Ла Пас. Интересувам се от два тура -  Cholitas Wrestling и  Tiwanaku. За мен е безралично коя е агенцията, но нека Марсело да е този, който ще спечели от нас.
Cholitas Wrestling е борба в свободен стил или по-скоро имитация на борба, шоу, кеч, в което участниците са жени. Чолитас е умалително на чолас - индианки от Алтиплано, преселили се от село в града, адаптирали се към новия начин на живот, но запазили езика и облеклото си. Шоуто е много популярно и сред местните, и сред туристите. За съжаление няма как да присъстваме в неделя, когато обикновено се провежда, и се задоволяваме с туристическата версия в четвъртък. Докарват ни с автобуси от Ла Пас в Ел Алто. Пътуваме с едната участничка, която ни запознава с облеклото си - роклята, шапката, обеците, плитките, слоевете поли. Тренира три пъти седмично. Гледаме три тура с различни участници, но хореографията е доста еднообразна. В последния тур са трима участници - единият е мъж и се съюзява с едната жената срещу другата. Но жените са тези, които предизвикват фурор. След представлението можем да се снимаме с участничките.

И малко видео за добиване на представа:

Разходи:
- 60 Bs taxi в Сукре
- 60 Bs такси в Ла Пас
- 80 Bs / човек - тур Cholitas Wrestling
- 2 нощувки

Bolivia'2016: 6. Sucre

28-29.06.2016

И ето ни отново под 3000м в красивата столица на Боливия. Столица поне по конституция, макар президенството и сенатът да са преместени в Ла Пас, де факто най-важният административен център в Боливия. Харесвам местоположението, климата, архитектурата на града. Радвам се на запазения колониален център и на слънцето, хм и на магазините за прежда. Минавайки покрай офиса на туристическа агенция се изкушам да питаме за самолетни билети. Билетите биват закупени бързо и лесно и едва излизайки от офиса на агенцията, намиращ се на ъгъл на централния площад на града, се засрамвам, че не съм купила билетите онлайн и предполагам, че са ме "минали" с цената. С нетърпение проверявам в интернет. Много странно, но цената в интернет е дори по-висока отколкото тази, която сме платили в агенцията. В някои отношения в Боливия си е социализъм. На вълна самолетни билети съм и закупувам такива от Куско до Лима и така дългите отсечки път, които биха били повторение на маршрута, са покрити. Вечерята в местен ресторант е приятна докато на съседната маса клиент си запалва цигара, отдавна забравено в България. Надписът "La union es la fuerza" (семантично като "Съединението прави силата") също ми напомня родината. Една от най-бедните страни в Южна Америка и една от най-бедните в Европа имат много общо.
На следващта сутрин след закуска в хостела - приятна колониална сграда - и неуспешен опит да изпратя картички, се отправяме към пазара. Уви, търговците вече са се разотишли, оставяйки невероятна мръсотия. Настаняваме се в близкото кафене, посочено в Lonely Planet. Това е довело до две неща: струпване на много туристи, преобладащо англичани, включително с бебета, и високи цени на храната и напитките. От кумова срама изпиваме по едно кафе от чаши, остатъците от червило по които ни карат да се съмняваме в чистота им.
За обяд отново се отправяме към централния площад, където си поръчваме и супа, и готвено ястие, и бира.
Планът за следобеда е отново посещение на пощата (може би единственият служител, в чиито задължения е да продава марки, най-накрая ще се е върнал след изтичането на времевата единица "след малко") и изкачване на камбанарията на църквата, набелязана за снимки отвисоко след разпитване къде е разрешено и преценяване на откъде ще блести слънцето. Това е по план.
Чувствам се леко неразположена. За кратко. Повръщане и диария с еднаква кафява консистенция и отгоре, и отдолу. И пак. И пак. И пак. Никога преди не съм била толкова зле. Не мога да преценя виновника - или е сокът от закуската или кафето в туристическото кафене. Успявам да уговоря nomad да се разходи до пощата, за да изпрати картички на колекционерите.
Време е да се върнем на високото.

Разходи:
18 Bs картички
15 Bs taxi Потоси
20 Bs/човек автобус Потоси - Сукре
20 Bs taxi Сукре
200 Bs нощувка x 2
343 Bs/човек самолетен билет Сукре - Ла Пас
135 Bs вечеря
285 лв с карта - 2 билета Куско - Лима
110 Bs обяд
40 Bs кафе
45 Bs марки
50 Bs вода, шоколад
28 Bs активен въглен