Трябваше да минат почти 4 години от изваждането на виза за САЩ, за да я употребя. Признавам си, не е най-желата ми туристическа дестинация и основаната мотивация за пътуването ми е, че неусетно ще минат тези 10 години и визата ми ще изтече без да съм я ползвала.
Недоумявам защо спътникът ми е толкова ентусиазиран да се отдадем на градски туризъм вместо да посетим някой национален парк или индиански резерват, но в крайна сметка се съгласявам, че Ню Йорк би бил добро място за проучвателно пътуване, подготвяващо бъдещо по-наситено такова.
Самолетните билети са закупени набързо, без много ровене кое е най-изгодно и основните притеснения са, че сме избрали да летим с Norwegian от Лондон, но отсечката София - Лондон илиза почти колкото презоеканския полет. В крайна сметка, това, което заплащаме за самолетните билети и всичките трансфери и доплълнителна нощувка може би надвишава цената на двупосочен билет София - Ню Йорк с нормална авиокомпания. Имаме и допълнителна екстра - на връщане трябва да се телепортираме от Gatwick до Stansted с 5:20ч време между полетите, което може да изглежда много, но необходимото време за трансфер е посочено като 6ч, а директният автобус взема разстоянието за 4ч.
Билетите са закупени, но има дебати върху програмата. Алтернативите са: 1) прекарване на цялото време в Ню Йорк; 2) Ню Йорк, Бостън, Филаделфия и Вашингтон; 3) Ню Йорк + Ниагарски водопад. Спираме се 1). Имаме само 8 нощувки и решаваме да ги прекараме изцяло в Ню Йорк. Когато най-накрая сме взели решение и пристъпвам към резервация на апартамент, изборът за нашите дати не е голям, отново е сведен до 3 и избираме апартамент в Бронкс пред такъв в Бруклин и Ню Джърси. Апартаментът е с предплащане на цялата сума и без право на безплатно анулиране.
14.09.2019г
3 часа преди да потеглим nomad получава известие, че сумата за нощувките и депозита е взета от картата му. Има и съобщение от собственика през booking, че иска да му се изпратят снимки на кредитната карта и паспорта и тогава ще ни прати данните за чекин в апартамента. За толкова резервации в booking, никога никой не ми е искал такива данни. След кратко съвещание ги изпращаме. Не разполагаме с време да се обръщаме към booking да си търсим правата и парите и да търсим друго място за нощувка.
Ранен полет с Уиз до Лондон Лутън, трансфер до Victoria Station (12
£/човек). Оставям си раницата на съхранение (12.50
£/багажна единициа за 6ч). Прекарваме достатъчно време, за да проучим как и откъде се купуват билети за метрото и как от влака от Гатуик се прекачваш на метрото, за да не губим на връщане.
Имала съм идеи за разходка с корабче до Гринуич, но спътникът не проявява интерес и прекарваме повечето време да храним гъските и катериците в St James' Park.
Привечер вземаме National Express от Victoria Couch Station (10?
£/човек, около 2ч) до Gatwick. Тук отново проучваме откъде се купуват билети за влака до Victoria Station и си вземаме шатъла до
хотела (4
£/човек), в който съм резервирала нощувка (59.
Norwegian имат 4 полета до Ню Йорк. Избрала съм този от 10:30, за да не се налага да ставаме в ранни зори. За полет до САЩ те искат 3ч преди полета, а Norwegian нене предлагат предварително чекиране онлайн. Ние сме подранили, защото имам други притеснения. Най-късно 78 часа преди полета трябваше да въведем в сайта на авиокомпанията паспортните си данни и адреса на първата нощувка и тогава обръщам внимание, че паспортът ми изтича след 4, а не както съм си мислела, 6 месеца. Опитваме се да се чекираме на автомат, на nomad му се удава, но мен ме изпращат на гише. Уж на случаен принцип някои от пътниците ги пращат на гише. Преди да минем на гишето имаме кратък разговор със служител на сигурността, предполагам, който ни слага лепенки на паспортите. В крайна сметка ме чекират и мен и дори ни дават места един до друг на полета. Пак на случаен избор минавам други 2 проверки на сигурност. Статистически, жените на средна възраст са най-големите терористи.
Полетът минава неусетно. Nomad ми е преотстъпил мястото до пътеката, а той се е свил на средната седалка (седалките в икономична класа са 3 x 3). От филмите си избирам "Бохемска рапсодия". Музиката на Queen винаги ме е развълнувала, но сега трябва да взема валидол, за да се поуспокоя и да не ме арестуват за буйства в самолета. Друг филм не ми хваща окото, а секция за музика няма. Затова песните от филма биват превъртани постоянно. На самолета са ме допуснали с куки за плетене, явно не ги смятат за хладно оръжие, и си уплътнявам времето както намирам за най-добре.
Кацаме след 7ч. Явно сме се изсипали няколко самолета на граничния контрол. В един момент опашките се разделят за такива с ESTA - мнозинството и такива с виза като нас. Последните сме малцинство и всъщност сме чакали само, за да достигнемо до разделянето на опашките. Очаквала съм голям негър, но ме посреща автомат, който ме снима, взема отпечатъци и накрая ми задава 4 въпроса. Единият, от които е дали нося стоки от растителен или животински произход. Възможни отговори - Да и Не. Сещам се за една ябълка в багажа, която си нося от България. След двоумение отговарям отрицателно, решавайки, че ще хвърля ябълката в някой кош. Но кош не се наблюдава. Обръщам се към двамата служители до автоматите, които ми забраняват да изхвърлям каквото и да е и ми посочат към служителя, при когото трябва да мина, но настояват да го уведомя за ябълката.
Въпросният служител започва да ми задава въпросите си леко автоматично: Колко време ще прекарам в САЩ? Носите ли стоки от растителен или животински произход? Тук явно очаква отрицателен отговор, а аз с всичките граматични форми за изразване на условност, които ми дава английския език, му отговарям, че има малка вероятност една ябълка да е останала в багажа ми. Този отговор не му харесва. Затова продължава дали не нося по-голямо количество пари в брой (друг въпрос от машината). Тук май пак е изненадан, че отричам. Завежда ме в едно помещение, дава ми паспорта на една забрадена американка от арабски произход и ми нарежда да чакам. Въпросната служителка проверява нещо с паспорта ми, най-вероятно дали съм излъгала на въпросите на автомата, и строго ми нарежда да си вадя нещата от багажа, едно по едно, за да се увери, че други ябълки, круши и пр. плодове без виза, не се опитват да преминат в страната на свободната продажба на ГМО. Леко се притеснявам, че съм достигнала до плика с ронена чубрица, която нося като подарък за приятел, по негово желание, и а-ха да ме арестуват за това. На жената обаче й омръзна да се занимава с мен. Сурово ме попита дали не знам, че забранен вноса на плодове и зеленцуци в САЩ. При следващия въпрос в гласа й се долавяше надежда, че имам поне един сандвич с кашкавал и шунка, но уви, май я разочаровах. Ябълката ми бе захвърлена в коша, а аз - освободена.
(Следва продължение).
