TODO
10.04.2015
(oтново 5 години по-късно, без записки, защото аз така или иначе не си водя записки освен за някои разходи и то по-скоро по изключение)
Без да сме успели да намерим тур с корабче до о. Магдалена, за да се полюбуваме на пингвините там - всички казват, че сезонът е приключил - ние се отправяме към Пунта Аренас с автобус. Надявам се на място да намерим тур, просто отказвам да приема, че няма да видим пингвини.
Малко е странно да следваш табели за Края на света (El fin del mundo).
На място намираме туристическата информация, офиси на туристически фирми, но тур до о. Магдалена няма и няма. Изводът е, че колкото и дори и да не харесваш тълпите, трябва да пътуваш през сезона.
Разхождаме се по крайбрежната алея. Виждат се кораби, някои от които може би пътуват до Антарктида. Студено ни е и периодично се налага да влизаме в някое кафене, за да се стоплим.
Направи ни впечатление, че мацката от информационния център се опита да ни предпази да обходим цялата крайбрежна алея - както ни беше идеята - да достигнем до Museo Nao Victoria, където има реплика на кораб от флотилията на Магелан и като тръгваме натам разбираме защо. Облагородена е само централната част на крайбрежната алея. Озоваваме се в район, който не ни изглежда безопасен, може би е само лично усещане, предизвикано от уличните кучета и се отказваме да продължим. Така или иначе ще се идва пак.
Допуснала съм тактическа грешка да спра спътника от купуването на закуска и резултатът е провален ден. Когато е гладен, nomad може да бъде много неприятен, но тогава още не го знаех. В случая ми струва посещение на гробищата, които се водят за зебележителност. Не настоявам, защото така или иначе не си падам по гробища, а и нали ще идвам пак заради пингвините. (Бях разсъждавала върху въпроса хората посешават гробища, ако не е за да изразят уважение към роднина или кумир. Все пак рано или късно всеки ще умре и евентуално ще бъде погребан*. Може би трябва да напомня, че този ден ще настъпи, за да живеем по-пълноценно. Ако обичаш да снимаш, на гробищата можеш да направиш по-интересни снимки. Когато все пак попитах познат, който посещава гробищата докато пътува, защо го прави, отговорът ме изненада: там било много спокойно. *Преди 25 години ми бяха казали, че в София не достигат гробове.)
Връщаме се из централната част. Градът не впечатлява. Изобщо, чилийските градове не само не са нищо особено, но и често са доста грозновати. В сравнение с повечето, Пунта Аренас все пак изглежда по-добре, но така или иначе човек не ходи в Патагония, за да посещава градове.
Но Пунта Аренас предизиква бурни страсти. Първо, у автора на тази табела:
Както се вижда, табелите до различни точки на света имат нужда от прясна боя. Табела до България няма;
и второ, у този симпатяга, койго с риск на живота си и силно поклащайки се, върквейки по оградата, до неговата любов, съседската котка.
Трябва да чакаме доста на автогарата, защото няма места в първите два автобуса. Намираме места в автобус на трета компания. Прибирането е критично, защото на следващия ден трябва да се върнем в Аржентина и оттам да летим за Буенос Айрес. На автогарата има интернет и вече успокоена след уредения транспорт си проверявам пощата, за да установя, че от хостела в Буенос Айрес са направили няколко неуспешни опита да си удържат пари за нощувката, въпреки че не би трябвало да теглят каквито и пари предварително според условията на резервацията. След коренспондеция в банката се разбира, че е имало опити за плащане към съмнителни сайтове с моята карта и от банката са я блокирали.
Разходи:
- билети Пуерто Наталес - Пунта Аренас, 5 000 CH$ на човек в посока
- нощувка: 60 USD
10.04.2015
(oтново 5 години по-късно, без записки, защото аз така или иначе не си водя записки освен за някои разходи и то по-скоро по изключение)
Без да сме успели да намерим тур с корабче до о. Магдалена, за да се полюбуваме на пингвините там - всички казват, че сезонът е приключил - ние се отправяме към Пунта Аренас с автобус. Надявам се на място да намерим тур, просто отказвам да приема, че няма да видим пингвини.
Малко е странно да следваш табели за Края на света (El fin del mundo).
На място намираме туристическата информация, офиси на туристически фирми, но тур до о. Магдалена няма и няма. Изводът е, че колкото и дори и да не харесваш тълпите, трябва да пътуваш през сезона.
Разхождаме се по крайбрежната алея. Виждат се кораби, някои от които може би пътуват до Антарктида. Студено ни е и периодично се налага да влизаме в някое кафене, за да се стоплим.
Направи ни впечатление, че мацката от информационния център се опита да ни предпази да обходим цялата крайбрежна алея - както ни беше идеята - да достигнем до Museo Nao Victoria, където има реплика на кораб от флотилията на Магелан и като тръгваме натам разбираме защо. Облагородена е само централната част на крайбрежната алея. Озоваваме се в район, който не ни изглежда безопасен, може би е само лично усещане, предизвикано от уличните кучета и се отказваме да продължим. Така или иначе ще се идва пак.
Допуснала съм тактическа грешка да спра спътника от купуването на закуска и резултатът е провален ден. Когато е гладен, nomad може да бъде много неприятен, но тогава още не го знаех. В случая ми струва посещение на гробищата, които се водят за зебележителност. Не настоявам, защото така или иначе не си падам по гробища, а и нали ще идвам пак заради пингвините. (Бях разсъждавала върху въпроса хората посешават гробища, ако не е за да изразят уважение към роднина или кумир. Все пак рано или късно всеки ще умре и евентуално ще бъде погребан*. Може би трябва да напомня, че този ден ще настъпи, за да живеем по-пълноценно. Ако обичаш да снимаш, на гробищата можеш да направиш по-интересни снимки. Когато все пак попитах познат, който посещава гробищата докато пътува, защо го прави, отговорът ме изненада: там било много спокойно. *Преди 25 години ми бяха казали, че в София не достигат гробове.)
Връщаме се из централната част. Градът не впечатлява. Изобщо, чилийските градове не само не са нищо особено, но и често са доста грозновати. В сравнение с повечето, Пунта Аренас все пак изглежда по-добре, но така или иначе човек не ходи в Патагония, за да посещава градове.
Но Пунта Аренас предизиква бурни страсти. Първо, у автора на тази табела:
и второ, у този симпатяга, койго с риск на живота си и силно поклащайки се, върквейки по оградата, до неговата любов, съседската котка.
Трябва да чакаме доста на автогарата, защото няма места в първите два автобуса. Намираме места в автобус на трета компания. Прибирането е критично, защото на следващия ден трябва да се върнем в Аржентина и оттам да летим за Буенос Айрес. На автогарата има интернет и вече успокоена след уредения транспорт си проверявам пощата, за да установя, че от хостела в Буенос Айрес са направили няколко неуспешни опита да си удържат пари за нощувката, въпреки че не би трябвало да теглят каквито и пари предварително според условията на резервацията. След коренспондеция в банката се разбира, че е имало опити за плащане към съмнителни сайтове с моята карта и от банката са я блокирали.
- билети Пуерто Наталес - Пунта Аренас, 5 000 CH$ на човек в посока
- нощувка: 60 USD
No comments:
Post a Comment