Amsterdam'2014: Едно малко по-различно пътуване

26-30 декември 2014

Единствената дестинация в Европа, която представлява интерес за моя приятел е Нидерландия. И то не заради каналите, отвоюването на земя от морето, лалета, Ван Гог и пр. запазени марки на Ниската земя.

Основна цел на посещението е наслаждаването на едно растение, чието притежание по нашите ширини се наказва по-тежко от изнасилване и жестока гавра с малолетен.

С помощта на питане и офлайн навигация намираме хотела. Най-евтиният, който съм успяла да открия с прилични стаи и сравнително близо до централната част. Стаята обаче ме изненадва с китайски интериор, който ще ми изиграе лоша шега по-нататък.

Хвърляме багажа и тръгваме на разузнавателна разходка. Табелите, предупреждаващи за опасен "кокаин" с жертви туристи само регистрираме, но нашата цел е една по-невинна субстанция.

Влизаме в първия кофишоп, който ни се изпречва на пътя. Атмосферата е задушевна. Моят спътник няма търпение да изпробва продукцията им и свива по цигара докато ми прави забележка да не снимам.

Запасили се с трева за деня, продължаваме с разходките. Налага се те са кратки, заради ниските температури, гарнирани с висока влажност. Въпреки лошото (според мен) време, туристи като нас не липсват. Особено се открояват испаноезичните.

Да не забравяме и обиколката на кофишоповете:

Следващият ден е посветен на изобразителното изкуство. Не защото много ни вълнува, а защото вали и това е най-добрата оферта за уплътняване на времето при лоши климатични условия.

Непушач съм. Върл при това. (Не, не съм веган.) Пушенето на трева при мен води до хабене на ценен материал. И до главоболие. Затова и мъфините са естествена алтернатива, особено като обичам сладко. Закупуваме 2 броя, но сме решени да ги пробваме в хотела. За да няма инциденти. Оралният прием има по-силно и много по-продължително въздействие и е рисковано начинание навън за новаци. Страдам от тежка форма на инсомния, а марихуаната има благоприятно въздействие. Изразът "спя като къпан" би трябвало да се замени със "спя като напушен". И аз чинно се приготвям за лягане. Когато излизам от банята обаче, заварвам спътника ми да е вече в Тралаландия. Не ми е трудно да установя, че не ме е дочакал и си е хапнал неговото кексче.
Мъфинът е опакован с упътване за употреба, а аз понякога ги преглеждам. Прочитайки го, ме дострашава да го консумирам без да съм под лекарско, в случая прителско наблюдение. Следващите 12 часа прекарвам в интернет, сън и други самотни занимания. Толкова време е необходимо на спътника с неговите 130+ кг да се съвземе от кексчето.

Следва отново културна програма - т.е. разходки по вече познати, но и нови участъци от града. С паузи за шопинг(естествено обувки), минаване през аптеки и спирки за чай (студът не ми е понесъл добре; но в града по-трудно се намира чай отколкото трева и кексчета), изхранване с откритите още на първия ден снадвичи с херинга, които горещо препоръчвам.

Вече в хотела на дневен ред е кексчето. Разделено е на две - преценявам, че за мен половин доза е предостатъчна. Отново се замотавам в банята и другарчето, доволен, че съм му преотстъпила половината си кексче, вече го е изконсумирал и  е "напред с материала" с час-два, когато аз в крайна сметка изяждам моята половина.
Явно и тази половин доза е била в повече за мен от необходимата за приятно прекарване. Резултатът е параноя. Ужасена съм, че губя контрол над себе си и повтарям, че искам това да свърши. Първо съм права до стената на банята. Трябва да ми кажат, че мога да стигна до леглото, за да се опитам да го направя. На мен самата не ми и хрумва - вижда ми се непостижимо. До леглото достигам със завидна лекота - едва овладявала ходенето, ми се струва, че мога да направя всякакви пируети, подскоци, кълбета и всичко, на което е способен човек в добра спортна форма, която леко се отклонява от окръжността, която пазя.
Явно съм задрямала и като се събуждам, установявам, че съм в Китай. Недоумявам как съм се озовала там след като дори не ми е в скорошните планове за посещение. Следва опомняне с помощта на другарчето.
Жадна съм (нетипично за мен, която пие 1.5л вода на 3 месеца). Но не ми и хрумва да се протегна за бутилката на нощното шкафче до главата ми. Притеснявам се, че водата е недостатъчно.
И се ужасявам, че в това състояние няма да мога да си взема полета рано на следващата сутрин за София, все едно, ако не се върна в България, ще настане краят на света.
Отново в несвяст. Отново опомняне - пак в Китай. Пак преговаряме къде съм. И пак хленча, че не мога да се контролирам и че искам тази нощ да свърши и отново да имам контрол върху живота си.
Трябват дни и даже месеци на спътника ми да ми признае, че всъщност ми е бил шамари. И те явно са били свързани с опомнянето. Виела съм толкова силно, че той се е притеснявал, че от хотела ще ни изхвърлят на улицата. В това последното се съмнявам, все пак хотелът е в Амстердам и едва ли сме първите надрусани туристи.
Постепенно влиянието на тревата започва да отслабва и вече сме във фазата, заради която повечето я харесват. Приятни разговори, в които споделяме неща, които не сме споделяли на другиго. Както на първото ни пътуване, за което nomad се майтапи, че е бил пренесъл масло от марихуана в капките си очи и тайно от мен го е сложил в яденето ми и едва тогава съм спряла да го намирам за тъпо парче. Ама това е друга истoрия.
Четири часа по-късно отново имам контрол върху себе си. Благополучно си вземаме ранния полет за вкъщи.

Разходи:
Sandton Hotel de Filosoof - 4 нощувки, 312 евро
Самолетни билети с България Ер - 225 евро/човек