Colombia'2016: Tierradentro

27.05.2016г.

В 6 сме на автогарата, но уви няма места за автобуса в 6:30, а следващият е в 8. В 10 вече сме в крайпътно заведение за закуска с caldo de pollo  - истинска пилеша супа, както си трябва - с крачка. Пътят на места липсва, т.е. няма асфалт, но после става по-зле. Чак тогава се сещам, че когато проверявахме за тур до Тиеррадентро при предишното ни пребиваване в Попаян и намерихме такъв, предлаган от хостел, ни бяха предложили да ни закарат с джип 4 x 4, защото пътят е бил пропаднал при последните дъждове. Шофьорът ни е много млад. С нас пътува и собственикът на маршрутката със сина си. Синът имитира баща си при всеки жест, всяко движение, всяка дума.
В 1ч сме на разклона за Сан Андрес (San Andrés Pisimbala) - най-близкото населено място до Tierradentro. До музея са 2 км. Музеят съвместява арехологическа и етнографска експозиции.
Уредникът е наследник на малцинството, чиито бит е представен.
Входният билет за Tierradentro важи 2 дни, но уви, ние имаме няколко часа. До самите обекти, (El Alto de San Andrés) води пътечка. А самите обекти са подземни гробници. Клаустрофобията надделява и влизам само в една - върви се по стъпала от големи и неравни камъни, наредени в спирала. Един от пазачите ме придружава, за да осветява и да ми помага. Имам няколко неуспешни снимки. 10 часа път за един обект на ЮНЕСКО.

Разходи:
- автобусен билет 20.000; фирмата е Sotracauca. На билета пише регистрационния номер на автобуса.
- входен билет 20.000
- закуска 10.000

Colombia'2016: Popayán

13.05.2016г.

Времето ни притиска - имаме месец за Колумбия и Еквадор, което е крайно недостатъчно. Програмата се прави в движение и за да ни е по-спокойно, се отправяме първо към Еквадор, а в Колумбия ще се върнем накрая преди полета за Лима от Богота.
Първа спирка - Popayán, колониален град, недалече от границата с Еквадор. Автобусите вземат разстоянието от Богота до Попаян за 14ч. По разписание. Избрали сме нощен преход. Макар да имам на разположение 2 седалки, уви, не може да се спи. Налага се да съм в седнало положение, държейки се здраво, за да не изпадна. Шофьорите явно тренират за рали. Пътят е планински, с много завои. И в двете посоки има колони от тирове. При всяко рисково изпреварване стискам юмруци и се чудя дали ще доживея до края на пътуването. След 12ч сме в Попаян. Последните часове пътуваме по светло. Не спирам да се любувам на зеленината отвън. След месеците сред чукари в Мексико, Колумбия ми се струва неземен рай. Ядосвам се, че съм направила резервация и не съм предвидила напр. да останем за един ден във финка.
Белият град, както е известен Попаян ни посреща с красотата на колониалния си център. Резервирала съм хостел с немско име. На младини собственикът е работил в Швейцария и се научил на занаят. Предлага ни следващия път да сме му гости на половин цена като не минаваме през booking.com. Може би грешно си е направил сметката, защото е изненадан да ни види отново на връщане от Еквадор, но спазва уговорката си.
Обяд, разходка, снабдяване с карта на мобилен оператор, проучване за тур до Tierradentro.
Усеща се засиленото полицейско присъствие. Един им се вижда подозрителен и без много церемонии е обграден и обискиран.
По време на обяда пък един се пресяга и взема храна от чинията ми. То да беше нещо вкусно, бих го разбрала. Виждаме табели Popayan - UNESCO City of Gastronomy, но явно не сме правилното място, където да се храним.

Разходи:
Нощувка: Hotel Krone: 114.000 COP
Автобус: компания Fronteras, 109 000 COP p.p.

Colombia'2016: Popayan -> San Agustin

28 май 2016
Popayan - San Agustin

Вземаме първата маршрутка - тази в 7 (30 00 песо/човек). По пътя липсва асфалт, но не и гледки - първо са пасторални, после алпийски или по-скоро високо планински в тропически вариант - páramo. После и те се размиват в дъжда. С наближаването на селото асфалтът се завръща. Маршрутката се оказва по-проходимият вариант от автобуса: преди мост се е обърнало ремарке и тировете и автобусите са направили колони и от двете посоки на моста. Не че е имало вариант с автобус - и двете фирми, които предлагат транспорт до Сан Агустин използват маршрутки. Но споменатите 3 часа и половина - 4 horitas не са достатъчни - необходими са около 5 със спирката за закуска и тоалетна.

Още със слизането ни в Сан Агустин ни посрещат с предложения за хотели, турове и пр. туристически услуги. В близката тур. агенция се сдобиваме с хотел и тур за следващия ден.

Обещаното спиране на дъжда с края на сиестата не последва. Вали си през целия ден.

А като сме питали за топла вода в хотела (30 000/човек) сме пропуснали да уточним дали има такава целодневно. Доказано топлата вода е лукс в Колумбия. Ще имаме такава от 6 до 9 сутринта.

Снабдени с билети за автобуса до Богота (82 000 песо/човек, има и по-евтини) - ключово за нас, за да не си изпуснем полета до Картахена де Индиас - се отправяме към археологичния парк. На 3км от града (или селото, не съм убедена каква е административната единица). Таксито (5000 песо) ни закарва секунди преди паркът да затвори в 4 (пътеводителят и сайтове посочват 16:30 като край на работното време). Веднъж влезли, може да се разхождаме до 6. За да се обиколи парка човек трябва да предвиди 2.5 часа, които ние очевидно нямаме. Според служителя в музея най-важните обекти са Mesita B и La Fuente de Lavapatas. По пътя успяваме да видим и Mesitas A и C, но не и El Alto de Lavapatas - връщат ни за следващия ден. Както и в Тиерадентро, билетът тук важи за 2 дни (20 000 песо) и с него ще посетим още два обекта с тура на следващия ден.

Вечерята е уж изпробвано вече в Богота ястие, но последствията са ужасни стомашни болки. Изобщо храната в Колумбия и Еквадор не ми понася. С изключение на изхранването на яхтата.

Хотел, който да се избягва: Diosa Lunar
Разходи: маршрутка: 30.000, 5ч - Попаян - Сан Агустин
ношувка: 60.000
вход за археологическия парк: 20.000
автобус от парка: 1200