Чили'2014: Ден 9: Valparaiso

23.09.2014
Разходката до Валпо остана за последния ден в Чили, което малко ме притеснява - да не би да си изтърва полета на следващия ден. В Сантяго е мрачно, дъждовно и хладно, а в такива дни трудно се излюпвам от леглото. Предната вечер Клаудия, след съвет с другите как е най-лесно, ме е упътила да отида с метрото до спирка Pajaritos и от там да взема рейс, Трудното в случая е да намеря спирката на метрото. Няма друг такъв заплес като мен.
Автобусите до Валпараисо са на 15 минути. Всяка компания си има отделно гише. Ако нямаш предпочитания коя да използваш, гледаш на таблото кой е следващият автобус и отиваш на съответното гише за билет. По отношение на организация и точност, Чили наистина създава усещането, че си някъде в Западна Европа.
Валпараисо ме посреща слънчево усмихнат. Въоръжена с карта от информационното бюро на автогарата, потеглям пеша към центъра.

Гледайки картата оставам с впечатлението, че ако вървя по булеварда, ще изляза на пристанището и от кея мога да се кача на лодка за разходка. Да, ама не. Успявам да подмина и пристанището, и централния площад и да достигна някакъв плаж и най-накрая да видя вода. Усещането да има море/океан, а да не може да го видиш, ме изнервя до край.

Връщайки се, установявам, че площадчето, което съм подминала, е всъщност главният площад Plaza Sotomayor.

Откривам единия асансьор, Concepción, и се озовавам в Casa Mirador de Lukas. 

За Лукас, признавам си, не бях и чувала и макар някои от карикатурите да изискват познания върху обществения живот в Чили, други са общочовешко забавни. Пример:

(Мой превод: "Защо се умълчахте?")

(източник)

Вече горе, доброто настроение ми се възвръща. Това, което прави градът уникален са множеството хълмове, осеяни с къщи, боядисани в различни цветове и графити. Приятна шаренийка,

Не знам какво ги беше притеснили въпросните асансьори Румяна Николова и Николай Генов, през деня не пропускам да използвам всеки от асансьорите, които успях да намеря.

Времето ми минава от хълм на хълм. Веднъж ползвам и полицията да ме упъти - любезни са хората.

Гробищата не успявам да посетя, вече са затворени:

С друг чужденец така търсим бишвия затвор (El Carcel), превърнат в културен център( Centro Cultural Valparaiso), та почти се бяхме изкачили до последните блокове на града.

Урок по испански за утоляване на глада в местната "баничарница" (където се продават емпанади, empanadas, основната ми храна през престоя ми в Чили)

Приложение на старата ви вана:

И обещаните графити, които са навсякъде:

Нов поглед към главния площад:

Кея го откривам едва привечер. Минавайки покрай магазините за сувенири (търсят се магнити за сестра ми), единият от продавачите много настойчиво, но не нахално, ме кани да вляза в магазина си. Опитва се да намери български лев на стената си, но между румънската лея и турската лира се установява пропуск в лицето на националната ни валута. Подарява ми липсващите монети от 1 песо, допълва с издания от времето на Пиночет и т.к. нямам лев да му обогатя колекцията, иска да ме прегърне. "Прегръдки давам безплатно" му отговарям без много-много да мисля. Това, което не очаквам е да ме вдигне, имайки предвид, че килограмите са ми колкото неговите. Посъветва ме да се върна на хълма да снимам залеза, но аз бързам да се прибирам в Сантяго.

Ето как изглеждат тролейбусите, съжалявам, че не се возих с тях:

Отправям се към метростанцията, решена да пробвам градското метро. Увещанията на продавча, че с автобус ще ми излезе много по-евтино (за метрото трябва да се купи магнитна карта, която да се зареди с определена сума), не ме разколебават и не след дълго съм в автобуса.

И стигаме до момента, заради който искам да разкажа за този ден. Не гледките във Валпараисо ще се отпечатат в паметта ми, а връщането в Сантяго.
Избрала съм си място до прозореца. Вдигам съседа, който явно недоволен, че няма да се пири на две седалки, се мести назад. Малко след като излиаме от Валпараисо, автобусът спира. Предният автобус се е развалил и се качват хора от него - само колкото свободни седящи места има. До мен сяда един от тях. Мъж, на видима възраст 50+, с отруден вид, скромно облечен, но чист и тих. Разменяме по някоя дума и той разбира, че съм чужденка (през цялото време в Чили ме мислиха за местна докато не кажа едно изречение, тогава минавах за бразилка заради гърленото ми "р", а и заради търсенето на думи на испански). Разменили сме 2-3 изречения. Стигаме в Сантяго, автобусът спира и доста хора слизат. Аз питам съседа дали това е последната спирка, той отрича и аз си оставам на мястото. Потегляйки, разпознавам, че това гарата, откъдето съм взела сутринта автобус за Валпо. Минава 10 вечерта, тъмно е. Питам го дали има метро на последната спирка, той потврърждава, успокоява ме, че линията на метрото, която минава там ми върши работа и слиза. Аз се замотавам с багажа си. Слизам от автобуса и го виждам да ме чака. "Аз съм бил в чужбина и знам, че е трудно за един човек да се оправи в чужда страна, когато не познава обстановката."  Съгласявам се, че винаги има някакви детайли, които са различни. Слезли сме на Terminal Alameda, централната автогара. Не само ме придружава до станцията на метрото, но се уверява, че ще взема влакчето в правилната посока. Благодаря му, казвайки, че е много мил. Отоговорът е ¨Ser amable no cuesta nada¨. ("Да си любезен е безплатно", превод мой).

Чили'2014: Ден 8: Santiago de Chile

22.09.2014
Трансфер от хотела до летището. Цената ми се струва 3 пъти по-висока от нормалното, но не ми се разправя да си търся сама такси.
На летището тълпата е невъобразима. И става все по-голяма. Явно доста хора са решили да празнуват до последно и да се връщат вкъщи в първия работен ден. Залата за пристигащи е предоставена на LAN, а на Sky - другата. Полетите имат закъснение. Този на LAN - околко 2 часа. Моят - около 40 минути. Студено е.

Отново нямам място до прозореца, нямало, но се местя на реда с аварийните седалки.

В Сантяго отново използвам трансфер. Пак съм отседнала в същия блок с апартаменти, само апартаментът е друг. В него има всичко друго, но не и пералня. Зимата се е завърнала, а всичките ми топли дрехи са мръсни. Успявам да напазарувам дънки, пуловер и яке и да се върна навреме за срешата за вечеря с Клаудия и Естебан.

Освен тях двамата, на вечерята са и сестрата на Клаудия Ингрид и нейният приятелят. Държат да опитам всичко от храната, както и michelada - бира с лимонов сок и сол по ръба на чашата - която, противно на очакванията, ми хареса много. Разпитват за България. Естебан проявява интерес към думи на български и ги повтаря с добро за испаноговорящ произношение.

Клаудия е юрист - освен адвокат е и преподавател по право. Естебан работи в едната фирма, мобилен оператор в Чили. Сестрата на Клаудия, Ингрид, следва нутрициология или нещо подобно. Приятелят й работи в жандармерията.
Благодаря ви за приятната вечер, приятели!

Чили'2014: Ден 7: Geysers del Tatio

21.09.2014
Тур до гейзерите в 4:30. Пак е Фелипе. Предлага ми да седна отпред до него и затова не си позволявам да спя. Към 5 по улиците е пълно с хора, прибиращи се от фиестата. Днес е по-мълчалив и вместо литър мляко изпива литър кафе. Необходими са ни поне 2ч до там, самият път не е в добро състояние. Целта е да сме при гейзерите преди изгрев слънце. Честно казано, не разбирам защо. От фирмата са ми дали яке и ръкавици, но ръкавиците ми пречат да снимам, не ги нося и ръцете ми измръзват. Обула съм 2 панталона един върху друг - много добра идея, ако нямаш зимна екипировка. Температурата е -13 градуса.

Закуска. Фелипе ни пържи яйца на газов котлон:

Давам хляб на това пиле - хапва няколко трохи и отива да си топи крачката в топлата вода от гейзерите. После пак и пак.

Пак разходка. Колкото и да се опитваме да избягваме другите туристи, не винаги ни се отдава. На един чилиец-кечуа му се виждам много екзотична и иска да се снима с мен.

Следва баня на рекичката, встрани от другите. Повечето от групата се възползват, аз се разхождам наоколо и срещам вискача. Уж я снимам, но на снимката я няма. Ех...

На връщане, селото, което трябва да посетим по план, според Фелипе е само туристическа атракция и продължаваме. Затова пък спира за снимки (повечето са правени от него с моя фотоапарат), когато срещнем викуня, лами, патици, фламинго. Липсва само лисица, за да изпълним програмата откъм животински видове.

Фелипе има идеята да обядваме заедно, но когато се обажда за резервация (явно наистина сме в Германия на Латинска Америка и не може да се изръсим без резервация), се оказва, че ресторантът почива заради празниците. Явно няма да опитам традиционна чилийска кухня на това пътуване. Доколкото разбрах, чилийците си падат по мръвката като аржентинците.
Душ, стягане на багажа и към автогарата. Най-накрая ще използвам обществен транспорт в Чили. Стига съм се правила на богата гринга. Че за тях съм гринга, това ясно, но богата не съм. Да, ама не! Когато най-накрая се добирам до автогарата (наистина е далече, не са ме излъгали хората) и с питане разбирам откъде да си купя билет, никоя от четирите фирми за превози няма и едно място за деня. А на самата автогара - тълпи от хора. Обратно към центъра. В първата тур. фирма влизам да моля за помощ. Човекът се обажда на фирма за трансфери, казват му, че след 15 минути има трансфер и места за него, завежда ме до там, но... места за деня нямало. И никаква заинтересованост у тези с превоза. Междувременно този, който ме води, среща друг, който пък имал приятел с фирма за трансфер. Бях "предадена" и наистина след 10 минути идва микробус. Качвам се и чувам името си. Не мога да повярвам! Клаудия и Естебан от тура до Тара. Отново ме канят да отседна в техния апартамент в Сантяго - и сега, и следващия път. Ще ме водят на вечеря на следващия ден.
Оставяйки ме в Калама, шофьорът ме предупреждава, че районът на хотела е опасен, да не замръквам навън. Недоумявам. Хотелът се намира на две пресечки от централния площад. Резервирала съм в стая в него още в България, защото полетът ми е сравнително рано на следващата сутрин. Както се оказа, напълно излишно. От Сан Педро може да се организира трансфер и за ранен полет. И макар, че го разбрах на място, не си отмених резервацията навреме, къде от мързел, къде от умора. Добре щеше да ми дойде свободен следобед в Сан Педро, но няма на кого са се сърдя освен на себе си. Оставям багажа и излизам, докато още е светло. Много неприятен град ми се струва - мръсно, графити, много бездомни кучета, много изпаднало изглеждащи хора, главно мъже. Срещат се и семейства с деца, Но все едно съм в Перник. Само дето в Перник има няколко хубави сгради. То и Калама си е и миньорски град. Неприятното усещане е засилено от това, че е неделя и всичко е затворено. А може би през четирите почивни дни не са чистили. Разходката не ми отнема много време. Оглеждам хотела. Има решетки и на последния етаж. Заключено е и пиколото отключва входната врата само, когато се появи гост.

Чили'2014: Ден 6: Salar de Tara

20.09.2014

По някое време през нощта се сещам, че тур. агенция не знаят, че съм си сменила хостела. Не успявам да се разбера с индианеца на рецепцията да им се обади да ме вземат от новото място. Градът е пуст.

Гидът се казва Фелипе и ако правилно съм схванала от разговора му с чилийците до мен, е моя възраст (43г), от Сантяго, в един момент решава, че старият начин на живот му е омръзнал и се мести по тези ширини. В групата има всякакви: израелки, едната със странни изисквания към храната, двойка белгийци на средна възраст на сватбено пътешествие, двойка чилиец-германка, самотно пътуваща германка, двойка испанец-перуанка, чилиец, двойката чилийци до мен. Общо сме 13. Този ден говоря най-много испански, подтиквана от Фвлипе, Клаудия и Естебан. За отбелязване е, че повечето туристи по туровете говорят испански и то доста по-добре. Фелипе превежда на английски само заради белгийците. Обшо взето, като кажа България, ми отвръщат София. Днес има и стандарното - Христо Естойков. - А Бербатов не познаваш ли? - Ама той българин ли е?!
Фелипе определено е див, но имаме късмет с него. Избягва да се засичаме с други туристи, шофира бавно, не бърза да се прибираме и в крайна сметка турът се превръща в целодневен. Заслужава си!

(За да направя тази снимка, е необходимо да се покатеря на една скала. Качването добре, но после Гонсало и Фелипе трябва да ме свалят.)

(Фелипе е всеотдаен при правенето на снимки.)

(Естебан ме извика, за да видя вискача отблизо.)

(Фелипе е запомнил, че много искам да отида в Боливия, спира микробуса, за да ми направи снимка до табелата.)

Последна нощ на фиестата, но нямам сили. Не успявам да посетя нито музеите, нито обсерваторията. Доста остава за следващия път.