9-10.12.2015
Всичко започва почти 8 месеца по-рано, когато виждам във ФБ билети на Луфтханза до Панама. Отдавна си мечтая да си празнувам рождения ден в чужбина, но за нещастие съм родена малко преди Коледа, а това означава тълпи от туристи и високи цени. Панама не е мечтаната дестинация за повечето и обикновено се свързва само с Панамския канал, което донякъде е вярно, защото Панама е отцепена от Колумбия и провъзгласена за самостоятелна държава с намеса от САЩ, за да могат необезпокоявано да построят канала и после да го експлоатират. Е, уж преди това имало движение за независимост, а те са го подпомогнали и само се възползвали. Нашите очаквания са да посетим най-модерната страна в Централна Америка, която разполага с най-голямото биоразнообразие в района. Моята лична амбиция пък е да видя отблизо всяка испаноезична страна в Америките с главен интерес към културите преди испанската колонизация и техните наследници днес.
Луфтханза не постигат очаквания пътникопоток и отлагат полетите си до Панама с 5 месеца. Твърдо решени да не заменим Панама с друга дестинация, приемаме прекачвания в Богота на отиване и в Лисабон на връщане с партьори на Луфтханза. Във Франкфурт имаме 5:30ч престой. Има пеещи ангели, сдобиваме се с коледни шапки, ползваме безплатния, на моменти никакъв интернет. Отвеждането към самолета е с 20-минутно закъснение. Посочена причина - закъснение при security check на самия самолет (предполагам, че си има друг термин). Според капитана ще го наваксаме. Да, ама не! Неявен пътник. Още 20 минути за сваляне на багажа му. А-ха да тръгнем и ... друг пътник се сеща, че е оставил животоспасяващите си лекарства в чекирания багаж. Обявените нови 20 минути минават и заминават. В крайна сметка излитаме с 2 часа закъснение, което според пилота при кацане ще бъде сведено до час и 15 минути. По разписание имаме 2:35ч престой в Богота, през което време трябва да си вземем бордните карти, защото Луфтханза нямали споразумение с Авианка за издаване на въпросните карти. Успокояват ни, че "колегите в Богота" ни имат предвид и ще се погрижат за нас, но напрежението остава. Едва изглеждам филм с Мерил Стрийп. Храната е ужасна. За да сме на двойна седалка, съм избрала билети на крилото, а самолетът е Боинг и почти нищо не виждам от люка. Очаквам, че при кацането на ръкава ще ни чакат "колегите" с напътствия кой къде да ходи, но уви няма никого. Полетът все още липсва на таблото. Търсим гише на Авианка - неуспешно. Тичаме до единия край на терминала, където са ни упътили, но там разбираме, че трябва да прекосим целия терминал, за да стигнем до другия край. Междувременно полетът се появява на мониторите. Бордни карти ни издават на самия изход.
Самолетът е почти празен.
Заради прекачването в Богота кацаме в Панама Сити след полунощ, а не както е било първоначално в ранния следобед. Снимка и снемане на отпечатъци от 10те пръста. Единствен въпрос " - Колко време ще останете в Панама?" Скромен печат в паспорта.
Отправяме се към такситата. Такситата в Панама нямат броячи. Пазариш се преди качване. Ако сте двама или повече, уточняваш, че цената е за всички, а не на човек. Практика е да качат друг докато те возят, не може да разчиташ, че като си взел такси, то си е "твое". Пазаренето не е по моята част. Nomad е непреклонен - "Виж какво, пич. Знам, че нормалната цена е 20$". "Елате да Ви покажа ценоразписа. 30$...25$... Добре, 20$." Преценява, че при качени вече двама, по-добре да вземе и нас. След като оставя другите, ни обяснява, че районът на хотела ни, макар и много близо до стария град - на 4 пресечки - не е безопасен. Препоръчва ни друг хотел, но ние сме с резервация. В хотела са малко изненадани, че пристигаме толкова късно. За първата нощувка ни таксуват само 10$ за това, че сме пристигнали след 1ч през нощта.
Стаята гледа към площадчето. Вижда се, че има хора по пейките - кой спи, кой седи. Постоянно минават хора, повечето по Авенида Сентрал, отиваща към Casco Viejo, Шумът от коли понамалява за около 2 часа през нощта. Често се чуват сирени. Виждам полицаи в Pio Pio - широкоразпространена конкуренция на KFC.
Заради географското разположение на Панама, денят е с продължителност 12ч - от около 6 до около 18ч.Това и високата престъпност, особено по тъмно, налага да сме ранобудни, активни през светлата част на денонощието, а вечер, ако се налага да сме навън, да ползваме такси.
Първи гледки от терасата на хотела:
Най-важната задача за деня е получаване на разрешение за посещаване на провинция Дариен, простираща се до границата с Колумбия нарочно. Води се опасно заради трафикантите на дрога и евентуално на хора. Вземаме такси до Senafront - граничната полиция на Панама. Много са любезни, но ни казват, че нямаме нужда от разрешение. Информацията в интернет е явно, за да не се ограничат посетителите. На няколко пъти наблягат, че ни е необходим водач за парка.
Отправяме се към Casco Viejo. Първоначално градът е бил там, където сега e Panama Viejo. След като бива разрушен от Captain Morgan, градът е преместен е сегашното Casco Viejo. И Panama Viejo, и Casco Viejo са е границите на днешния Панама Сити, на испански Ciudad de Panamá. Включени са като обект в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Casco Viejo е с колониална архитектура. Обикаляме малко хаотично. Жегата и влагата са непоносими. По улиците е пусто. Тук-таме има заблуден турист или някой местен, опитващ се да заработи прехраната си. Сдобивам се с възможно най-евтиния вариант на панамска шапка, уж правена на ръка (сигурно китайска) от единствените сергии, които виждаме. Истинска панамска шапка ще си купя, живот, здраве и пари (в Панама тази от най-високо качество струва 150$, с приемливо качество са 40$), от Еквадор, където всъщност е родината й.
(Местните обичат да казват, че Панама Сити прилича на Маями, местните го произнасят Миями.)
(Балбоа си остава любимата ни марка бира от панамските.)
Прибираме се до хотела пеша въпреки предупрежденията на таксиджиите, че е опрасно, уж за кратка дрямка. Аз все още се надявам да се видим с Фреди, за когото носим бутилка червено вино, много "подходяща" напитка за тропиците. Кратката дрямка за наш срам продължава до другата сутрин, пропускаме залеза на Trump Tower, но пък се настройваме към локалната часова зона.
Всичко започва почти 8 месеца по-рано, когато виждам във ФБ билети на Луфтханза до Панама. Отдавна си мечтая да си празнувам рождения ден в чужбина, но за нещастие съм родена малко преди Коледа, а това означава тълпи от туристи и високи цени. Панама не е мечтаната дестинация за повечето и обикновено се свързва само с Панамския канал, което донякъде е вярно, защото Панама е отцепена от Колумбия и провъзгласена за самостоятелна държава с намеса от САЩ, за да могат необезпокоявано да построят канала и после да го експлоатират. Е, уж преди това имало движение за независимост, а те са го подпомогнали и само се възползвали. Нашите очаквания са да посетим най-модерната страна в Централна Америка, която разполага с най-голямото биоразнообразие в района. Моята лична амбиция пък е да видя отблизо всяка испаноезична страна в Америките с главен интерес към културите преди испанската колонизация и техните наследници днес.
Луфтханза не постигат очаквания пътникопоток и отлагат полетите си до Панама с 5 месеца. Твърдо решени да не заменим Панама с друга дестинация, приемаме прекачвания в Богота на отиване и в Лисабон на връщане с партьори на Луфтханза. Във Франкфурт имаме 5:30ч престой. Има пеещи ангели, сдобиваме се с коледни шапки, ползваме безплатния, на моменти никакъв интернет. Отвеждането към самолета е с 20-минутно закъснение. Посочена причина - закъснение при security check на самия самолет (предполагам, че си има друг термин). Според капитана ще го наваксаме. Да, ама не! Неявен пътник. Още 20 минути за сваляне на багажа му. А-ха да тръгнем и ... друг пътник се сеща, че е оставил животоспасяващите си лекарства в чекирания багаж. Обявените нови 20 минути минават и заминават. В крайна сметка излитаме с 2 часа закъснение, което според пилота при кацане ще бъде сведено до час и 15 минути. По разписание имаме 2:35ч престой в Богота, през което време трябва да си вземем бордните карти, защото Луфтханза нямали споразумение с Авианка за издаване на въпросните карти. Успокояват ни, че "колегите в Богота" ни имат предвид и ще се погрижат за нас, но напрежението остава. Едва изглеждам филм с Мерил Стрийп. Храната е ужасна. За да сме на двойна седалка, съм избрала билети на крилото, а самолетът е Боинг и почти нищо не виждам от люка. Очаквам, че при кацането на ръкава ще ни чакат "колегите" с напътствия кой къде да ходи, но уви няма никого. Полетът все още липсва на таблото. Търсим гише на Авианка - неуспешно. Тичаме до единия край на терминала, където са ни упътили, но там разбираме, че трябва да прекосим целия терминал, за да стигнем до другия край. Междувременно полетът се появява на мониторите. Бордни карти ни издават на самия изход.
Заради прекачването в Богота кацаме в Панама Сити след полунощ, а не както е било първоначално в ранния следобед. Снимка и снемане на отпечатъци от 10те пръста. Единствен въпрос " - Колко време ще останете в Панама?" Скромен печат в паспорта.
Отправяме се към такситата. Такситата в Панама нямат броячи. Пазариш се преди качване. Ако сте двама или повече, уточняваш, че цената е за всички, а не на човек. Практика е да качат друг докато те возят, не може да разчиташ, че като си взел такси, то си е "твое". Пазаренето не е по моята част. Nomad е непреклонен - "Виж какво, пич. Знам, че нормалната цена е 20$". "Елате да Ви покажа ценоразписа. 30$...25$... Добре, 20$." Преценява, че при качени вече двама, по-добре да вземе и нас. След като оставя другите, ни обяснява, че районът на хотела ни, макар и много близо до стария град - на 4 пресечки - не е безопасен. Препоръчва ни друг хотел, но ние сме с резервация. В хотела са малко изненадани, че пристигаме толкова късно. За първата нощувка ни таксуват само 10$ за това, че сме пристигнали след 1ч през нощта.
Стаята гледа към площадчето. Вижда се, че има хора по пейките - кой спи, кой седи. Постоянно минават хора, повечето по Авенида Сентрал, отиваща към Casco Viejo, Шумът от коли понамалява за около 2 часа през нощта. Често се чуват сирени. Виждам полицаи в Pio Pio - широкоразпространена конкуренция на KFC.
Заради географското разположение на Панама, денят е с продължителност 12ч - от около 6 до около 18ч.Това и високата престъпност, особено по тъмно, налага да сме ранобудни, активни през светлата част на денонощието, а вечер, ако се налага да сме навън, да ползваме такси.
Първи гледки от терасата на хотела:
Най-важната задача за деня е получаване на разрешение за посещаване на провинция Дариен, простираща се до границата с Колумбия нарочно. Води се опасно заради трафикантите на дрога и евентуално на хора. Вземаме такси до Senafront - граничната полиция на Панама. Много са любезни, но ни казват, че нямаме нужда от разрешение. Информацията в интернет е явно, за да не се ограничат посетителите. На няколко пъти наблягат, че ни е необходим водач за парка.
Отправяме се към Casco Viejo. Първоначално градът е бил там, където сега e Panama Viejo. След като бива разрушен от Captain Morgan, градът е преместен е сегашното Casco Viejo. И Panama Viejo, и Casco Viejo са е границите на днешния Панама Сити, на испански Ciudad de Panamá. Включени са като обект в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Casco Viejo е с колониална архитектура. Обикаляме малко хаотично. Жегата и влагата са непоносими. По улиците е пусто. Тук-таме има заблуден турист или някой местен, опитващ се да заработи прехраната си. Сдобивам се с възможно най-евтиния вариант на панамска шапка, уж правена на ръка (сигурно китайска) от единствените сергии, които виждаме. Истинска панамска шапка ще си купя, живот, здраве и пари (в Панама тази от най-високо качество струва 150$, с приемливо качество са 40$), от Еквадор, където всъщност е родината й.
Прибираме се до хотела пеша въпреки предупрежденията на таксиджиите, че е опрасно, уж за кратка дрямка. Аз все още се надявам да се видим с Фреди, за когото носим бутилка червено вино, много "подходяща" напитка за тропиците. Кратката дрямка за наш срам продължава до другата сутрин, пропускаме залеза на Trump Tower, но пък се настройваме към локалната часова зона.
