Южна Америка'2015: Ден 8: El Calafate

6.4.2015

Освобождаваме хотела набързо. Nomad само им оставя ключа и се отправяме към автогарата. Снабдяваме се с билети до Ел Калафате. Кафенето го почистват още, но ни пускат вътре и ни обслужват. Има безплатен интернет.
Пътуваме с нова за нас автобусна компания - Tasqa. Авобусът е кама. (230 AR$) Гледките от прозореца радват окото. За какво му е на човек да се катери, a?

Автобусът минава през летището - много е удобно, ако трябва да хващаш полет. Има полицейси пост, сигурно има защо.

На автогарата на El Calafate сме неприятно изненадани - няма автобуси до Puerto Natales следобяд. Обявеният в интернет е само за активния сезон, който вече е приключил. За да пътува човек извън активния сезон, не трябва да не е притеснен откъм време.

Налага се да пренущуваме в Ел Калафате. На гишето за информация ни дават адреси на хостели и се отправяме към един, близко до автогарата. (Lago Argentino, 600 AR$) Снабдени сме с билети за първия автобус до Пуерто Наталес на следващя ден - в 5:30. Ще минат да ни вземат от хостела. (El Pingüino Express, 500AR$)

По препоръка от гишето за информация на автогарата, се отправяме към Laguna Nimez за разходка. El Calafate не ми харесва, няма какво да се прави там, затова наблюдаването на птици е приемливо занимание, с което да си уплътним времето. По пътя се оглеждаме за растението от семейството на боровинката, на което е наречен градът.

Не е това.

Нито пък това.

Ето го: El Calafate:

Но така и не виждаме плода, който местните използват за сос на ястие със свинско, десерти, ликьор и сигурно много други.

Разходката около лагуната е приятна. 1.9km около лагуната, с информационни табели.

Има и фламинго, но са далече.

Това е плаж на Lago Argentino:

Денят приключва безславно, надяввам се следващият да е по-добър.
Търся хотел в Пуерто Наталес. Набелязаният от предната вечер струва 100US$, а не 60, кактo e  бил преди това. След полунощ отново проверявам - цената на нощувката е пак 60$, хм. Резервирам веднага.

Южна Америка'2015: Ден 7: El Chaltén

5 април 2015

(хотелът ни)

Закуска, пералня, запасяване с вода и тръгваме. Почти е обяд.
Планът е сутринта да се изкачим до Mirador del Cerro Torre, а следобяд до Mirador del Fitz Roy.

Мирадор на испански е място, от което се открива хубава гледка. Английският му еквивалент е viewpoint. На картите се обозначава с око.

Последователността е такава, защото според nomad, който след като изучава картата, сутринта ще е по-подходящо за снимки към Cerro Torre, а следобяд - към Fitz Roy. Хм, освен че се губим, не сме добре с ориентацията по карти.

Речено-сторено.

Пътеката за Cerro Torre започва с метални стълби. Първоначално не ги намериме и питаме (разбирай nomad пита) местни. Те също са се запътили за там. Почивен ден. Щели лека полека да се поразходят, поразтъпчат... Бързо ги изгубваме от поглед. Интересно, ако бързаха, как щяха да се придвижват. Със светлинна скорост сигурно.

Приятно е за разходка. Не е стръмно - поне така ми изглежда на изкачване.

И тогава.. срещаме ... Woody Woodpecker. Любувам му се. Той не се притеснява особено от мен и продължава с работата си,

a ние - по пътеката.

Хубавото на пътеката е, че има табели на всеки километър.

Да си правиш сметката. Да те мотивират или демотивират да продължиш.

Има знак за тоалетна. От селски тип. И си мисля: "Каква гледка има тази тоалетна!!!". Хм, стигнали сме до мирадора без да разбера.

Връщаме се в Ел Чалтен

и се отправяме по другата пътека.

Прекъсвам съвещанието на птичките:

Вече е горешо и се запъхтяваме. Но достигаме до гледка - към  Rìo de las Vueltas:

След това разходката става по-приятна в гората:

и неусетно стигаме до Mirador del Fitz Roy:

Както се вижда от снимките, те са правени срещу слънцето. Т.е. и двата трека е по-добре да се правят сутрин.

Бързаме да слезем преди залез слънце, Настигаме сърби. Странно ми е да чуя близка реч толкова далеч от вкъщи.

Съвещание какво да правим на следващия ден. Решемоето е в продължението.