5 април 2015
(хотелът ни)
Закуска, пералня, запасяване с вода и тръгваме. Почти е обяд.
Планът е сутринта да се изкачим до Mirador del Cerro Torre, а следобяд до Mirador del Fitz Roy.
Мирадор на испански е място, от което се открива хубава гледка. Английският му еквивалент е viewpoint. На картите се обозначава с око.
Последователността е такава, защото според nomad, който след като изучава картата, сутринта ще е по-подходящо за снимки към Cerro Torre, а следобяд - към Fitz Roy. Хм, освен че се губим, не сме добре с ориентацията по карти.
Речено-сторено.
Пътеката за Cerro Torre започва с метални стълби. Първоначално не ги намериме и питаме (разбирай nomad пита) местни. Те също са се запътили за там. Почивен ден. Щели лека полека да се поразходят, поразтъпчат... Бързо ги изгубваме от поглед. Интересно, ако бързаха, как щяха да се придвижват. Със светлинна скорост сигурно.
Приятно е за разходка. Не е стръмно - поне така ми изглежда на изкачване.
И тогава.. срещаме ... Woody Woodpecker. Любувам му се. Той не се притеснява особено от мен и продължава с работата си,
a ние - по пътеката.
Хубавото на пътеката е, че има табели на всеки километър.
Да си правиш сметката. Да те мотивират или демотивират да продължиш.
Има знак за тоалетна. От селски тип. И си мисля: "Каква гледка има тази тоалетна!!!". Хм, стигнали сме до мирадора без да разбера.
Връщаме се в Ел Чалтен
и се отправяме по другата пътека.
Прекъсвам съвещанието на птичките:
Вече е горешо и се запъхтяваме. Но достигаме до гледка - към Rìo de las Vueltas:
След това разходката става по-приятна в гората:
и неусетно стигаме до Mirador del Fitz Roy:
Както се вижда от снимките, те са правени срещу слънцето. Т.е. и двата трека е по-добре да се правят сутрин.
Бързаме да слезем преди залез слънце, Настигаме сърби. Странно ми е да чуя близка реч толкова далеч от вкъщи.
Съвещание какво да правим на следващия ден. Решемоето е в продължението.
Закуска, пералня, запасяване с вода и тръгваме. Почти е обяд.
Планът е сутринта да се изкачим до Mirador del Cerro Torre, а следобяд до Mirador del Fitz Roy.
Мирадор на испански е място, от което се открива хубава гледка. Английският му еквивалент е viewpoint. На картите се обозначава с око.
Последователността е такава, защото според nomad, който след като изучава картата, сутринта ще е по-подходящо за снимки към Cerro Torre, а следобяд - към Fitz Roy. Хм, освен че се губим, не сме добре с ориентацията по карти.
Речено-сторено.
Пътеката за Cerro Torre започва с метални стълби. Първоначално не ги намериме и питаме (разбирай nomad пита) местни. Те също са се запътили за там. Почивен ден. Щели лека полека да се поразходят, поразтъпчат... Бързо ги изгубваме от поглед. Интересно, ако бързаха, как щяха да се придвижват. Със светлинна скорост сигурно.
Приятно е за разходка. Не е стръмно - поне така ми изглежда на изкачване.
И тогава.. срещаме ... Woody Woodpecker. Любувам му се. Той не се притеснява особено от мен и продължава с работата си,
Хубавото на пътеката е, че има табели на всеки километър.
Да си правиш сметката. Да те мотивират или демотивират да продължиш.
Има знак за тоалетна. От селски тип. И си мисля: "Каква гледка има тази тоалетна!!!". Хм, стигнали сме до мирадора без да разбера.
Връщаме се в Ел Чалтен
и се отправяме по другата пътека.
Прекъсвам съвещанието на птичките:
Вече е горешо и се запъхтяваме. Но достигаме до гледка - към Rìo de las Vueltas:
След това разходката става по-приятна в гората:
и неусетно стигаме до Mirador del Fitz Roy:
Бързаме да слезем преди залез слънце, Настигаме сърби. Странно ми е да чуя близка реч толкова далеч от вкъщи.
Съвещание какво да правим на следващия ден. Решемоето е в продължението.
No comments:
Post a Comment