3 април 2015
Разпети Петък. Всичко е затворено. Не успяваме да намерим адаптер, необходим за комтютъра и фотоапарата.
С такси до летището (100AR$ с бакшиша). Лекция по история на Аржентина. Дали българските таксиметрови шофьори разказват историята на България на чужденците, които возят?
Евита Перон, разбирайки, че е обявена жп стачка, която ще парализира страната, отива при оранизаторите сама, само с шофьора си. Посрещат я с "Другарко". "Каква другарка съм ви аз?! ¡Compañeros pelotas! No son ningunos compañeros! - била цапната в устата. Заплашила, че ако има стачка на следващия ден, тримата лидери ще бъдат разстреляни... Стачка нямало.
Перон избягва през тунел от Casa Rosada до реката, където го е чакал кораб до Парагвай и оттам - при Франко. Франко му е дължник, защото Перон му е подарил 28 кораба със зърно след Гражданската война в Испания. Перон е снабдявал със зърно и Германия и Италия през Втората световна война, но прекратява доставките след заплаха за бомбандировки над страната му от страна на САЩ и обявава война на Германия проформа, когато войната вече е приключвала.
Умен бил Перон. Според шофьора, който веднага назова столицата на България след редовния яъпрост откъде сме.
Това го пиша докато чакаме на летището. Полет до Ел Калафате с ЛАН.
Вътрешният полет ни струва повече от презокеанския. Това не означава, че има включен обяд.
Гледките са хубави за разлика от снимките ми.
Кацаме в Ел Калафате. Естествено, розовият куфар е последен на лентата. Но опашката на изхода не намалява. Причината е, че багажът минава на скенер. Въпреки, че сме в съшата страна, в Патагония има забрана за внос на храни от животински произход и на сурови плодове и зеленчуци. На скенера има нарисувана ябълка и се разделям с моята.
Притеснявам се как ще се придвижм до хотела. Избрала съм хотел, доста далече от центъра на града, защото заради Великден са останали в центъра само с обща баня. Но на изхода на летището има гише за трансфер и всичко се нарежда. Според букинг.ком по същото време в Ел Калафате са отседнали оше 20! българи.
Хотелът е приличен. Правят ни отстъпка за плащане в брой. За съжаление предоставените ни адаптери не ни върпат работа.
Тръгваме към града. Петте пресечки разстояние на картата на практика е много по-голямо. По безлюдните пътища има бездомни кучета, които не харесват nomad и му се нахвърлят.
Първата ни спирха е автогарата. Купуваме си билети за Перито Морено и до Ел Чалтен за следващия ден. Багажът ще ни го съхраняват в офиса на фирмата. Обменяме и долари. Всичко това на гишето на автобусната фирма. Минаваме през супера. Цените ми се виждат високи. Не се продават найлонови торби, за да се опазва природата.
Връщаме се с такси, за да избегнем нови срещи с уличните кучета. А и опитът показва, че няма начин да си намерим сами хотела, особено по тъмно.
Разходи:
Perito Moreno с CALTOUR - билет в посока 150AR$, т.е. 310AR$
Ел Калафате - Ел Чалтен - 285AR$
Разпети Петък. Всичко е затворено. Не успяваме да намерим адаптер, необходим за комтютъра и фотоапарата.
С такси до летището (100AR$ с бакшиша). Лекция по история на Аржентина. Дали българските таксиметрови шофьори разказват историята на България на чужденците, които возят?
Евита Перон, разбирайки, че е обявена жп стачка, която ще парализира страната, отива при оранизаторите сама, само с шофьора си. Посрещат я с "Другарко". "Каква другарка съм ви аз?! ¡Compañeros pelotas! No son ningunos compañeros! - била цапната в устата. Заплашила, че ако има стачка на следващия ден, тримата лидери ще бъдат разстреляни... Стачка нямало.
Перон избягва през тунел от Casa Rosada до реката, където го е чакал кораб до Парагвай и оттам - при Франко. Франко му е дължник, защото Перон му е подарил 28 кораба със зърно след Гражданската война в Испания. Перон е снабдявал със зърно и Германия и Италия през Втората световна война, но прекратява доставките след заплаха за бомбандировки над страната му от страна на САЩ и обявава война на Германия проформа, когато войната вече е приключвала.
Умен бил Перон. Според шофьора, който веднага назова столицата на България след редовния яъпрост откъде сме.
Това го пиша докато чакаме на летището. Полет до Ел Калафате с ЛАН.
Вътрешният полет ни струва повече от презокеанския. Това не означава, че има включен обяд.
Гледките са хубави за разлика от снимките ми.
Кацаме в Ел Калафате. Естествено, розовият куфар е последен на лентата. Но опашката на изхода не намалява. Причината е, че багажът минава на скенер. Въпреки, че сме в съшата страна, в Патагония има забрана за внос на храни от животински произход и на сурови плодове и зеленчуци. На скенера има нарисувана ябълка и се разделям с моята.
Притеснявам се как ще се придвижм до хотела. Избрала съм хотел, доста далече от центъра на града, защото заради Великден са останали в центъра само с обща баня. Но на изхода на летището има гише за трансфер и всичко се нарежда. Според букинг.ком по същото време в Ел Калафате са отседнали оше 20! българи.
Хотелът е приличен. Правят ни отстъпка за плащане в брой. За съжаление предоставените ни адаптери не ни върпат работа.
Тръгваме към града. Петте пресечки разстояние на картата на практика е много по-голямо. По безлюдните пътища има бездомни кучета, които не харесват nomad и му се нахвърлят.
Първата ни спирха е автогарата. Купуваме си билети за Перито Морено и до Ел Чалтен за следващия ден. Багажът ще ни го съхраняват в офиса на фирмата. Обменяме и долари. Всичко това на гишето на автобусната фирма. Минаваме през супера. Цените ми се виждат високи. Не се продават найлонови торби, за да се опазва природата.
Връщаме се с такси, за да избегнем нови срещи с уличните кучета. А и опитът показва, че няма начин да си намерим сами хотела, особено по тъмно.
Разходи:
Perito Moreno с CALTOUR - билет в посока 150AR$, т.е. 310AR$
Ел Калафате - Ел Чалтен - 285AR$
No comments:
Post a Comment