Amsterdam'2014: Едно малко по-различно пътуване

26-30 декември 2014

Единствената дестинация в Европа, която представлява интерес за моя приятел е Нидерландия. И то не заради каналите, отвоюването на земя от морето, лалета, Ван Гог и пр. запазени марки на Ниската земя.

Основна цел на посещението е наслаждаването на едно растение, чието притежание по нашите ширини се наказва по-тежко от изнасилване и жестока гавра с малолетен.

С помощта на питане и офлайн навигация намираме хотела. Най-евтиният, който съм успяла да открия с прилични стаи и сравнително близо до централната част. Стаята обаче ме изненадва с китайски интериор, който ще ми изиграе лоша шега по-нататък.

Хвърляме багажа и тръгваме на разузнавателна разходка. Табелите, предупреждаващи за опасен "кокаин" с жертви туристи само регистрираме, но нашата цел е една по-невинна субстанция.

Влизаме в първия кофишоп, който ни се изпречва на пътя. Атмосферата е задушевна. Моят спътник няма търпение да изпробва продукцията им и свива по цигара докато ми прави забележка да не снимам.

Запасили се с трева за деня, продължаваме с разходките. Налага се те са кратки, заради ниските температури, гарнирани с висока влажност. Въпреки лошото (според мен) време, туристи като нас не липсват. Особено се открояват испаноезичните.

Да не забравяме и обиколката на кофишоповете:

Следващият ден е посветен на изобразителното изкуство. Не защото много ни вълнува, а защото вали и това е най-добрата оферта за уплътняване на времето при лоши климатични условия.

Непушач съм. Върл при това. (Не, не съм веган.) Пушенето на трева при мен води до хабене на ценен материал. И до главоболие. Затова и мъфините са естествена алтернатива, особено като обичам сладко. Закупуваме 2 броя, но сме решени да ги пробваме в хотела. За да няма инциденти. Оралният прием има по-силно и много по-продължително въздействие и е рисковано начинание навън за новаци. Страдам от тежка форма на инсомния, а марихуаната има благоприятно въздействие. Изразът "спя като къпан" би трябвало да се замени със "спя като напушен". И аз чинно се приготвям за лягане. Когато излизам от банята обаче, заварвам спътника ми да е вече в Тралаландия. Не ми е трудно да установя, че не ме е дочакал и си е хапнал неговото кексче.
Мъфинът е опакован с упътване за употреба, а аз понякога ги преглеждам. Прочитайки го, ме дострашава да го консумирам без да съм под лекарско, в случая прителско наблюдение. Следващите 12 часа прекарвам в интернет, сън и други самотни занимания. Толкова време е необходимо на спътника с неговите 130+ кг да се съвземе от кексчето.

Следва отново културна програма - т.е. разходки по вече познати, но и нови участъци от града. С паузи за шопинг(естествено обувки), минаване през аптеки и спирки за чай (студът не ми е понесъл добре; но в града по-трудно се намира чай отколкото трева и кексчета), изхранване с откритите още на първия ден снадвичи с херинга, които горещо препоръчвам.

Вече в хотела на дневен ред е кексчето. Разделено е на две - преценявам, че за мен половин доза е предостатъчна. Отново се замотавам в банята и другарчето, доволен, че съм му преотстъпила половината си кексче, вече го е изконсумирал и  е "напред с материала" с час-два, когато аз в крайна сметка изяждам моята половина.
Явно и тази половин доза е била в повече за мен от необходимата за приятно прекарване. Резултатът е параноя. Ужасена съм, че губя контрол над себе си и повтарям, че искам това да свърши. Първо съм права до стената на банята. Трябва да ми кажат, че мога да стигна до леглото, за да се опитам да го направя. На мен самата не ми и хрумва - вижда ми се непостижимо. До леглото достигам със завидна лекота - едва овладявала ходенето, ми се струва, че мога да направя всякакви пируети, подскоци, кълбета и всичко, на което е способен човек в добра спортна форма, която леко се отклонява от окръжността, която пазя.
Явно съм задрямала и като се събуждам, установявам, че съм в Китай. Недоумявам как съм се озовала там след като дори не ми е в скорошните планове за посещение. Следва опомняне с помощта на другарчето.
Жадна съм (нетипично за мен, която пие 1.5л вода на 3 месеца). Но не ми и хрумва да се протегна за бутилката на нощното шкафче до главата ми. Притеснявам се, че водата е недостатъчно.
И се ужасявам, че в това състояние няма да мога да си взема полета рано на следващата сутрин за София, все едно, ако не се върна в България, ще настане краят на света.
Отново в несвяст. Отново опомняне - пак в Китай. Пак преговаряме къде съм. И пак хленча, че не мога да се контролирам и че искам тази нощ да свърши и отново да имам контрол върху живота си.
Трябват дни и даже месеци на спътника ми да ми признае, че всъщност ми е бил шамари. И те явно са били свързани с опомнянето. Виела съм толкова силно, че той се е притеснявал, че от хотела ще ни изхвърлят на улицата. В това последното се съмнявам, все пак хотелът е в Амстердам и едва ли сме първите надрусани туристи.
Постепенно влиянието на тревата започва да отслабва и вече сме във фазата, заради която повечето я харесват. Приятни разговори, в които споделяме неща, които не сме споделяли на другиго. Както на първото ни пътуване, за което nomad се майтапи, че е бил пренесъл масло от марихуана в капките си очи и тайно от мен го е сложил в яденето ми и едва тогава съм спряла да го намирам за тъпо парче. Ама това е друга истoрия.
Четири часа по-късно отново имам контрол върху себе си. Благополучно си вземаме ранния полет за вкъщи.

Разходи:
Sandton Hotel de Filosoof - 4 нощувки, 312 евро
Самолетни билети с България Ер - 225 евро/човек

Mexico'2016: 22. Puebla -> Mexico D.F.

15.05.2016

Такси до CAPU - главната автогара на Пуебла. Огромна е.
Отново негостоприемен пейсаж навън.
В Мексико Сити по настояване на nomad вземаме такси от близкия булевард, а не директно от автогарата. Таксиджията помага на предишната клиентка - въздрастна жена - да си разтовари дисагите и с това ни спечелва доверието. По пътя ни прави курс как да различаваме истинските таксита от тези, с които могат да те отвлекат и ограбят (и дори да те убият) и изоставят някъде в покрайнините.
Нямаме резервация за хотел. И започва едно ходене по мъките. В хотела, който преди е отсядал nomad - евтин и който дават стаи и на час, няма места. В другите му известни - tampoco. Един по един проверяваме всеки хотел и хостел по пътя ни. Не знаем дали е заради уикенда, или има някакво събитие в града. Надявам се на wifi на централния площад, за да потърся стая, но уви тук няма. Накрая намираме стая в хотел Canada, близо до катедралатa. Стаята е мизерничка, интернетът почти никакъв го няма.
Излизаме за обяд. Първите ми впечатления от Mexico D.F. - още от таксито - една огромна версия на Женския пазар, последвана от wow-ефект при вида на Zocalo - централния площад. И това само за 1-2 пресечки разстояние.
Nomad се опитва да ме накара да снимам катедралата на фона на синьото небе, но аз упорствам. През следващите дни ще съжаляам за пропуснатия шанс за хубава снимка.

Разходи:

такси в Пуебла - 70$
билети Пуебла - Мексико - 353$
такси в Мексико Сити - 50$
хотел - 740$
плодове - 50$

Mexico'2016: 21. Cholula

14.04.2016

В туристическата информация на централния площад научаваме как да стигнем до La Feria и до Cholula. Ls Feria не събуди интерес - по описание е нещо като Пловдивския панаир. Пуебла толкова се е разрастнал, че Чолула се намира в покрайнините му и до там се стига с маршрутка.
Голямата пирамида в Чолула, вписана като най-голямата пирамида в света в рекордите на Гинес, всъщност е изкуствен хьлм или изкуствена планина. Това означава и името й на езика науатъл (Tlachihualtepetl). Обикновено испанците при колонизацията построяват храмове върху вече съществуващите такива на местното население, но в случая някои предполагат, че дори не са разбрали, че този хълм е изкуствен.
Билетът за вход трябва да се пази - проверяват го три пъти - в музея, за руините отвън и за входа към тунелите. В самите тунели, прокопани при археологическите разкопки, получавам клаустрофобия. Оставила съм nomad доста дълго да ме чака и затова не се изкачвам до католическата църква отгоре, за което сега съжалявам заради гледките.
На връщане към Пуебла попадаме в невероятно задръстване.
Рядко ям сладолед, но тук намирам за примамващ един, който изглежда като замразени плодове. След дълго избиране се  спирам на диня - дори има семки. Сиеста на включен вентилатор на тавана, което в последствие се оказва лоша идея и съм наказана с настинка.
Следва разходка из града - къде за снимки, къде да му се любувам - много ми допада.
На nomad градовете са му омръзнали и по негово настояване ще продължаваме към дивия северозапад.

Разходи:
пране - 140$
транспорт - маршрутка - 0.75$ на човек в посока
вход  - 65$
нощувка - 2 бр, 765$ Hostal Santo Domingo
обяд - 70$
вечеря - 170$ за двамата