15 септември 2014
Пристигане в Сантяго. Преди това стрес:
От Берлин за Мадрид излитаме с близо час закъснение. В самолета става ясно, че шансът да хвана полета за Сантяго е малък. Организират се - дават информация се за всички дестинации. В крайна сметка на изхода ни чака човек и ни насочва.Тичане от терминал 4 до 4S. Успявам да се кача дори преди обявения час на излитане, но едва дишам. Чакаме. Да свалят багажа на неявилите се пътници. Сега пък се притеснявам дали моят багаж ще се появи на лентата.
Преди това притесненията ми бяха дали мястото ми е до прозореца. J. Не е. Съседното L е. Но за мой късмет няма никого на него и съм сама на двойна седалка. Да пътуваш сам си има и предимства.
Все пак полетът ми се вижда безкрайно дълъг. Дълга нощ. Вечерям, спя и като се събуждам, остават още … 9:30 часа. Iberia този път ме изненадват приятно с това, че всеки си има индивидуален монитор. Гледам 2 филма на испански за адаптация.
На летището в Сантяго е голяма суетня. Изглежда доста модерно. Минава се през магазини докато се стигне до паспортния контрол. Тълпата тук е невъобразима. Има две опашки - за местни и за чужденци. Кацнали са 3 международни полета. Аз съм оъм от последните. Развличат ни с куека (cueca):
Когато наближава моят ред ме канят да отида на гишетата за чилийци. Ясно са обслужили местните и пренасочват и чужденците натам. Необходими са ми 45 минути, за да мина паспортен контрол. Багажът ми е един от последните на лентата. Важното е, че е наличен.
Оглеждам се за банкомат, но единственото, което виждам е огромна опашка пред изхода. По-точно за митницата преди изхода. Има и куче, а една жена я разпитват. Изглежда притеснена. Успешно минавам рентгена. Забелязам банкомат точно до митницата. Лимитът е 200 000 чилийски песо, но успявам да изтегля само 150 000. (Тази сума с таксата за теглене е приблизително 400лв, колкото ми е лимитът на картата за теглене на ден). На гишето за трансфер точно след митницата ми предлагат индивидуален за 12 000 песо и taxi compartido за 5700. Избирам втория вариант. Преставляват минибуси, организирани по райони. Закарват те до адреса. Задръстванията в центъра не са за подценяване. Наела съм апартамент. С плащането пак има напрегната ситуация - два пъти потвърждавам и въвеждам ПИН и резултатът е inavalid. (Това ми се случва няколко пъти, когато се опитвам да платя с карта в Чили. Едва на летището, вече на връщане към Мадрид, ми обясняват, че е различно дали картата е дебитна и кредитна. Дебитните карти се пъхат наобратно в ПОС терминала.)
Настанявам се. Излизам на проучвателна разходка. Апартаменът е в центъра, на една от пешеходните улици. Много е удобно и не се губи време за придвижване.
Първи впечатления:
По улиците има мнооооого хора. Не мога да преценя дали е заради националния празник или по принцип е така.
Обикновено двойките се държат за ръка.
Не е туристическо. Всякакви капани като улични представления, рисунки и пр. привличат огромна публика.
И кибици, и играчи на шах има.
Наливната бира я носят в хабли от литър. Но след това сервитьорът разсипва от халбите в чашите на клиентите.
Снимки:
Централният площад и катедралата са в ремонт. Има палми.
Облаци, облаци:
Пристигане в Сантяго. Преди това стрес:
От Берлин за Мадрид излитаме с близо час закъснение. В самолета става ясно, че шансът да хвана полета за Сантяго е малък. Организират се - дават информация се за всички дестинации. В крайна сметка на изхода ни чака човек и ни насочва.Тичане от терминал 4 до 4S. Успявам да се кача дори преди обявения час на излитане, но едва дишам. Чакаме. Да свалят багажа на неявилите се пътници. Сега пък се притеснявам дали моят багаж ще се появи на лентата.
Преди това притесненията ми бяха дали мястото ми е до прозореца. J. Не е. Съседното L е. Но за мой късмет няма никого на него и съм сама на двойна седалка. Да пътуваш сам си има и предимства.
Все пак полетът ми се вижда безкрайно дълъг. Дълга нощ. Вечерям, спя и като се събуждам, остават още … 9:30 часа. Iberia този път ме изненадват приятно с това, че всеки си има индивидуален монитор. Гледам 2 филма на испански за адаптация.
На летището в Сантяго е голяма суетня. Изглежда доста модерно. Минава се през магазини докато се стигне до паспортния контрол. Тълпата тук е невъобразима. Има две опашки - за местни и за чужденци. Кацнали са 3 международни полета. Аз съм оъм от последните. Развличат ни с куека (cueca):
Когато наближава моят ред ме канят да отида на гишетата за чилийци. Ясно са обслужили местните и пренасочват и чужденците натам. Необходими са ми 45 минути, за да мина паспортен контрол. Багажът ми е един от последните на лентата. Важното е, че е наличен.
Оглеждам се за банкомат, но единственото, което виждам е огромна опашка пред изхода. По-точно за митницата преди изхода. Има и куче, а една жена я разпитват. Изглежда притеснена. Успешно минавам рентгена. Забелязам банкомат точно до митницата. Лимитът е 200 000 чилийски песо, но успявам да изтегля само 150 000. (Тази сума с таксата за теглене е приблизително 400лв, колкото ми е лимитът на картата за теглене на ден). На гишето за трансфер точно след митницата ми предлагат индивидуален за 12 000 песо и taxi compartido за 5700. Избирам втория вариант. Преставляват минибуси, организирани по райони. Закарват те до адреса. Задръстванията в центъра не са за подценяване. Наела съм апартамент. С плащането пак има напрегната ситуация - два пъти потвърждавам и въвеждам ПИН и резултатът е inavalid. (Това ми се случва няколко пъти, когато се опитвам да платя с карта в Чили. Едва на летището, вече на връщане към Мадрид, ми обясняват, че е различно дали картата е дебитна и кредитна. Дебитните карти се пъхат наобратно в ПОС терминала.)
Настанявам се. Излизам на проучвателна разходка. Апартаменът е в центъра, на една от пешеходните улици. Много е удобно и не се губи време за придвижване.
Първи впечатления:
По улиците има мнооооого хора. Не мога да преценя дали е заради националния празник или по принцип е така.
Обикновено двойките се държат за ръка.
Не е туристическо. Всякакви капани като улични представления, рисунки и пр. привличат огромна публика.
И кибици, и играчи на шах има.
Наливната бира я носят в хабли от литър. Но след това сервитьорът разсипва от халбите в чашите на клиентите.
Снимки:
Облаци, облаци:
No comments:
Post a Comment