16 септември 2014
Отчаяно се нуждая от кафе. Уж избирам кафене, пълно с хора, а се оказва, че интересът е заради … сервитьорките с големи деколтета и прилепнали къси полички. Извиняват ми се, че са ми объркали капучиното. (Какво има да се обърка на едно капучино?!!!). После, че е свършила сметаната и накрая ми дават чаша с огромен връх сметана. Не струва. Никакво капучино повече. Само cafe con leche.
Предния ден умрях от жега и сега съм се облякла много леко. Но пък времето напомня, че все още е краят на зимата тук. Та изглеждам малко нелепо по сандали и 3/4 панталони, но ми е простено, защото съм турист.
Отивам в националния музей. Не е зле, не е претупано с информация, но надписите са само на испански. Кулата се посещава само с придружител след уверения от твоя страна, че имаш 120см, че не те е страх от високо и че нямаш някакъв сериозен здравословен проблем. И това за 4 вити стълби! Но мацката е любезна. Не й пречи, че съм само аз, за да ми разказва това-онова. Гледката щеше да е по-хубава, ако площадът не беше в ремонт.
Следваща спирка - централният пазар:
Централна поща:
Решавам, че ще обядвам. Избирам ресторант или по-скоро нещо като нашите гостилници. Бях се настанила на масата, но сервитьорката ме връща да заплатя на касата. Та въпросът с бакшиша остана неясен за мен. В супера е прието да оставиш монети на човека, който ти слага покупките в торбички (не е касиерът, а друг).
Минавам през рецепцията да ми огранизират трансфера до летището за следващата сутрин.
Решавам да посетя La Chascona, едната от къщите на Пабло Неруда - тази в Сантяго. Но това означава да се откажа от музея на предколумбова история. И двете "атракции" работят до 6. Малко се лутам докато намеря въпросната къща. Входът струва 5000 песо (т.е. ок. 10 USD, за сравнение билетът в музея е 600 песо) и малко след това ми обявяват, че не се разрешават
снимки на интериора. Това доста помръчава настроението ми, а вече си бях вкисната заради лутането. Bella vista обещава хубава гледка, но нищо не се вижда - може би заради това, че градът се е разрастнал. Гледка няма и от къщата на Пабло Неруда. Може би човек трябва да се качи на тепето. Обзавеждането е интересно. По-претенциозните може да го намерят кичозно, но има някаква логика в подредбата на колекциите.
В квартала има и хубави къщички,
но преди това се минава през нещо като Студентски град - заведения с евтини храна и напитки, привлекли не само студенти, но и пианици и редовните бездомни кучета. Контрастът с Bellas Artes, само на един булевард разстояние, е огромен.
Връщам се през парка
и през Cerro Santa Lucia. Не разбирам какво не му харесват другите на Сантяго. За пешеходците е доста уредено. Хълма (cerro) го харесах на снимка в музея. На него вече има хубава гледка!
Отчаяно се нуждая от кафе. Уж избирам кафене, пълно с хора, а се оказва, че интересът е заради … сервитьорките с големи деколтета и прилепнали къси полички. Извиняват ми се, че са ми объркали капучиното. (Какво има да се обърка на едно капучино?!!!). После, че е свършила сметаната и накрая ми дават чаша с огромен връх сметана. Не струва. Никакво капучино повече. Само cafe con leche.
Предния ден умрях от жега и сега съм се облякла много леко. Но пък времето напомня, че все още е краят на зимата тук. Та изглеждам малко нелепо по сандали и 3/4 панталони, но ми е простено, защото съм турист.
Отивам в националния музей. Не е зле, не е претупано с информация, но надписите са само на испански. Кулата се посещава само с придружител след уверения от твоя страна, че имаш 120см, че не те е страх от високо и че нямаш някакъв сериозен здравословен проблем. И това за 4 вити стълби! Но мацката е любезна. Не й пречи, че съм само аз, за да ми разказва това-онова. Гледката щеше да е по-хубава, ако площадът не беше в ремонт.
Централна поща:
Решавам, че ще обядвам. Избирам ресторант или по-скоро нещо като нашите гостилници. Бях се настанила на масата, но сервитьорката ме връща да заплатя на касата. Та въпросът с бакшиша остана неясен за мен. В супера е прието да оставиш монети на човека, който ти слага покупките в торбички (не е касиерът, а друг).
Минавам през рецепцията да ми огранизират трансфера до летището за следващата сутрин.
Решавам да посетя La Chascona, едната от къщите на Пабло Неруда - тази в Сантяго. Но това означава да се откажа от музея на предколумбова история. И двете "атракции" работят до 6. Малко се лутам докато намеря въпросната къща. Входът струва 5000 песо (т.е. ок. 10 USD, за сравнение билетът в музея е 600 песо) и малко след това ми обявяват, че не се разрешават
снимки на интериора. Това доста помръчава настроението ми, а вече си бях вкисната заради лутането. Bella vista обещава хубава гледка, но нищо не се вижда - може би заради това, че градът се е разрастнал. Гледка няма и от къщата на Пабло Неруда. Може би човек трябва да се качи на тепето. Обзавеждането е интересно. По-претенциозните може да го намерят кичозно, но има някаква логика в подредбата на колекциите.
В квартала има и хубави къщички,
но преди това се минава през нещо като Студентски град - заведения с евтини храна и напитки, привлекли не само студенти, но и пианици и редовните бездомни кучета. Контрастът с Bellas Artes, само на един булевард разстояние, е огромен.
Връщам се през парка
и през Cerro Santa Lucia. Не разбирам какво не му харесват другите на Сантяго. За пешеходците е доста уредено. Хълма (cerro) го харесах на снимка в музея. На него вече има хубава гледка!
No comments:
Post a Comment