31.03.2015
Кацаме в Монтевидео. Палмички в комисията по посрещането.
Летището е модерно, опашката за граничен контрол - прилична, но има безплатен wifi за пристрастените към интернет като мен. Банкомат, туристическа информация, където сме посъветвани да си купим веднага билети за Колония, т.к. пристигаме в навечерието на Великден. На самото летище има офис на една от автобусните компании, но отварят в 10, затова се отправяме към града.
Автобусът не си знае годините.
(Това е негов събрат. Не ми е удобно да снимам.)
Гледките са мизернички. Може би такива са впечатленията и на чужденците, идващи в България. Разликата е, че срадите в покрайнините на Монтевидео са едноетажни, а в София - си ги знаем - грозните соц. блокове. Шофьорът пита за точния адрес, но не му е познат и слизаме в началото на стария град, където сме наели стая в хостел, препоръчан от друг магеланец. Първо изпитание за розовия куфар. Който казва, че в Америките е по-добре да пътуваш с раница е ... прав. Стига да има кой да я носи. Старата част наистина изглежда стара. Има сгради, които са били хубави на младини. Улиците не винаги имат имена. Изглежда пусто. Все остават още 4 пресечки според упътванията на всеки срещнат. Хостелът е на една от пешеходните улици.
Нико от рецепцията освен красив е и любезен. Тактично замълчава, научавайки, че минаваме през страната му набързо, на път за Аржентина. Не може да платим с карта, затова отново търсим банкомат. Пералня. И пак с градския транспорт, този път до автогарата, за да се снабдим с билети до Колония за следващия ден. Почти съм сигурна, че може да ги купим онлайн, но не ми е удобно да моля Нико да разпечатва и тях освен билетите за ферибота до Буенос Айрес. Автобусът минава през модерния, разбирай съвременния, център на града, Автогарата е направена много практично в мол или може би молът е построен над автогарата, не съм убедена какъв е случаят.
Закупуваме билет от компанията с най-малка опашка пред гишето. На връщане, за да не се изгубим, отново вземаме автобуса, този път той има туристически вид,
но слизаме в централната част, за да разгледаме. Нямам впечатлеието, че съм в столица.
(Palacio Santos)
(Palacio Estévez)
(Palacio Salvo)
Единствените други туристи, които виждаме са бразилци. Връщаме се в стария град,
но за да видим повече избирам по-обиколен маршрут. Почти няма хора. Честно казано това ме притеснява.
Към пристанището и по пешеходните улици вече е ожиевено. Първи срещи с мате. Или по-скоро с хора, които го пият. Мнозинството. Изглеждат пристрастени. И тук, и през следващите дни, обичайната гледка на местен (уругваец или аржентинец) е да държи в ръка чаша за мате, а под ръка термус с гореща вода за него.
Още снимки от стария град:
Plaza Zambala:
Улица Sarandí:
П.П.
Сега, гледайки снимките, Монтевидео не ми изглежда толкова зле. Най-вероятно разочарованието е в резултат на разминаването между очаквания и реалност.
Разходи:
нощувка 70$ (1820 УР$)
Posada al sur
автобус летище-център: 47 УР$, около час
автобус център-автогара: 17 УР$
автобус Монтевидео - Колония 307 УР$, фирна Turul www.turil.com.uy
Летището е модерно, опашката за граничен контрол - прилична, но има безплатен wifi за пристрастените към интернет като мен. Банкомат, туристическа информация, където сме посъветвани да си купим веднага билети за Колония, т.к. пристигаме в навечерието на Великден. На самото летище има офис на една от автобусните компании, но отварят в 10, затова се отправяме към града.
Автобусът не си знае годините.
Гледките са мизернички. Може би такива са впечатленията и на чужденците, идващи в България. Разликата е, че срадите в покрайнините на Монтевидео са едноетажни, а в София - си ги знаем - грозните соц. блокове. Шофьорът пита за точния адрес, но не му е познат и слизаме в началото на стария град, където сме наели стая в хостел, препоръчан от друг магеланец. Първо изпитание за розовия куфар. Който казва, че в Америките е по-добре да пътуваш с раница е ... прав. Стига да има кой да я носи. Старата част наистина изглежда стара. Има сгради, които са били хубави на младини. Улиците не винаги имат имена. Изглежда пусто. Все остават още 4 пресечки според упътванията на всеки срещнат. Хостелът е на една от пешеходните улици.
Нико от рецепцията освен красив е и любезен. Тактично замълчава, научавайки, че минаваме през страната му набързо, на път за Аржентина. Не може да платим с карта, затова отново търсим банкомат. Пералня. И пак с градския транспорт, този път до автогарата, за да се снабдим с билети до Колония за следващия ден. Почти съм сигурна, че може да ги купим онлайн, но не ми е удобно да моля Нико да разпечатва и тях освен билетите за ферибота до Буенос Айрес. Автобусът минава през модерния, разбирай съвременния, център на града, Автогарата е направена много практично в мол или може би молът е построен над автогарата, не съм убедена какъв е случаят.
Закупуваме билет от компанията с най-малка опашка пред гишето. На връщане, за да не се изгубим, отново вземаме автобуса, този път той има туристически вид,
но слизаме в централната част, за да разгледаме. Нямам впечатлеието, че съм в столица.
Единствените други туристи, които виждаме са бразилци. Връщаме се в стария град,
но за да видим повече избирам по-обиколен маршрут. Почти няма хора. Честно казано това ме притеснява.
Към пристанището и по пешеходните улици вече е ожиевено. Първи срещи с мате. Или по-скоро с хора, които го пият. Мнозинството. Изглеждат пристрастени. И тук, и през следващите дни, обичайната гледка на местен (уругваец или аржентинец) е да държи в ръка чаша за мате, а под ръка термус с гореща вода за него.
Още снимки от стария град:
Plaza Zambala:
Улица Sarandí:
Сега, гледайки снимките, Монтевидео не ми изглежда толкова зле. Най-вероятно разочарованието е в резултат на разминаването между очаквания и реалност.
Разходи:
нощувка 70$ (1820 УР$)
Posada al sur
автобус летище-център: 47 УР$, около час
автобус център-автогара: 17 УР$
автобус Монтевидео - Колония 307 УР$, фирна Turul www.turil.com.uy
No comments:
Post a Comment