1.04.2015
За Колония били достатъчни 2-3 часа, но на мен ми се виждат малко и затова сме с билети за автобуса в 10ч. До автогарата-мол сме поръчали такси, но не го дочакваме и спираме друго от улицата. Вместо за планираните 3ч, на нас са ни необходими около 4 заради колоездачна обиколка. Явно е голяма атракция, защото покрай пътя има много зрители.
Оставяме багажа на автогарата, проучваме къде се намира терминалът на фериботите до Буенос Айрес - много удобно са в съседство - и се отправяме към стария град, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Аз пак съм разочарована - има няколко стари къщи, главно ресторанти и ретро автомобили, за да е по-фотогенично. Е, получава се. Според мен снимките са ми по-хубави от действителността.
Както, надявам се, се вижда от снимките, Рио де ла Плата е кафява.
Обикаляйки се оглеждаме и в менютата на ресторантите. Така и не опитахме chivito в Монтевидео и сега е последният ни шанс. Пристесняваме се, че ако седнем, няма да ни стигнат парите в уругвайско песо, за да платим сметката. Затова се налага да се върнем на централната улица, където е най-близкото и може би единствено място за смяна на валута и после пак в старата част на града. Самата смяна е интересна. Служителката взема доларите, които искаш да смениш, пише бележка и слага парите и бележката на нещо като гише. По някое време касиерът връща парите и служителката ти ги подава. През това има други клиенти за други услуги и останалите служители по същия начин използват гишето. Не ми става ясно как служителят разбира, че касиерът е приключил с операцията.
Връщаме се в заведението, което сме избрали. Има обяевена цена на 2 порции и е с гледка към реката. Хигиената е съмнителна. В крайна сметка добре, че сменихме, защото в сметката фигурират допълнително 200 песо за обслужване.
Продължаваме с разходката. Опитваме се да обиколим улиците без да ги повтаряме с помощта на картата от информационния център. Има туристи. Повечето са от Буенос Айрес на дневна разходка. Някои неразделни с матето и всичките му такъми.
Връщаме се към автогарата. И на двамата повече ни харесва тази част от града. Спокойно, дървета и павирани улици.
И преди съм пътувала с ферибот, но сега организацията е като на летище. Трябва да си чекирам куфара.
Закъснение околко час. Заспивам в момента, в който сядам във ферибота и се събуждам като акостираме. Както и бяхме предупредени, такситата на терминала са скъпи. Излизаме, следвайки тълпата. На първото кръстовище спираме такси. Таксиджията е приказлив. Преди е работил 8г в селското стопанство в Испания и там е имал колеги българи. Знае "Лека нощ". Според него българите са единствените хора, които могат да пушат и да се хранят едновременно. Единственото хубаво нещо в Аржентина са жените. Корупция. Никой не уважава никого. Никой не спазва правилата. Това е казано, докато шофира, преустройвайки се от една лента в друга, бибиткайки на останалите, които правят същото, карайки бясно. Да не се доверяваме на аржентинци - "Те ще ви излъжат". (Той е аржентинец. Тогава това твърдение лъжа ли е или истина? Справка: Реймнънд Смълян). В Аржентина няма туземци. Избили са ги. А малкото останали са ги изпратили като подарък на краля, като "маймуни". Guerra de la Triple Alianza
"Лека нощ".
Разходи:
вход за кулата в Колония: 20 UYU
обяд ок. 1000 UYU
гардероб за багажа - ок. 60 UYU/за 6ч/за багажна единица
Ферибот Колония - Буенос Айрес цена 880 UYU
такси в Буенос Айрес - 100 ARS
нощувка: Eco Pampa Palermo Hostel , цена за 2 нощувки: 131 US $
За Колония били достатъчни 2-3 часа, но на мен ми се виждат малко и затова сме с билети за автобуса в 10ч. До автогарата-мол сме поръчали такси, но не го дочакваме и спираме друго от улицата. Вместо за планираните 3ч, на нас са ни необходими около 4 заради колоездачна обиколка. Явно е голяма атракция, защото покрай пътя има много зрители.
Оставяме багажа на автогарата, проучваме къде се намира терминалът на фериботите до Буенос Айрес - много удобно са в съседство - и се отправяме към стария град, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Аз пак съм разочарована - има няколко стари къщи, главно ресторанти и ретро автомобили, за да е по-фотогенично. Е, получава се. Според мен снимките са ми по-хубави от действителността.
Следващите снимки са от кулата. Не пропускам да се качвам на високо, макар след като почти заседнах в едно минаре в Егер, Унгария, да си бях обещала да не се подлагам на .. слизането от кули, камбанарии и пр.
Както, надявам се, се вижда от снимките, Рио де ла Плата е кафява.
Обикаляйки се оглеждаме и в менютата на ресторантите. Така и не опитахме chivito в Монтевидео и сега е последният ни шанс. Пристесняваме се, че ако седнем, няма да ни стигнат парите в уругвайско песо, за да платим сметката. Затова се налага да се върнем на централната улица, където е най-близкото и може би единствено място за смяна на валута и после пак в старата част на града. Самата смяна е интересна. Служителката взема доларите, които искаш да смениш, пише бележка и слага парите и бележката на нещо като гише. По някое време касиерът връща парите и служителката ти ги подава. През това има други клиенти за други услуги и останалите служители по същия начин използват гишето. Не ми става ясно как служителят разбира, че касиерът е приключил с операцията.
Връщаме се в заведението, което сме избрали. Има обяевена цена на 2 порции и е с гледка към реката. Хигиената е съмнителна. В крайна сметка добре, че сменихме, защото в сметката фигурират допълнително 200 песо за обслужване.
Продължаваме с разходката. Опитваме се да обиколим улиците без да ги повтаряме с помощта на картата от информационния център. Има туристи. Повечето са от Буенос Айрес на дневна разходка. Някои неразделни с матето и всичките му такъми.
Връщаме се към автогарата. И на двамата повече ни харесва тази част от града. Спокойно, дървета и павирани улици.
И преди съм пътувала с ферибот, но сега организацията е като на летище. Трябва да си чекирам куфара.
Закъснение околко час. Заспивам в момента, в който сядам във ферибота и се събуждам като акостираме. Както и бяхме предупредени, такситата на терминала са скъпи. Излизаме, следвайки тълпата. На първото кръстовище спираме такси. Таксиджията е приказлив. Преди е работил 8г в селското стопанство в Испания и там е имал колеги българи. Знае "Лека нощ". Според него българите са единствените хора, които могат да пушат и да се хранят едновременно. Единственото хубаво нещо в Аржентина са жените. Корупция. Никой не уважава никого. Никой не спазва правилата. Това е казано, докато шофира, преустройвайки се от една лента в друга, бибиткайки на останалите, които правят същото, карайки бясно. Да не се доверяваме на аржентинци - "Те ще ви излъжат". (Той е аржентинец. Тогава това твърдение лъжа ли е или истина? Справка: Реймнънд Смълян). В Аржентина няма туземци. Избили са ги. А малкото останали са ги изпратили като подарък на краля, като "маймуни". Guerra de la Triple Alianza
"Лека нощ".
Разходи:
вход за кулата в Колония: 20 UYU
обяд ок. 1000 UYU
гардероб за багажа - ок. 60 UYU/за 6ч/за багажна единица
Ферибот Колония - Буенос Айрес цена 880 UYU
такси в Буенос Айрес - 100 ARS
нощувка: Eco Pampa Palermo Hostel , цена за 2 нощувки: 131 US $
No comments:
Post a Comment