Cuba´2016: 2. Playa Larga: Прасета в Залива на прасетата

Cuba’2016: 2. Playa Larga

8.03.2016

Прасета в Залива на прасетата

Особености на соц. туризма: малко преди Playa Larga автобусът спира на заведение, в което се продава кафе, коктейли, пр. и вместо 20 минути паузата трае 40. Купуването на билет за автобус на Víazul не ти гарантира място в него. Трябва да си половин до цял час преди потеглянето на автогарата, за да чекираш себе си и багажа. Ако не го направиш, мястото ти ще бъде препродадено. В самата Плая Ларга няма автогара. Билети се продават от шофьора и добре, че сме си купили предварително, защото само един от автобусите Хавана – Тринидад спира в Плая Ларга (този в 7:00).

Самата Плая Ларга е село, ориентирано към туризма. Има casas particulares. Нашата е резервирана от Франк, при когото бяхме отседнали в Хавана. Дал ни е списък от каси в различните градове, които ще посетим с идеята преди да заминем за следващия град да си подсигурим спането там – собственикът на поредната каса се обажда на следващия в списъка. Неприятният момент за нас в тази схема е, че ще узнаем цената на нощувката на място. В Плая Ларга цената е 25 CUC само за стаята. За закуска се доплаща 5 CUC на човек. Пране 5  CUC. Разбираме се за меню и час на вечеря и излизаме.

Заглеждаме се в къща с надпис Cafetería. Виждайки колебанията ни, наблизо стоящият ни я препоръчва горещо. Оказва се турчин, емигрирал в Канада преди 30 години, сега „с бизнес” в Куба. Не питаме какъв е бизнесът. Закуската – кафе и сандвич с тортия е одобрена и мястото е набелязано за обяд.

Не намираме човека, с когото сме се разбрали за транспорт до крокодилската ферма. Един от таксиджиите след доста колебания и неудоволствие се съгласява да ни закара за договорената цена – 15 CUC – да ни изчака час-час и нещо и да ни върне.

Вход във фермата (criadero de cocodrilos) 5 CUC на човек. Заради нея сме в Плая Ларга. Nomad намира крокодилите за най-невероятните представители на животинския вид. Съществуват отпреди динозаврите и не са се променяли милиони години. Т.е. са достигнали съвършенството, като „Лада”-та. Фермата предизвиква у мен противоречиви чувства. ОК – спасили са вида, но присъстват в менюто както в самата ферма, така и в околността. Прилича ми на зоологическа градина с пазарна насоченост – снимка с крокодилче 1 CUC, зъб от крокодилче 1 CUC, хвърляне на парче месо на възрастните крокодили – познахте цената.

За обяд сме в същата кафетерия. Поръчката на храната се прави на верандата. Изчаква се на люлеещите столове. Когато е готово, се влиза в стая в къщата. Супа от леща, салата за мен и лангуста за nomad, сметка 12 CUC.

Siesta и се отправяме към плажа. На мен не ми се вижда дълъг. И пясъчната ивица е тясна. Пясъкът е ситен и не полепва по тялото. Може би сутрин при отлив има по-фотогеничен вид.

За вечеря сме поръчали риба за мен и свинско за номад. Междувременно и другите две стаи в касата са намерили наематели и всички сме на вечеря – всяка стая на отделна маса. Двойката възрастни французи не са се посвенили да поръчат крокодилско и всичко от менюто, за да го опитат.

За гарнитура има комари. До самата каса се намира езеро – вероятно лиман. Забравили сме да се снабдим с Аутан. Ухапаното място се е подуло и е очертано с химикал по стара гватемалска рецепта.