Childish Travel Notes: Cuba'2016: Alejandro de Humboldt NP

16 март 2016 : Alejandro de Humboldt NP

Записала съм се за трек в националния парк Алехандро де Умболт (на немско-испански). Nomad не проявява интерес и това, че има само едно място в микробуса е добре дошло за него. Докато ме няма той има за задача да ни снабди с билети за автобуса Баракоа - Сантяго де Куба.

Както съм се опасявала, останалите в грушата са 20+ млади и следователно в добра форма. Изключение са две полякини, които са на 30 и нещо, но тях не ги броя, поляците са известни планинари дори по сандали. Интересното е, че повечето в групата говорят испански и/или немски. Официалният език обаче е английски. Притесненията са ми основателни - задъхвам се още на първия баир. Жега е, лицето ми е плувнало в пот. Помъкнала съм 3 литра вода и сандвичи, защото са ни предупредили, че в парка няма откъде да си купим храна и вода. Което се оказва не точно така - местните селяни периодично са направили сергии и предлагат каквото имат - сок от кокос, домашен шоколад, кукуручо и дори вода, но не минерална, а преварена чешмяна. Виждайки това се оттървам от едната бутилка вода, изкачването е зад гърба ми и разходката става приятна. Кое дърво го наричали свекърва, защото листата са му червени от едната страна, а от другата - зелени; друго пък спасило революцията, защото използвали листата му като хартия за предаване на съобщения. Гидът използва да ни осведоми за всички представители на флората и фауната, които ни се изпречат. Придружава ни и куче. Предупреждават ни, че е много лакома и краде храна и на почивката се вижда, че е така - дори кокос и банан не отказва, но при цялото припкане напред-назад сигурно изразходва много повече енергия от всички нас. Спирката за обяд е на рекичка, в която, ако имаш желание, можеш да се топнеш. Желаещи се намират. Показват ни и миниатюрна жаба, която трудно се забелязва с невъоръжено око. Продължаваме разходката. Аз съм доволна, защото виждам палммите, които съм забелязала от автобуса на път за Баракоа. Не личи от снимките ми, но е красиво. Седемте километра сме изнимали неусетно. Подозирам, че въпреки табелите (Sendero Natural Balcon de Iberia, Longtutud 7km), разстоянието е много по-малко. За прекосяването на реката има алтернатива на газенето - преминаване с волска каруца, водена от момче. Срещу някой кук - колкото прецениш. Един вол може да тегли каруца с 13 човека. Поводът му минава през ноздрите, сигурно е много болезнено за него.

Турът приключва с посещение на плаж. Всички освен мен са във възторг - ами плаж като плаж, какво толкова. Пия си кафето и наглеждам багажа на останалите докато те се цамбурват и плацикат в морето. Полякините доказват, че освен по планината си падат и по алкохола та е малко трудно да ги приберем. Пътят е ужасно разбит и шофьорът предпочита да кара извън него.

В Баракоа nomad ме посреща с новината, че нямаме билети за автобуса. Лелката от Виасул твърдяла, че всички билети са разпродадени, но тя имала познат шофьор на такси, който можел да ни закара. Официалният туристически представител му продал билети за трансфер с такси за следващия ден. Дано да успеем да се измъкмем от Баракоа. Иначе ще трябва да си останем в Куба.

Вземаме си довиждане с града.

Вечерята отново е невероятно вкусна.