2.03.2016
И ето, дългоочакваният ден настъпи. Потегляме кьм Кьолн. С нискобюджетната WizzAir. И ние като истински наследници на бай Ганя сме измислили как да минем тънко с багажа. От Женския пазар е закупена пазарска чанта от най-големите сезалови за 4лв. Всъщност са закупени 3бр. - една за отсечката София - Кьолн, втора - за Кьолн - Варадеро и една резервна. Подготвени сме с опаковъчно тиксо и нож. Двете раници са занесени на гръб до Терминал 1 и там напъхани в китайската торба и после тя облепена с тиксото. Притесненията са ни две - колко много ще ни се присмиват и презират и основно - дали ще ни приемат така импровизирания багаж. На първото не обръщаме голямо внимание, а относно второто - никакъв проблем. Решаваме, че служителите на УизЕър са виждали 2 и 200. Мен пък цветът на тиксото ме боде в очите - не отива на карето на чантата.
Кьолн ни посреща оачаквно с дъжд. Вече е тъмно и улиците са подозрително пусти. В Германия винаги можеш да разчиташ на дюнерджийниците за вечеря.
Имаме ден за разглеждане и за напазаруване за пътуването. Козметиката се купува оттук, защото публична тайна е, че продуктите на Nivea в България са с по-ниско качество от тези в Германия. По-лесно се намират и препарати против комари, все пак е зима. Градът от самите германци е определян като един от най-грозните в Германия, но има една забележителност, която е определена от ЮНЕСКО като паметник на културата - катедралата. Туристи няма много, но групи от ученици - да. Някои увековечават посещението си.
За да довърша байганьовкия ни облик да споделя и какво съм намислила за справянето със смяна на сезоните от зима в Европа към зима в тропиците: преобличане в тоалетната на летището и изоставяне на зимно яке, дънки и обувки.
И ето, дългоочакваният ден настъпи. Потегляме кьм Кьолн. С нискобюджетната WizzAir. И ние като истински наследници на бай Ганя сме измислили как да минем тънко с багажа. От Женския пазар е закупена пазарска чанта от най-големите сезалови за 4лв. Всъщност са закупени 3бр. - една за отсечката София - Кьолн, втора - за Кьолн - Варадеро и една резервна. Подготвени сме с опаковъчно тиксо и нож. Двете раници са занесени на гръб до Терминал 1 и там напъхани в китайската торба и после тя облепена с тиксото. Притесненията са ни две - колко много ще ни се присмиват и презират и основно - дали ще ни приемат така импровизирания багаж. На първото не обръщаме голямо внимание, а относно второто - никакъв проблем. Решаваме, че служителите на УизЕър са виждали 2 и 200. Мен пък цветът на тиксото ме боде в очите - не отива на карето на чантата.
Кьолн ни посреща оачаквно с дъжд. Вече е тъмно и улиците са подозрително пусти. В Германия винаги можеш да разчиташ на дюнерджийниците за вечеря.
Имаме ден за разглеждане и за напазаруване за пътуването. Козметиката се купува оттук, защото публична тайна е, че продуктите на Nivea в България са с по-ниско качество от тези в Германия. По-лесно се намират и препарати против комари, все пак е зима. Градът от самите германци е определян като един от най-грозните в Германия, но има една забележителност, която е определена от ЮНЕСКО като паметник на културата - катедралата. Туристи няма много, но групи от ученици - да. Някои увековечават посещението си.
За да довърша байганьовкия ни облик да споделя и какво съм намислила за справянето със смяна на сезоните от зима в Европа към зима в тропиците: преобличане в тоалетната на летището и изоставяне на зимно яке, дънки и обувки.
No comments:
Post a Comment