Предишен пост
25 март 2016
Планът за полуостров Юкатан, доколкото го има, изглежда прекалено хаотичен дори за мен, но има причини за това.
Когато преди 2 години организирах пътуването си до Латинска Америка бях решила, че за първия сблъсък ще са ми достатъчни две седмици и вместо да прекарам Страстната седмица в Антигуа, Гватемала, аз се размотавах из Германия. Все още съжалявам за това си решение. Затова Мерида е избрана за дестинация за Великден. В интернет се споменават процесии.
Освен това очаквам с nomad да се разделим след около 2 седмици - той да поеме за САЩ, а аз да остана за 3 месеца в Мексико - да попътувам сама и да раздвижа малко сивите си клетки и после заедно да продължим на юг. Целта е първо да се посетят местата, които представляват интерес и за двамата, а аз после да наваксам с моите обекти.
Автобусът до Мерида ми се вижда невероятно луксозен след китайските возила в Куба. Почти не срещаме човек от автогарата до централния площад, където се намира хостелът ни. Причината най-вероятно е в жегата, едва си домъквам раницата. Успяваме да се сдобием със стая с баня, но помещението не може да се нарече уютно - не сме в централната колониална сграда, а в допълнителни постройки в двора, нещо като коридор, преграден за баня в дъното.
От рецепцията се сдобиваме с карта и препоръка за място за хапване - в някакъв базар на занаятите наблизо. С бодра крачка се понасяме натам, но намираме пазар с една-две сергии, на които се сервира храна. Дори nomad отказва да се храни там - за мен е немислимо откъм хигиена, но явно съм му повлияла и на него и той вече не може да се храни с улична храна, както преди. Втори опит в закусвалня, която сме мернали по пътя. Там също не оставаме. Познавайки се, сигурно съм измрънкала, че не ми харесва. И тук последва пърият скандал между двамата по времето на пътуването, завършващ с - "До тук бяхме. Отсега нататък оправяй се сам(а)."
Връщам се на централния площад, харесвам си сенчеста пейка и се отдавам на интернет. Не мога да повярвам, че имам неограничен достъп и то безплатно. Имам много да наваксвам с новините от България и света.
И тогава получавам съобщение от nomad: " - Аз съм в ресторанта на хотела San Jose. Заповядай да обядваш с мен."
Намирам го попрехапнал вече, с биричка. Препоръчва ми Sopa de Lima. Отбелязвам си, че този голям човек не трябва да остава гладен. Иначе от добродушко се превръща в звяр.
Оживлението на централния площад е голямо. Предимно местни. Мерида не е популярна туристическа дестинация, което е неразбираемо. Седят по пейките и си говорят. Пазаруват от сергиите около площада. Хранят се. Храната изобилства. Определено обичат да си похапват. Дребнички са, по-ниски и от мен, но има доста закръглени. Отлично се вписвам в обстановката.
Процесии за Великден няма, но пък преди залез слънце тържествено се сваля знамето. С духова музика. Сред публиката отново преобладават мексиканците. Мечтата на туриста - да се слее с местното население.
Тече трескава подготовка за събитие. Публиката се е настанила и вече час търпеливо очаква... демонстрация на игра на топка juego de pelota, приличаща на съвременния баскетбол, но се играе с ... хълбоци, което ми беше трудно да си го представя. На седмото небе съм от щастие.
Тази сграда беше първата, която привлече погледа ми:
Templo De La Iglesia De Jesucristo De Los Santos De Los Últimos Días
Sopa de Lima: Задължително да се опита в Юкатан:
Milanesa de carne de puerco con papas:
Juego de pelota:
Разходи:
- 3 нощувки в хостел Zocalo - 3 нощувки 1590 $
- обяд - 330 $
25 март 2016
Планът за полуостров Юкатан, доколкото го има, изглежда прекалено хаотичен дори за мен, но има причини за това.
Когато преди 2 години организирах пътуването си до Латинска Америка бях решила, че за първия сблъсък ще са ми достатъчни две седмици и вместо да прекарам Страстната седмица в Антигуа, Гватемала, аз се размотавах из Германия. Все още съжалявам за това си решение. Затова Мерида е избрана за дестинация за Великден. В интернет се споменават процесии.
Освен това очаквам с nomad да се разделим след около 2 седмици - той да поеме за САЩ, а аз да остана за 3 месеца в Мексико - да попътувам сама и да раздвижа малко сивите си клетки и после заедно да продължим на юг. Целта е първо да се посетят местата, които представляват интерес и за двамата, а аз после да наваксам с моите обекти.
Автобусът до Мерида ми се вижда невероятно луксозен след китайските возила в Куба. Почти не срещаме човек от автогарата до централния площад, където се намира хостелът ни. Причината най-вероятно е в жегата, едва си домъквам раницата. Успяваме да се сдобием със стая с баня, но помещението не може да се нарече уютно - не сме в централната колониална сграда, а в допълнителни постройки в двора, нещо като коридор, преграден за баня в дъното.
От рецепцията се сдобиваме с карта и препоръка за място за хапване - в някакъв базар на занаятите наблизо. С бодра крачка се понасяме натам, но намираме пазар с една-две сергии, на които се сервира храна. Дори nomad отказва да се храни там - за мен е немислимо откъм хигиена, но явно съм му повлияла и на него и той вече не може да се храни с улична храна, както преди. Втори опит в закусвалня, която сме мернали по пътя. Там също не оставаме. Познавайки се, сигурно съм измрънкала, че не ми харесва. И тук последва пърият скандал между двамата по времето на пътуването, завършващ с - "До тук бяхме. Отсега нататък оправяй се сам(а)."
Връщам се на централния площад, харесвам си сенчеста пейка и се отдавам на интернет. Не мога да повярвам, че имам неограничен достъп и то безплатно. Имам много да наваксвам с новините от България и света.
И тогава получавам съобщение от nomad: " - Аз съм в ресторанта на хотела San Jose. Заповядай да обядваш с мен."
Намирам го попрехапнал вече, с биричка. Препоръчва ми Sopa de Lima. Отбелязвам си, че този голям човек не трябва да остава гладен. Иначе от добродушко се превръща в звяр.
Оживлението на централния площад е голямо. Предимно местни. Мерида не е популярна туристическа дестинация, което е неразбираемо. Седят по пейките и си говорят. Пазаруват от сергиите около площада. Хранят се. Храната изобилства. Определено обичат да си похапват. Дребнички са, по-ниски и от мен, но има доста закръглени. Отлично се вписвам в обстановката.
Процесии за Великден няма, но пък преди залез слънце тържествено се сваля знамето. С духова музика. Сред публиката отново преобладават мексиканците. Мечтата на туриста - да се слее с местното население.
Тече трескава подготовка за събитие. Публиката се е настанила и вече час търпеливо очаква... демонстрация на игра на топка juego de pelota, приличаща на съвременния баскетбол, но се играе с ... хълбоци, което ми беше трудно да си го представя. На седмото небе съм от щастие.
Тази сграда беше първата, която привлече погледа ми:
Sopa de Lima: Задължително да се опита в Юкатан:
Milanesa de carne de puerco con papas:
Juego de pelota:
Разходи:
- 3 нощувки в хостел Zocalo - 3 нощувки 1590 $
- обяд - 330 $
No comments:
Post a Comment