Childish Travel Notes: Merida

Великден в Мерида
27 март 2016г.

Христос воскресе! Воистина воскресе!
Това, разбира се, е повод за празненство. На централния площад в Мерида е още сравнително спокойно. Центърът на Мерида изглежда като типичен колониален град и с нищо не загатва, че градът е с около милион жители. Нашата цел е Paseo de Montejo, широк булевард, дълът повече от километър, по протежението на който, новобогаташите от края на 19ти и началото на 20ти век са се надпреварвали да си строят хубави къщи. По това време в Мерида, да, в Мексико, са били съсредоточени най-много милионери отколкото на друго място в света. И богатството им идвало от производството на ... сизал. Сизалът се прави от растение от вида агаве, от което се произвежда и текилата. Сега част от къщите са музеи, галерии, кафенета, други са загубили от блясъка си или пък си търсят нови собственици, но продължават да напомнят за по-славни времена, преди сизалът да бъде заместен с продукт на химическата промишленост.
На път за булеварда сме минали през магазин за традиционни занаяти, ориентиран към чужденци, където някои от нас (не съм аз!) са се упражнявали в пазаренето на сребърен медальон, ей така за спорта и сме се подкрепили с такос. За избирането на "ресторанта" са били направени предварителни проучвания, a не сме паднали в туристически капан, където на витрината жена в традиционно облекло приготвя тортили (tortillas de maíz).
Самото Paseo de Montejo по случай празника е затворено за автомобили. Вместо масовото средство за придвиждане се предлагат велосипеди и тандеми под наем.
Ако решите да се скриете на сянка на някоя пейка, имайте предвид невъзпитаните птици, които също за спорта ще ви целят с отпадъците от храносмилателната им система, много са точни!
Обратно към централния площад. Там веселбата е започнала. Под веселба мексиканците разбират храна и музика. И музиката я делят на такава за слушане и музика за танцуване. А как обичат да танцуват! Няма млади, няма стари. Музиката им е в кръвта. Наслаждават се да гледат представлението, но после не чакат да ги подканят да потропнат и те хорце.

Университетът в Мерида:

Разходките в карети, за разлика от Куба, са само за забавление:

Предишен пост

25 март 2016

Планът за полуостров Юкатан, доколкото го има, изглежда прекалено хаотичен дори за мен, но има причини за това.
Когато преди 2 години организирах пътуването си до Латинска Америка бях решила, че за първия сблъсък ще са ми достатъчни две седмици и вместо да прекарам Страстната седмица в Антигуа, Гватемала, аз се размотавах из Германия. Все още съжалявам за това си решение. Затова Мерида е избрана за дестинация за Великден. В интернет се споменават процесии.
Освен това очаквам с nomad да се разделим след около 2 седмици - той да поеме за САЩ, а аз да остана за 3 месеца в Мексико - да попътувам сама и да раздвижа малко сивите си клетки и после заедно да продължим на юг. Целта е първо да се посетят местата, които представляват интерес и за двамата, а аз после да наваксам с моите обекти.
Автобусът до Мерида ми се вижда невероятно луксозен след китайските возила в Куба. Почти не срещаме човек от автогарата до централния площад, където се намира хостелът ни. Причината най-вероятно е в жегата, едва си домъквам раницата. Успяваме да се сдобием със стая с баня, но помещението не може да се нарече уютно - не сме в централната колониална сграда, а в допълнителни постройки в двора, нещо като коридор, преграден за баня в дъното.
От рецепцията се сдобиваме с карта и препоръка за място за хапване - в някакъв базар на занаятите наблизо. С бодра крачка се понасяме натам, но намираме пазар с една-две сергии, на които се сервира храна. Дори nomad отказва да се храни там - за мен е немислимо откъм хигиена, но явно съм му повлияла и на него и той вече не може да се храни с улична храна, както преди. Втори опит в закусвалня, която сме мернали по пътя. Там също не оставаме. Познавайки се, сигурно съм измрънкала, че не ми харесва. И тук последва пърият скандал между двамата по времето на пътуването, завършващ с - "До тук бяхме. Отсега нататък оправяй се сам(а)."
Връщам се на централния площад, харесвам си сенчеста пейка и се отдавам на интернет. Не мога да повярвам, че имам неограничен достъп и то безплатно. Имам много да наваксвам с новините от България и света.
И тогава получавам съобщение от nomad: " - Аз съм в ресторанта на хотела San Jose. Заповядай да обядваш с мен."
Намирам го попрехапнал вече, с биричка. Препоръчва ми Sopa de Lima. Отбелязвам си, че този голям човек не трябва да остава гладен. Иначе от добродушко се превръща в звяр.
Оживлението на централния площад е голямо. Предимно местни. Мерида не е популярна туристическа дестинация, което е неразбираемо. Седят по пейките и си говорят. Пазаруват от сергиите около площада. Хранят се. Храната изобилства. Определено обичат да си похапват. Дребнички са, по-ниски и от мен, но има доста закръглени. Отлично се вписвам в обстановката.
Процесии за Великден няма, но пък преди залез слънце тържествено се сваля знамето. С духова музика. Сред публиката отново преобладават мексиканците. Мечтата на туриста - да се слее с местното население.
Тече трескава подготовка за събитие. Публиката се е настанила и вече час търпеливо очаква... демонстрация на игра на топка juego de pelota, приличаща на съвременния баскетбол, но се играе с ... хълбоци, което ми беше трудно да си го представя. На седмото небе съм от щастие.

Тази сграда беше първата, която привлече погледа ми: