Великден в Мерида
27 март 2016г.
Христос воскресе! Воистина воскресе!
Това, разбира се, е повод за празненство. На централния площад в Мерида е още сравнително спокойно. Центърът на Мерида изглежда като типичен колониален град и с нищо не загатва, че градът е с около милион жители. Нашата цел е Paseo de Montejo, широк булевард, дълът повече от километър, по протежението на който, новобогаташите от края на 19ти и началото на 20ти век са се надпреварвали да си строят хубави къщи. По това време в Мерида, да, в Мексико, са били съсредоточени най-много милионери отколкото на друго място в света. И богатството им идвало от производството на ... сизал. Сизалът се прави от растение от вида агаве, от което се произвежда и текилата. Сега част от къщите са музеи, галерии, кафенета, други са загубили от блясъка си или пък си търсят нови собственици, но продължават да напомнят за по-славни времена, преди сизалът да бъде заместен с продукт на химическата промишленост.
На път за булеварда сме минали през магазин за традиционни занаяти, ориентиран към чужденци, където някои от нас (не съм аз!) са се упражнявали в пазаренето на сребърен медальон, ей така за спорта и сме се подкрепили с такос. За избирането на "ресторанта" са били направени предварителни проучвания, a не сме паднали в туристически капан, където на витрината жена в традиционно облекло приготвя тортили (tortillas de maíz).
Самото Paseo de Montejo по случай празника е затворено за автомобили. Вместо масовото средство за придвиждане се предлагат велосипеди и тандеми под наем.
Ако решите да се скриете на сянка на някоя пейка, имайте предвид невъзпитаните птици, които също за спорта ще ви целят с отпадъците от храносмилателната им система, много са точни!
Обратно към централния площад. Там веселбата е започнала. Под веселба мексиканците разбират храна и музика. И музиката я делят на такава за слушане и музика за танцуване. А как обичат да танцуват! Няма млади, няма стари. Музиката им е в кръвта. Наслаждават се да гледат представлението, но после не чакат да ги подканят да потропнат и те хорце.
Университетът в Мерида:
Разходките в карети, за разлика от Куба, са само за забавление:
27 март 2016г.
Христос воскресе! Воистина воскресе!
Това, разбира се, е повод за празненство. На централния площад в Мерида е още сравнително спокойно. Центърът на Мерида изглежда като типичен колониален град и с нищо не загатва, че градът е с около милион жители. Нашата цел е Paseo de Montejo, широк булевард, дълът повече от километър, по протежението на който, новобогаташите от края на 19ти и началото на 20ти век са се надпреварвали да си строят хубави къщи. По това време в Мерида, да, в Мексико, са били съсредоточени най-много милионери отколкото на друго място в света. И богатството им идвало от производството на ... сизал. Сизалът се прави от растение от вида агаве, от което се произвежда и текилата. Сега част от къщите са музеи, галерии, кафенета, други са загубили от блясъка си или пък си търсят нови собственици, но продължават да напомнят за по-славни времена, преди сизалът да бъде заместен с продукт на химическата промишленост.
На път за булеварда сме минали през магазин за традиционни занаяти, ориентиран към чужденци, където някои от нас (не съм аз!) са се упражнявали в пазаренето на сребърен медальон, ей така за спорта и сме се подкрепили с такос. За избирането на "ресторанта" са били направени предварителни проучвания, a не сме паднали в туристически капан, където на витрината жена в традиционно облекло приготвя тортили (tortillas de maíz).
Самото Paseo de Montejo по случай празника е затворено за автомобили. Вместо масовото средство за придвиждане се предлагат велосипеди и тандеми под наем.
Ако решите да се скриете на сянка на някоя пейка, имайте предвид невъзпитаните птици, които също за спорта ще ви целят с отпадъците от храносмилателната им система, много са точни!
Обратно към централния площад. Там веселбата е започнала. Под веселба мексиканците разбират храна и музика. И музиката я делят на такава за слушане и музика за танцуване. А как обичат да танцуват! Няма млади, няма стари. Музиката им е в кръвта. Наслаждават се да гледат представлението, но после не чакат да ги подканят да потропнат и те хорце.
Университетът в Мерида:
Разходките в карети, за разлика от Куба, са само за забавление:
No comments:
Post a Comment