28.03.2016
Информацията как да стигнем за сенотетата на Кусама сме я получили от продавача на licuados (плодови напитки като смути) - nomad е фен на мексиканската horchata - с маршрутка от ъгъла на 52-ра и 67-ма.
Nomad е превъзбуден. Най-сетне ще види сеноте, ще се топне в него. И транспортът до тези сенотета не е какъв да е, ами с конска каруца, теглена върху релси. Как това са сенотета, които стоят встрани от основния туристопоток.
Маршрутката я намираме лесно на посочения ъгъл - информацията е точна. От други ъгли тръгват други маршрутки в други посоки. Организацията е 6.
След около час с маршрутката ни оставят в Кусама, където очаквано ни посрещат напористи мототаксита. Инстуктирани сме, че имаме да изминем около 2 километра до мястото, откъдето тръгват каретите, първоначално отклоняваме предложението за транспорт, но малко по-встрани се харесваме с друг "таксиджия", който ни предлага услугата на нормална цена. Местното население са индианци, мая. Женят се рано - момичетата още 13-14 годишни. Той също се е оженил млад, има деца и трябва да си изкарва прехраната. Разпитваме го дали все още ядат игуана. Сега по-рядко, защото е защитен вид. Той бил опитвал. Ако се сготви и яде веднага било вкусно, приличало на пиле, макар и месото да е малко по-жилаво, но ако престои дори само ден, не ставало вече за ядене.
Явно сме подранили, изчакваме малко и впрягат единия кон, който до момента си пасе наблизо. С интерес наблюдавам съоръжението. Скептична съм, притеснена съм за животното, но след размисъл заключавам, че релсите всъщност поемат основната ни тежест и се натоварваме. Местните сами са измислили и построили трасето, за да припечелват. Маршрутът е фиксиран - три сенотета, които се посещават. Договаряш се с кочияша колко да те изчака. В първото сеноте се слиза по метална стълба. Nomad е разочарован. Очаквал е открито сеноте. Аз слизам колкото да направя снимка. Вътре местни деца се забавляват - плуват, с "лиани" можеш да скочиш в центъра. За второто сеноте се слиза по дървена стълба, изправена почти перпендикулярно. Забранено ми .е да пробвам. Семейство американци с малки деца без никакви притеснения си слизат по стълбата. При третото сеноте стълбата е промушена през корените на дърветата. Абсолютно тъмно е и "гидът" предлага да слезе преди мен, за да ми осветява. Отново се въздържам да сляза. Nomad е бесен. Как сме си изгубили времето. А на мен ми е забавно. Кога друг път ще се возя с "карета" по релси. Въпросът как се разминават каретите, който ме е занимавал на отиване, има много лесно решение. От едната карета се слиза, разпряга се (то всъщност каретата не е вързана за коня, тегли се единствено с поводите, които държи водачът), премества се каретата до релсите, другата карета минава и първата обратно се поставя на релсите. Просто и ефективно. На изходната точка гидът се обажда на мототаксито да ни закара обратно до спирката на маршрутките.
По пътя за Кусама съм си харесала градче Acanceh, през което се минава. Забелязала съм, че в центъра му има пирамида и след уверението на шофьорът на машрутката, че оттам безпроблемно ще се върнем в Мерида, слизаме, за да го разгледаме. Пазачът на пирамидата притичва да ми отвори, инструктира ме къде мога и къде не мога да се качвам и ме оставя на спокойствие.
Връщаме се до Мерида не с маршрутка, а с автобус, билети за който закупуваме от нещо като автогара на централния площад.
Последна вечер в Мерида. Ще ни липсва. Успявам да си купя 2 рокли. Досегашните ми дрехи са ми омръзнали, а тук хората са с моя ръст, даже на моменти се извисявам с една глава над множеството. Купуването на нови дрехи се налага и поради непрестранното потене и недостига на дрехи за преобличане. Това, че си бакпакър не е оправдание да си миризлив. Направило ни е впечатление, че съдържателите на хостела се преобличат поне 3 пъти на ден. (Според nomad причината при тях е потене между завивките, но това са само подозрения.) Отличавам се от местните жени и по други признаци. Цвета на кожата мога да го докарам след двуседмичен престой, но късата коса е рядкост. Жените се радват на здрави, гъсти и дълги коси и явно са белег на красота и повод за гордост. Не се задоволявам с орчата като nomad. Научила съм си урока, че хладилниците с бира в супера се заключват в 9 вечерта и няма да направят изключение за чужденец. Това след лекция как алкохолът е едва ли смъртен грях, нещо абсолютно недопустимо особено за жена и която си го позволява е изпаднала долна отрепка, се налага да си крия бирата в хартиен плик, като заклет пияница, докато си седя на пейка на площада и наблюдавам местните или пък ровя в интеренет.
мототакси:
tren de caballo / местните го наричат "truck":
първото сеноте:
входът на третото сеноте:
Acanceh:
Разходи:
540$ нощувка
540$ - 2 рокли
130$ - вечеря
350$ tren de caballos
50$ транспорт - маршрутки, автобус
40$ - вход за пирамидата в Acanceh
220$ p.p. билет за автобус до Кампече
Два линка за сенотета:
http://www.en-yucatan.com.mx/merida-yucatan/cenotes-de-cuzama/
http://www.yucatansecrets.com/cenotes/cuzama/cuzama.php
Информацията как да стигнем за сенотетата на Кусама сме я получили от продавача на licuados (плодови напитки като смути) - nomad е фен на мексиканската horchata - с маршрутка от ъгъла на 52-ра и 67-ма.
Nomad е превъзбуден. Най-сетне ще види сеноте, ще се топне в него. И транспортът до тези сенотета не е какъв да е, ами с конска каруца, теглена върху релси. Как това са сенотета, които стоят встрани от основния туристопоток.
Маршрутката я намираме лесно на посочения ъгъл - информацията е точна. От други ъгли тръгват други маршрутки в други посоки. Организацията е 6.
След около час с маршрутката ни оставят в Кусама, където очаквано ни посрещат напористи мототаксита. Инстуктирани сме, че имаме да изминем около 2 километра до мястото, откъдето тръгват каретите, първоначално отклоняваме предложението за транспорт, но малко по-встрани се харесваме с друг "таксиджия", който ни предлага услугата на нормална цена. Местното население са индианци, мая. Женят се рано - момичетата още 13-14 годишни. Той също се е оженил млад, има деца и трябва да си изкарва прехраната. Разпитваме го дали все още ядат игуана. Сега по-рядко, защото е защитен вид. Той бил опитвал. Ако се сготви и яде веднага било вкусно, приличало на пиле, макар и месото да е малко по-жилаво, но ако престои дори само ден, не ставало вече за ядене.
Явно сме подранили, изчакваме малко и впрягат единия кон, който до момента си пасе наблизо. С интерес наблюдавам съоръжението. Скептична съм, притеснена съм за животното, но след размисъл заключавам, че релсите всъщност поемат основната ни тежест и се натоварваме. Местните сами са измислили и построили трасето, за да припечелват. Маршрутът е фиксиран - три сенотета, които се посещават. Договаряш се с кочияша колко да те изчака. В първото сеноте се слиза по метална стълба. Nomad е разочарован. Очаквал е открито сеноте. Аз слизам колкото да направя снимка. Вътре местни деца се забавляват - плуват, с "лиани" можеш да скочиш в центъра. За второто сеноте се слиза по дървена стълба, изправена почти перпендикулярно. Забранено ми .е да пробвам. Семейство американци с малки деца без никакви притеснения си слизат по стълбата. При третото сеноте стълбата е промушена през корените на дърветата. Абсолютно тъмно е и "гидът" предлага да слезе преди мен, за да ми осветява. Отново се въздържам да сляза. Nomad е бесен. Как сме си изгубили времето. А на мен ми е забавно. Кога друг път ще се возя с "карета" по релси. Въпросът как се разминават каретите, който ме е занимавал на отиване, има много лесно решение. От едната карета се слиза, разпряга се (то всъщност каретата не е вързана за коня, тегли се единствено с поводите, които държи водачът), премества се каретата до релсите, другата карета минава и първата обратно се поставя на релсите. Просто и ефективно. На изходната точка гидът се обажда на мототаксито да ни закара обратно до спирката на маршрутките.
По пътя за Кусама съм си харесала градче Acanceh, през което се минава. Забелязала съм, че в центъра му има пирамида и след уверението на шофьорът на машрутката, че оттам безпроблемно ще се върнем в Мерида, слизаме, за да го разгледаме. Пазачът на пирамидата притичва да ми отвори, инструктира ме къде мога и къде не мога да се качвам и ме оставя на спокойствие.
Връщаме се до Мерида не с маршрутка, а с автобус, билети за който закупуваме от нещо като автогара на централния площад.
Последна вечер в Мерида. Ще ни липсва. Успявам да си купя 2 рокли. Досегашните ми дрехи са ми омръзнали, а тук хората са с моя ръст, даже на моменти се извисявам с една глава над множеството. Купуването на нови дрехи се налага и поради непрестранното потене и недостига на дрехи за преобличане. Това, че си бакпакър не е оправдание да си миризлив. Направило ни е впечатление, че съдържателите на хостела се преобличат поне 3 пъти на ден. (Според nomad причината при тях е потене между завивките, но това са само подозрения.) Отличавам се от местните жени и по други признаци. Цвета на кожата мога да го докарам след двуседмичен престой, но късата коса е рядкост. Жените се радват на здрави, гъсти и дълги коси и явно са белег на красота и повод за гордост. Не се задоволявам с орчата като nomad. Научила съм си урока, че хладилниците с бира в супера се заключват в 9 вечерта и няма да направят изключение за чужденец. Това след лекция как алкохолът е едва ли смъртен грях, нещо абсолютно недопустимо особено за жена и която си го позволява е изпаднала долна отрепка, се налага да си крия бирата в хартиен плик, като заклет пияница, докато си седя на пейка на площада и наблюдавам местните или пък ровя в интеренет.
мототакси:
tren de caballo / местните го наричат "truck":
първото сеноте:
входът на второто сеноте:
входът на третото сеноте:
Acanceh:
Разходи:
540$ нощувка
540$ - 2 рокли
130$ - вечеря
350$ tren de caballos
50$ транспорт - маршрутки, автобус
40$ - вход за пирамидата в Acanceh
220$ p.p. билет за автобус до Кампече
Два линка за сенотета:
http://www.en-yucatan.com.mx/merida-yucatan/cenotes-de-cuzama/
http://www.yucatansecrets.com/cenotes/cuzama/cuzama.php
No comments:
Post a Comment