Childish Travel Notes: Mexico'2016: 6. Campeche

29 март 2016

До Кампече ни довежда най-вече желанието ми да посетя колкото се може повече обекти на ЮНЕСКО.

Пътуването с автобусите на ADO си е пълно удоволствие. The Beatles.
Таксиджията иска доста приемлива сума, за да ни закара до хотела. Хвърляме раниците, преобличаме се и навън. Улиците са сравнително пусти, жегата - трудно поносима. Хапваме по сандвич в квартална закусвалня. На централния площад си харесвам влакчето за разходка. Купуваме билети, но има предостатъчно време, което уплътнявам с посещение в катедралата и бърз отскок до тукашния малекон. За влакчето са ни обещали да видим част от стария и част от новия град. Набелязвам си църква извън крепостните стени с черен Исус на Разпятието. Изпиваме по едно кафе на централния площад и се отравяме към църквата. Пътьом се опитваме да разгледаме повечето улици в стария град - шарено е, създава настроение. Качвайки се на крепостната стена, виждаме, че зад някои огради няма нищо. Обратно в рамките на крепостните стени. По препоръка на Lonely Planet избираме заведение за късен обяд / вечеря. Целта е да опитаме местното ядене Pan de cazón - месо от акула в доматен сос. Пълен провал: яденето е ужасно, ресторантът е туристически капан.
До автогарата и обратно. Интересува ни транспорт до малко градче, което съм си харесала на реклама за тур от Мерида.
Кампече извън крепостните стени е оживен, пренаселен и далеч не толкова лъскав, но старият град ни харесва и на двамата. Иска ни се да поостанем...
Докато...

Отседнали сме в хотел в стария град. Не съвсем централно разположен, но все пак във вътрешността на крепостните стени.

Звъни телефонът. Първоначално мислим. че е станало сутрин, после виждаме, че е едва 0:30. Телефонът ни събужда и сме неадекватни. Аз не разбирам какво ми говорят и връчвам слушалката на nomad. Чувам само неговите отговори. Едва на сутринта научавам целия раговор и сега го препредавам:

Мъж, със сигурност от рецепцията:

- Спите ли? Сигурно ви събуждам. Тук в хотела има въоръжени мъже, които ще проведат акция, сврързана с подозрителна кола, най-вероятно открадната. Не излизайте от стаята.

Подава слушалката на друг:

- Обажда се комисар ... от полицията. Ваша ли е колата сив ... номер ... от Монтерей? Не??? А с какво сте дошли? - С автобус. - Откъде? - Мерида. - А закъде ще пътувате? - Мерида. - И нямате автомобил? Какво правите в Кампече? Какви сте? Откъде сте? От коя страна сте? Ама как така говориш толкова добре испански???

- Не сме никакви полицаи. Ние сме от картела на залива (El Cártel del Golfo). Отвличаме, измъчваме, търгуваме с органи. Ние сме мафия. Контролираме всичко..

Тук nomad му затваря телефона. И напук на указанията на рецепциониста тръгва да напуска стаята и хотела. Едва се налагам да останем в стаята и за по-сигурно в банята. Пиша във форума къде сме, ако се случи нещо с нас поне да се знае. Не смея да притеснявам семейството.

...

На суртинта на рецепцията молим да ни извикат такси. Мъжът е брадясал, заварваме го на един от диваните и заключаваме, че той ни се е обадил през нощта и ни е казал да не излизаме от стаята. Докато се суети да ни извика такси, аз се оглеждам за такова на улицата. Зървам рецепциониста от предния ден. Когато се настаняваме той едва ни обръща внимание. Виждайки ме сега, се усмихва широко, поздравява ни все едно е близък приятел, радвайки се да ни види, разпитва ни как ни се е сторил градът, ние естествено спестяваме снощната случка, втурва се да ни извика такси, успокоявайки ни, че няма да си изтървем автобуса. Това поведение само потвърждава подозрението ни, че опасността е била реална.