24.06.2016
Закуска. Сред гостите преобладават туристите от UK.
Разузнавателна разходка. Шумно, шарено. Хостелът ни се намира досами т.нар. вещерски пазар. Предлагат се лекове за всякакви болежки, някои от които (лековете) много жестоки - като зародиши на лама. Тях съм нарочила и за специфичната миризма, разнасяща се наоколо. В действителност в днешно време това тук си е чист туристически капан. Наблизо се намират много хостели, реторанти, магазини и агенции, насочени към туристите. "Истинският" вещерски пазар, където ходят местните, за да направят или развалят магия, се намира на друго място.
Първи срещи с баирите на Ла Пас. Слизането е лесно. Изкачването е бавно и дишането трябва да се регулира. Трудностите се дължат не само на височинатa. Безоловният бензин не е познат, а задръстванията са повсеместни. Палатков лагер. Протести. Полицейско присъствие. Банкомат, който "отпуска" повече от 200Bs наведнъж. Отбелязвам си банката.Обяд. Пица. Харесваме си пицария близо до хостела и й оставяме верни до края на престоя си.
Уговарям си среща с Марсело. С него се знаем първо от VirtualTourist.com, сайт, който за съжаление вече не съществува, и после от postrcrossing.com. И двамата се опитвахме със снимки и картички да популяризираме страните си като туристически дестинации. Той избра и професионално да се занимава с туризъм - има туристическа агенция, макар по образование да е минен инженер. Заради него Боливия ми беше No.1 в списъка на страните в Латинска Америка, които да посетя. Вече не си спомням с какво така успешно беше рекламирал страната си пред мен - най-вероятно с преобладаващото си индианското си население. Не го споменавам, защото и той е aymara, но не е привърженик на президента. По интернет изглеждаше като забавен тип (с любим въпрос към новите членове - Коя е столицата на Боливия?), но на живо, 13 години по-късно, разговорът не върви много - Марсе е по-резервиран и по-мълчалив от очакваното. Добре, че nomad може да е много приказлив, та ги оставям двамата да си комуникират. Marcelo ни завежда до El Valle de la Luna, а на връщане минаваме през "квартала на богатите" Calacoto: богатите в Ла Пас живеят в най-ниската част на града. По местоживеенето на Марсело разбираме, че той принадлежи към средната класа. Уговаряме се да се видим пак на връщане от обиколката ни из Боливия, за която ни дава някои съвети.
Разходи:
- 2 нощувки в Ла Пас, Sol Andino Hostal, платени с карта - 68 USD + 5% за плащане с карта
- 36 Bs картички
- 16 Bs - магнити и бонбони с кока
- 100Bs - обяд - 2 пици + 2 фанти
- 18Bs - супер
- 15Bs/човек - вход за El Valle de la Luna
- теглене от банкомат - 500 + 1000 Bs
Закуска. Сред гостите преобладават туристите от UK.
Разузнавателна разходка. Шумно, шарено. Хостелът ни се намира досами т.нар. вещерски пазар. Предлагат се лекове за всякакви болежки, някои от които (лековете) много жестоки - като зародиши на лама. Тях съм нарочила и за специфичната миризма, разнасяща се наоколо. В действителност в днешно време това тук си е чист туристически капан. Наблизо се намират много хостели, реторанти, магазини и агенции, насочени към туристите. "Истинският" вещерски пазар, където ходят местните, за да направят или развалят магия, се намира на друго място.
Първи срещи с баирите на Ла Пас. Слизането е лесно. Изкачването е бавно и дишането трябва да се регулира. Трудностите се дължат не само на височинатa. Безоловният бензин не е познат, а задръстванията са повсеместни. Палатков лагер. Протести. Полицейско присъствие. Банкомат, който "отпуска" повече от 200Bs наведнъж. Отбелязвам си банката.Обяд. Пица. Харесваме си пицария близо до хостела и й оставяме верни до края на престоя си.
Уговарям си среща с Марсело. С него се знаем първо от VirtualTourist.com, сайт, който за съжаление вече не съществува, и после от postrcrossing.com. И двамата се опитвахме със снимки и картички да популяризираме страните си като туристически дестинации. Той избра и професионално да се занимава с туризъм - има туристическа агенция, макар по образование да е минен инженер. Заради него Боливия ми беше No.1 в списъка на страните в Латинска Америка, които да посетя. Вече не си спомням с какво така успешно беше рекламирал страната си пред мен - най-вероятно с преобладаващото си индианското си население. Не го споменавам, защото и той е aymara, но не е привърженик на президента. По интернет изглеждаше като забавен тип (с любим въпрос към новите членове - Коя е столицата на Боливия?), но на живо, 13 години по-късно, разговорът не върви много - Марсе е по-резервиран и по-мълчалив от очакваното. Добре, че nomad може да е много приказлив, та ги оставям двамата да си комуникират. Marcelo ни завежда до El Valle de la Luna, а на връщане минаваме през "квартала на богатите" Calacoto: богатите в Ла Пас живеят в най-ниската част на града. По местоживеенето на Марсело разбираме, че той принадлежи към средната класа. Уговаряме се да се видим пак на връщане от обиколката ни из Боливия, за която ни дава някои съвети.
През деня слънцето е жарко, но вечер си е клинч, а отопление в хотела няма. Всъщност, от Пуно насам не е имало отопление и за да заспиш, се увиваш като пашкул.
Разходи:
- 2 нощувки в Ла Пас, Sol Andino Hostal, платени с карта - 68 USD + 5% за плащане с карта
- 36 Bs картички
- 16 Bs - магнити и бонбони с кока
- 100Bs - обяд - 2 пици + 2 фанти
- 18Bs - супер
- 15Bs/човек - вход за El Valle de la Luna
- теглене от банкомат - 500 + 1000 Bs
No comments:
Post a Comment