27.06.2016
Напускаме хостела. Не обичам да се разправям и не отварям и дума за иззетата печка, но затова пък няма да ги препоръчвам. Минаваме през пощата и се отправяме към маршрутките. Няма други желаещи. И тук допускам тактическа грешка. Шофьорът ни предлага да ни закара до Потоси като по пътя спира на по-интересните места, нещо като екскурзия. Сумата, която иска не е толкова голяма, но може би ме сварва неподготвена и отказвам. След това изчезва някъде, а ние чакаме да се съберат хора. Няма достатъчно и тогава му предлагам да му платим малко отгоре и потегляме. Каквото се вижда от прозеца ми харесва. Пътьом събираме още пътници. Аз умувам дали да посетя сребърна мина в Потоси, най-голямата атракция тук.
За любителите на испанския ето откъде произлиза изразът "Vale un potosí":
Претеглям "за" и "против". Накрая се отказвам: дробовете ще ми трябват до края на живота ми.
Оставят ни на автогарата в Потоси. Хотелът ни е точно срещу La Casa de la Moneda. Хвърляме багажа и излизаме на разходка. За славата си градът ми се струва невзрачен. Тук-там виждам някоя хубава сграда или църква. Nomad отново влиза в ролята на екскурзовод. Целта е да снимам всички църкви в града. Аз се задъхвам по баирите на може би най-високия град в света (4 076m). Отварям уста да поема въздух и вдишвам изгорелите газове. И пак, и пак. А уж дробовете щях да си пазя.
Проблемите с дишането обаче изчезват на местния пазар. Виждайки как товарят разфасовани говеда в количка, се втурвам да ги снимам. Срещам неудобрение у товарачите, но това не ме спира и касапите ме погват. Успявам да се скрия. Няколко минути по-късно nomad с ужас ме забелязва как отново тичам пред месарите, за да правя снимки. И тъкмо си е отдъхнал - и историята се повтаря - аз отново тичам, за да снимам въпреки крясъците на касапите, размахващи сатъри след мен. Разминава ми се участта на говедата, но уви снимките са леко размазани.
На следвашата сутрин имам малко време за сутрешна разходка преди да продължим към Сукре.
Разходи:
- картички: 12 Bs
- марки: 45 Bs
- maxi: cards 8 Bs
- маршрутка:- 2 x 50 + 50 допълнително, общо 150 Bs
- нощувка: в Потоси 260 Bs
- изтеглени 1000 Bs от BNB
- закуски: 25 Bs
- вода: 9 Bs
- влажни кърпички: 25 Bs
Напускаме хостела. Не обичам да се разправям и не отварям и дума за иззетата печка, но затова пък няма да ги препоръчвам. Минаваме през пощата и се отправяме към маршрутките. Няма други желаещи. И тук допускам тактическа грешка. Шофьорът ни предлага да ни закара до Потоси като по пътя спира на по-интересните места, нещо като екскурзия. Сумата, която иска не е толкова голяма, но може би ме сварва неподготвена и отказвам. След това изчезва някъде, а ние чакаме да се съберат хора. Няма достатъчно и тогава му предлагам да му платим малко отгоре и потегляме. Каквото се вижда от прозеца ми харесва. Пътьом събираме още пътници. Аз умувам дали да посетя сребърна мина в Потоси, най-голямата атракция тук.
За любителите на испанския ето откъде произлиза изразът "Vale un potosí":
Претеглям "за" и "против". Накрая се отказвам: дробовете ще ми трябват до края на живота ми.
Проблемите с дишането обаче изчезват на местния пазар. Виждайки как товарят разфасовани говеда в количка, се втурвам да ги снимам. Срещам неудобрение у товарачите, но това не ме спира и касапите ме погват. Успявам да се скрия. Няколко минути по-късно nomad с ужас ме забелязва как отново тичам пред месарите, за да правя снимки. И тъкмо си е отдъхнал - и историята се повтаря - аз отново тичам, за да снимам въпреки крясъците на касапите, размахващи сатъри след мен. Разминава ми се участта на говедата, но уви снимките са леко размазани.
На следвашата сутрин имам малко време за сутрешна разходка преди да продължим към Сукре.
Разходи:
- картички: 12 Bs
- марки: 45 Bs
- maxi: cards 8 Bs
- маршрутка:- 2 x 50 + 50 допълнително, общо 150 Bs
- нощувка: в Потоси 260 Bs
- изтеглени 1000 Bs от BNB
- закуски: 25 Bs
- вода: 9 Bs
- влажни кърпички: 25 Bs
No comments:
Post a Comment