Peru'2016: 10. Arequipa -> Puno

20.06.2016

Казваме си довиждане с Арекипа и се отправяме към Пуно. На автогарата в Пуно една жена ни заговаря, виждайки ни, че разглеждаме картата на града. Оказва се, че предлага турове, но е любезна да ни упъти как да си намерим хотела и да ни извика такси. Приоритет ни е визата за Боливия, затова туровете не ни интересуват в този момент. Докато се настаним в хотела, слънцето е залязло. Надморската височина, на която се намира Пуно, е сериозна (3800+m) и това е предизвикателство за двамата, чувстващи се в свои води на морското равнище.

По тъмно градът не ми прави много добро впечатление. Главната улица е осеяна главно с ресторанти и магазини за сувенири. След дълго умуване се спираме на един ресторант. Самo nomad се престрашава да си поръча морско свинче (cuy). Може да сравни рецептата с еквадорската, която вече е пробвал. Морските свинчета са в диетата на местните в Перу и в някои райони на Колумбия и Еквадор. Аз не мога да се насиля да ям "колежка" (от един много стар виц: - Жената-програмист е като морско свинче: нито е морско, нито е свинче.) и само наблюдавам спътника как си похапва. Снимките ми биват критикувани: не съм снимала челюстта на животното, за да няма съмения, че това е морско свинче, а не плъх.

Снимки от автобуса:

Пуно:

Разходи:
обяд в Арекипа - 10 Sol
такси в Арекипа - 10 Sol
такси в Пуно - 6 Sol
вечеря в Пуно - 80 Sol

Peru'2016: 8. Arequipa

18.06.2016

Първи приоритет за сутринта са ... магазините за прежда (дори и кредитната ми карта протестира срещу цените). Екскурзията е избрана за следобяд. Решила, съм че тогава ще е по-подходящо за снимки. Екскурзията е с hop on - hop off автобус. Автобусите не се допускат до централния площад и служител на фирмата ни придружава до автобуса. Явно се цели да се запълнят абсолютно всички места и не се потегля докато това не стане. Подвижният му покрив затиска ръката на един от пътниците. Не знам колко сериозно е пострадал, виждам само кръв. Пострадалият и спътниците му слизат, а останалите продължаваме все едно нищо не се е случило. Групата е главно от местни. Освен мен има двойка чужденци, които на първата спира правят забележка, че обясненията са само на испански, а те не го говорят. След забележката екскурзоводката им превежда и лично се уверява, че виждат и опитват всичко предвидено на тура.
Първа забележителност - местна сватба (Mirador de Yanahuara). Втора - мирадор с цел консумация на храни и напитки (Mirador Turistico Carmen Alto). Трета - магазин на Michell - най-известният производител на прежда от алпака тук. Но прежда няма, само облекла. И зоокът, за да можем да разпознаваме алпака, лама, викуня и гуанако. За следващите забележителности светлината за снимките не е добра, а накрая си e направо тъмно. За пореден път се убеждавам, че организираните екскурзии не струват. Местните не се впечатляват от вулканите (Misti - 5822m, Pichu Pichu - 5664m, Chachani - 6047m). Не им хрумва да спрат на място с хубава гледка за снимка или дали ще може да снимаш залеза и дали ще имаш какво да гледаш или снимаш по тъмно.

Разходи:
- 90 Sol (27 USD) прежда
- супер
- нощувка
- тур
- разходи на тура - 20 Sol
- обяд - 10 Sol
- вечеря - 20 Sol

Peru'2016: 5. Arequipa

16.06.2016

Рано сутринта пристигаме в Арекипа с нощния автобус от Наска. Вземаме такси до хостела (10 Sol), избран заради централното му местоположение. Съдържателката е доста любезна, но допускаме тактическа грешка. Предлага ни да се обади на тур. агентка, която да ни запознае с възможностите за екскурзии наоколо. Грешката се състои в това, че макар да те осведомяват за нещо sin compromiso, ти се чувстваш неудобно да не си купиш или резервираш предлаганата услуга. Интересува ни тур до Cotahuasi, набеден за най-дълбокия каньон в света. Макар най-близкият до него град да е Арекипа, за да се посети са необходими 2-3 дни за транспорт до там и обратно. Може би и затова се предлага само като частен тур, което съответно го оскъпява. Уж ни отбелязват в списък на чакащи да се появят още двама, с които да си поделим разходите, а ние след кратък размисъл се записваме за тур до Colca canyon за следващия ден. Прехвърляме "за" и "против" тръгването за тура в 3 часа сутринта.
Основната задача за деня е пране. Това си е голяма грижа - налага ни се да се перем на всеки 5 дни. Всеки път се обясняваме как да ни перат и сушат дрехите при температура до 30 градуса и всеки път се притесняваме дали дрехите ни ще преживеят прането и дали ще са добре изпрани. Пералнята е в едно помещение с туристическа агенция, а дотам се минали покрай многобройни чейндж-бюра и банкови офиси и нито един супер.
Следва разузнавателна разходка из центъра на Арекипа. Приятен централен площад, вижда се обичан от местните, с удобно разположени около него банкомати и тур. агенции. Тур до Котауаси не се предлага, но цените на другите турове са по-ниски от тази на "нашата" агентка. Набелязвам си обиколка с двуетажен туристически автобус и продължаваме към препоръчаното заведение за обяд. Вече сме скептични към него - очакваме поредния туристически капан, но аз настоявам да го "прослушаме". Гладен, nomad ме дърпа към заведения за местни с ниски цени и съмнителна хигиена. От другата страна на улицата преобладават занаятчийски дюкяни, отдавна забравена гледка. Пресичаме реката и плахо разучаваме менюто на входа на ресторанта. Лъскав е, но цените са приемливи. Други туристи не се забелязват, само местни, но от по-богата прослойка. Заведението е добър избор, ако си месар и хапваш люто - nomad е предоволен да си хапне свински крачета и пълнена камба. Разходка из белия град. Отбиване до пазара - както знаем там винаги е интересно, но прежда от алпака не се продава. Не знам дали от силното слънце, но очите ми внезапно се възплаляват и се принуждавам да си купя капки за очи. Най-обикновени за изкуствени сълзи са необосновано скъпи - около 28 лв. Дрехите са ни живи и здрави.

Разходи:
такси от автогарата до хостела - 10 Sol
хостел Posade del San Juan - 81 USD за 3 нощувки, платено с карта без надценка
обяд в El Montonero  - 81 Sol
капки за очи - 56 Sol
пране - 28 Sol
снимка - 5 Sol