21.06.2016
Консулският отдел на Боливия вече не е в центъра, както удобно е бил преди, а е преместен в покрайнините. Придвижваме се с такси до там, почти веднага влизаме, връчваме на консула всичките разпечатки - на формуляра, плана за пребиваването ни в Боливия, резервация за първата нощувка в Ла Пас, ксерокопия на паспорта и кредитната (!) карта и снимка в комплект за всеки от двамата. Формулярът сме го попълнили предварително в Лима и сме посочили Пуно като място за получаване визите. Консулът ни преглежда документите. Уж всичко е налично. Да, ама не! Липсва номерът на формуляра. Системата им е толкова бъгава, че ни е дала да го разпечатаме, но без входящия номер. Ако му го кажем, ще успее да го намери в системата, но nomad не успява да го намери в пощата си, където аз уж предвидливо съм го изпратила за всеки случай. Връщат ни. В хотела успявам да намеря входящите номера и обратно с такси до консулския отдел, но последният е заключен. Заварваме две момчета да чакат. Едното от Тайван, другото от Хонг Конг, намерили са се в хостела. Тайванецът ни показва документа си за самоличност от Китай, важащ само за там. Използва го когато му е по-изгодно да лети от Китай. Момчето от Хонк Конг вече е ходило до Мачу Пикчу. След разказа му всякакви идеи за бюджетно придвижване са зачеркнати. Докато чакаме и си говорим, наблюдаме домашните животни в близкия двор - перуанска кучка с малки и няколко морски свинчета. Периодично морските свинчета на прибежки се осмеляват да инспектират храната на кученцата и ако успеят, да отмъкнат нещо. Трябва много да си затваряш очите, за да не ти прави впечатление хигиената в двора, но пък и в нашите кочини не е особено чисти. След двучасово чакане предлагаме да обядваме и си харесваме (тук с nomad спорим чие откритие е ресторантът, всеки си го приписва като свое) "ресторант" за местни - влизаш в нещо като кооперация от ново строителство (Пуно е грозновато, защото като на много други места в света, късво къщите не са "довършени", за да не се плаща данък), качваш на втория етаж и там има маси и столове. Почти всички маси са заети. Има меню с първо, второ и трето, което струва около 2USD. И двамата китайци одобряват перуанската кухня, защото главно се яде пиле и ориз. Заситени, се завръщаме до консулския отдел, за да открием, че има нови чакащи, но от консула все още ни следа. Оказва се, че едната жена проверява за визи за българи, които очаква скоро и направо й давам списъка с необходимите документи, за да не чака. След около 2ч консулът се появява, поставя ни визите докато се запознаваме с териториалните претенции на Боливия към Чили (основателни, но безнадежни). Набързо преправяме плана, за да се придвижим още на следващия ден в Боливия.
Полезна информация:
Боливия е една от малкото страни в Латинска Америка, която изисква виза за българи. Визата е безплатна, но само, ако ако е извадена предварително. На границата визата струва около 52USD. За кандидатстване за виза:
http://www.rree.gob.bo/formvisas/
Разходи:
закуска: 28 Sol
нощувка: Posada Don Giorgio 56 лв за 2 нощувки
вечеря: 4 сандвича, 20 Sol
Консулският отдел на Боливия вече не е в центъра, както удобно е бил преди, а е преместен в покрайнините. Придвижваме се с такси до там, почти веднага влизаме, връчваме на консула всичките разпечатки - на формуляра, плана за пребиваването ни в Боливия, резервация за първата нощувка в Ла Пас, ксерокопия на паспорта и кредитната (!) карта и снимка в комплект за всеки от двамата. Формулярът сме го попълнили предварително в Лима и сме посочили Пуно като място за получаване визите. Консулът ни преглежда документите. Уж всичко е налично. Да, ама не! Липсва номерът на формуляра. Системата им е толкова бъгава, че ни е дала да го разпечатаме, но без входящия номер. Ако му го кажем, ще успее да го намери в системата, но nomad не успява да го намери в пощата си, където аз уж предвидливо съм го изпратила за всеки случай. Връщат ни. В хотела успявам да намеря входящите номера и обратно с такси до консулския отдел, но последният е заключен. Заварваме две момчета да чакат. Едното от Тайван, другото от Хонг Конг, намерили са се в хостела. Тайванецът ни показва документа си за самоличност от Китай, важащ само за там. Използва го когато му е по-изгодно да лети от Китай. Момчето от Хонк Конг вече е ходило до Мачу Пикчу. След разказа му всякакви идеи за бюджетно придвижване са зачеркнати. Докато чакаме и си говорим, наблюдаме домашните животни в близкия двор - перуанска кучка с малки и няколко морски свинчета. Периодично морските свинчета на прибежки се осмеляват да инспектират храната на кученцата и ако успеят, да отмъкнат нещо. Трябва много да си затваряш очите, за да не ти прави впечатление хигиената в двора, но пък и в нашите кочини не е особено чисти. След двучасово чакане предлагаме да обядваме и си харесваме (тук с nomad спорим чие откритие е ресторантът, всеки си го приписва като свое) "ресторант" за местни - влизаш в нещо като кооперация от ново строителство (Пуно е грозновато, защото като на много други места в света, късво къщите не са "довършени", за да не се плаща данък), качваш на втория етаж и там има маси и столове. Почти всички маси са заети. Има меню с първо, второ и трето, което струва около 2USD. И двамата китайци одобряват перуанската кухня, защото главно се яде пиле и ориз. Заситени, се завръщаме до консулския отдел, за да открием, че има нови чакащи, но от консула все още ни следа. Оказва се, че едната жена проверява за визи за българи, които очаква скоро и направо й давам списъка с необходимите документи, за да не чака. След около 2ч консулът се появява, поставя ни визите докато се запознаваме с териториалните претенции на Боливия към Чили (основателни, но безнадежни). Набързо преправяме плана, за да се придвижим още на следващия ден в Боливия.
Полезна информация:
Боливия е една от малкото страни в Латинска Америка, която изисква виза за българи. Визата е безплатна, но само, ако ако е извадена предварително. На границата визата струва около 52USD. За кандидатстване за виза:
http://www.rree.gob.bo/formvisas/
Разходи:
закуска: 28 Sol
нощувка: Posada Don Giorgio 56 лв за 2 нощувки
вечеря: 4 сандвича, 20 Sol
