Чили'2014: Ден 3: Сантяго->Сан Педро де Атакама

17 септември 2014
Трансферът до летището е за 7:30. Имайки предвид, че "чилийците са германците на Латинска Америка", отивам 15 минути по-рано на рецепцията и вече ме чакат. Точно преди да стигнем до терминала се отбиваме до офиса на фирмата, за да си платим.  Мацката до мен беше проспала предишния си трансфер и трябва да плати двойно. Сигурно заради това са безкрайните оправдания към майка й по телефона. Чуваше се как майката не спира "да нарежда".
На летището пак е пълно. Няма отделни гишета за регистрация за всеки полет, както съм свикнала, а по едно на авиокомпания за всички полети. Добре, че не летя с LAN! Служителката на гишето се мръщи на испанския ми, но не ми предлага да минем на английски. Омръзва ми да се разправям с нея и не й искам място до прозореца и затова получавам до пътеката. Освен мен другите чужденци са четирима американци. Може би заради националността им им предлагат места в бизнес класата. Аз пък се местя на техните. Но гледката е от F, а аз съм на А.

В Calama (да се чете Калама, а не Салама) още не е дошъл багажът, но вече имам трансфер до Сан Педро. До тук беше лесната част. Нямам резервирана стая. Едва в минибуса се сещам, че нося пътеводител и си набелязвам няколко хостела. Шофьорът ме оставя пред единия от тях. Има стая само за същата вечер. Намирането на стая за 18ти е mission impossible. Градът е пълен с туристи, преобладаващо чилийци, дошли за празниците. Информационният център не работи по същата причина. Отивам до туристическата агенция, препоръчана от Оги. Обяснявам им, че ме интересуват екскурзиите им, но че все още си търся подслон и там ми препоръчват друг хостел. В него има стая, но за последните 2 нощувки. В първия ми предлагат легло в спално помещения за 4ма за 18.09. и аз се съгласявам, не ми се разправя повече.
Плащам за екскурзиите. Общо 6 са и без да се пазаря ми правят отстъпка от 30%. Ако се плати с карта, обаче, се губи отстъпката.
Имам страшно главоболие още от таксито. Моите спътници също се оплакаха. Аспирин протект и mate de coca не ми помагат. Не може да е височинна болест! Все пак Сан Педро де Атакама е на 2400м надморска височина. Аптекарят ми обяснява, че sorojchi се продава само в Боливия, а чилийският вариант се пие предварително, а не при проява на симптомите. Притеснявам се как ще изкарам екскурзиите. Подредени са така, че тези с по-висока надморска височина да са последните дни.
Снимките от хостела във Фейсбук предизвикат коментари. Някои неочаквани - като предупреждение за vinchuca, 7см бръмбар, който ще ми изпие кръвта докато спя и после ще се изходи в раната, аз ще го разчеша и ... ще умра. Стаята ми може да е много мизерна, но имам разклонител с достатъчно гнезда за всички джаджи, wifi за двучасов видеоразговор по скайп и баните са много чисти. Какво повече да иска човек.

В града има група, която изпълнява cueca. Харесва ми, за разлика от салсата, която ми напомня нашенската чалга. Пеят, танцуват и обикалят града. Продължава и през нощта.
video

Чили'2014: Ден 2: Сантяго

16 септември 2014
Отчаяно се нуждая от кафе. Уж избирам кафене, пълно с хора, а се оказва, че интересът е заради … сервитьорките с големи деколтета и прилепнали къси полички. Извиняват ми се, че са ми объркали капучиното. (Какво има да се обърка на едно капучино?!!!). После, че е свършила сметаната и накрая ми дават чаша с огромен връх сметана. Не струва. Никакво капучино повече. Само cafe con leche.
Предния ден умрях от жега и сега съм се облякла много леко. Но пък времето напомня, че все още е краят на зимата тук. Та изглеждам малко нелепо по сандали и 3/4 панталони, но ми е простено, защото съм турист.
Отивам в националния музей. Не е зле, не е претупано с информация, но надписите са само на испански. Кулата се посещава само с придружител след уверения от твоя страна, че имаш 120см, че не те е страх от високо и че нямаш някакъв сериозен здравословен проблем. И това за 4 вити стълби! Но мацката е любезна. Не й пречи, че съм само аз, за да ми разказва това-онова. Гледката щеше да е по-хубава, ако площадът не беше в ремонт.

Следваща спирка - централният пазар:

Централна поща:

Решавам, че ще обядвам. Избирам ресторант или по-скоро нещо като нашите гостилници. Бях се настанила на масата, но сервитьорката ме връща да заплатя на касата. Та въпросът с бакшиша остана неясен за мен. В супера е прието да оставиш монети на човека, който ти слага покупките в торбички (не е касиерът, а друг).

Минавам през рецепцията да ми огранизират трансфера до летището за следващата сутрин.
Решавам да посетя La Chascona, едната от къщите на Пабло Неруда - тази в Сантяго. Но това означава да се откажа от музея на предколумбова история. И двете "атракции" работят до 6. Малко се лутам докато намеря въпросната къща. Входът струва 5000 песо (т.е. ок. 10 USD, за сравнение билетът в музея е 600 песо) и малко след това ми обявяват, че не се разрешават
снимки на интериора. Това доста помръчава настроението ми, а вече си бях вкисната заради лутането. Bella vista обещава хубава гледка, но нищо не се вижда - може би заради това, че градът се е разрастнал. Гледка няма и от къщата на Пабло Неруда. Може би човек трябва да се качи на тепето. Обзавеждането е интересно. По-претенциозните може да го намерят кичозно, но има някаква логика в подредбата на колекциите.

В квартала има и хубави къщички,

но преди това се минава през нещо като Студентски град - заведения с евтини храна и напитки, привлекли не само студенти, но и пианици и редовните бездомни кучета. Контрастът с Bellas Artes, само на един булевард разстояние, е огромен.

Връщам се през парка

и през Cerro Santa Lucia. Не разбирам какво не му харесват другите на Сантяго. За пешеходците е доста уредено. Хълма (cerro) го харесах на снимка в музея. На него вече има хубава гледка!

Чили'2014: Ден 1: Полет до Сантяго

15 септември 2014
Пристигане в Сантяго. Преди това стрес:
От Берлин за Мадрид излитаме с близо час закъснение. В самолета става ясно, че шансът да хвана полета за Сантяго е малък. Организират се - дават информация се за всички дестинации. В крайна сметка на изхода ни чака човек и ни насочва.Тичане от терминал 4 до 4S. Успявам да се кача дори преди обявения час на излитане, но едва дишам. Чакаме. Да свалят багажа на неявилите се пътници. Сега пък се притеснявам дали моят багаж ще се появи на лентата.
Преди това притесненията ми бяха дали мястото ми е до прозореца. J.  Не е. Съседното L е. Но за мой късмет няма никого на него и съм сама на двойна седалка. Да пътуваш сам си има и предимства.

Все пак полетът ми се вижда безкрайно дълъг. Дълга нощ. Вечерям, спя и като се събуждам, остават още … 9:30 часа. Iberia този път ме изненадват приятно с това, че всеки си има индивидуален монитор. Гледам 2 филма на испански за адаптация.
На летището в Сантяго е голяма суетня. Изглежда доста модерно. Минава се през магазини докато се стигне до паспортния контрол. Тълпата тук е невъобразима. Има две опашки - за местни и за чужденци. Кацнали са 3 международни полета. Аз съм оъм от последните. Развличат ни с куека (cueca):

Когато наближава моят ред ме канят да отида на гишетата за чилийци. Ясно са обслужили местните и пренасочват и чужденците натам. Необходими са ми 45 минути, за да мина паспортен контрол. Багажът ми е един от последните на лентата. Важното е, че е наличен.
Оглеждам се за банкомат, но единственото, което виждам е огромна опашка пред изхода. По-точно за митницата преди изхода. Има и куче, а една жена я разпитват. Изглежда притеснена. Успешно минавам рентгена. Забелязам банкомат точно до митницата. Лимитът е 200 000 чилийски песо, но успявам да изтегля само 150 000. (Тази сума с таксата за теглене е приблизително 400лв, колкото ми е лимитът на картата за теглене на ден). На гишето за трансфер точно след митницата ми предлагат индивидуален за 12 000 песо и taxi compartido за 5700. Избирам втория вариант. Преставляват минибуси, организирани по райони. Закарват те до адреса. Задръстванията в центъра не са за подценяване. Наела съм апартамент. С плащането пак има напрегната ситуация - два пъти потвърждавам и въвеждам ПИН и резултатът е inavalid. (Това ми се случва няколко пъти, когато се опитвам да платя с карта в Чили. Едва на летището, вече на връщане към Мадрид, ми обясняват, че е различно дали картата е дебитна и кредитна. Дебитните карти се пъхат наобратно в ПОС терминала.)
Настанявам се. Излизам на проучвателна разходка. Апартаменът е в центъра, на една от пешеходните улици. Много е удобно и не се губи време за придвижване.

Първи впечатления:
По улиците има мнооооого хора. Не мога да преценя дали е заради националния празник или по принцип е така.

Обикновено двойките се държат за ръка.
Не е туристическо. Всякакви капани като улични представления, рисунки и пр. привличат огромна публика.
И кибици, и играчи на шах има.

Наливната бира я носят в хабли от литър. Но след това сервитьорът разсипва от халбите в чашите на клиентите.

Снимки:

Централният площад и катедралата са в ремонт. Има палми.


Облаци, облаци:

Германия'2014: Schloss Charlottenburg отново

14 септември 2014
Имам почти цял ден престой. Моля руснака в хотела да си оставя багажа и се запътвам отново към Шарлотенбург. Този път, за да го посетя и вътре, а не само парка му.
Дворец като дворец. Скука. Най-интересното бяха децата в балната зала:

И друго - виждали ли сте лебеди да летят. По-скоро: чували ли сте? Първоначално не можех да разбера какъв е този невероятен шум. Лебедите може да изглеждат елегантни, но … не и когато летят...
Вечерен полет до Мадрид с Iberia Express, но за това ще разкажа утре.

Германия'2014: София-Берлин на път за Чили

13 септември 2014
София - Берлин с airberlin. Нова авиокомпания за мен.

Имам напредък: записала съм си превозните средства до хотела, но не и как да стигна до хотела след като сляза на спирката. Добре, че има GPS-навигация!
Пак руснаци. Изобщо в Берлин може да си изкараш само с руски, ако го знаеш, разбира се. И без друго, дори и да си учил немски, като ти говорят на Berlinerisch кел файда. Турският също би ти бил полезен. А дюнерите спасяват от глад. Помня си дюнерджийницата от миналото ходене до Schloss Charlottenburg, точно срещу красивата сграда на кментството на Otto Suhr Allee, улицата на Birgit.