Южна Америка'2015: Ден 7: El Chaltén

5 април 2015

(хотелът ни)

Закуска, пералня, запасяване с вода и тръгваме. Почти е обяд.
Планът е сутринта да се изкачим до Mirador del Cerro Torre, а следобяд до Mirador del Fitz Roy.

Мирадор на испански е място, от което се открива хубава гледка. Английският му еквивалент е viewpoint. На картите се обозначава с око.

Последователността е такава, защото според nomad, който след като изучава картата, сутринта ще е по-подходящо за снимки към Cerro Torre, а следобяд - към Fitz Roy. Хм, освен че се губим, не сме добре с ориентацията по карти.

Речено-сторено.

Пътеката за Cerro Torre започва с метални стълби. Първоначално не ги намериме и питаме (разбирай nomad пита) местни. Те също са се запътили за там. Почивен ден. Щели лека полека да се поразходят, поразтъпчат... Бързо ги изгубваме от поглед. Интересно, ако бързаха, как щяха да се придвижват. Със светлинна скорост сигурно.

Приятно е за разходка. Не е стръмно - поне така ми изглежда на изкачване.

И тогава.. срещаме ... Woody Woodpecker. Любувам му се. Той не се притеснява особено от мен и продължава с работата си,

a ние - по пътеката.

Хубавото на пътеката е, че има табели на всеки километър.

Да си правиш сметката. Да те мотивират или демотивират да продължиш.

Има знак за тоалетна. От селски тип. И си мисля: "Каква гледка има тази тоалетна!!!". Хм, стигнали сме до мирадора без да разбера.

Връщаме се в Ел Чалтен

и се отправяме по другата пътека.

Прекъсвам съвещанието на птичките:

Вече е горешо и се запъхтяваме. Но достигаме до гледка - към  Rìo de las Vueltas:

След това разходката става по-приятна в гората:

и неусетно стигаме до Mirador del Fitz Roy:

Както се вижда от снимките, те са правени срещу слънцето. Т.е. и двата трека е по-добре да се правят сутрин.

Бързаме да слезем преди залез слънце, Настигаме сърби. Странно ми е да чуя близка реч толкова далеч от вкъщи.

Съвещание какво да правим на следващия ден. Решемоето е в продължението.

Южна Америка'2015: Ден 6: Perito Moreno

4 април 2015

Много съм скептична. Какво има да му се гледа на един ледник?

Много бях скептична. Но още с изгрева се ококорвам какви красоти има навън, по пътя. Влизаме в парка. Вместо ние да слезем да си купим билети, служителите се качват в автобуса. Продължавайки, шофьорът се осведомява колко души ще се разхождат с корабче. Докато стигнем до пристана сме решили и ние да сме сред тях. Снимките показват, че сияя при гледката. Основният бизнес на тези от корабчето е да те снимат. Но някакси ненатрапчиво. Даже в началото дават съвети за снимането с ледника, а именно да се снима със светкавица, защото иначе човекът оставал тъмен. Приближаваме се до ледника. Времето е предостатъчно човек да направи стотина снимки.

На кея автобусът ни чака, за да ни закара до началото на пътеките. Мислех си, че с корабчето достигаме до по-близо до ледника и затова си струва. Но пътеките са толкова добре направени, че човек може да прекара часове, разхождайки се и любувайки се на гледките.

Пътеките всъщност са метални платформи. Първоначално може да изглежда недоразумение, че по този начин се нарушава екоравновесието, но след известно разсъжаване по въпроса, стигаме до противоположния извод. Туристите са ограничени да се движат по пътеките, не могат да излизат от тях. А туристи има много. Но въпреки това веки може да се наслади на гледката. И на разходката. Заслужава си!

Пътя до Ел Чалтен го проспивам. Заедно с красивите гледки по залез. Пристигаме по тъмно и имаме да вървим близо 1км до хотела. Аз се притеснявам (ами притеснителна съм си), че като отидем, стаята ще ни е заета. Отиваме. Плащаме. Дават ни ключа. Отключване. И.. се чува хъркане отвътре. Обратно на рецепцията. Разследване. Как така стаята е заета, а не е отразено в системата им. Оказва се, че фотографът Стив е решил да удължи престоя си. Все пак много красоти има навън и 5 дни не му стигат. И .. му удължават престоя без да обърнат внимание, че имат резервация. Предлагат да ни настанят в друг хотел. Аз плахо питам дали там има wifi. Онзи хотел бил много по-хубав. И ни настаняват в 4 звезден хотел. Качват ни с асансьор на първия етаж. Първият и последният асансьор за цялото пътуване. Лъскаво е,. Не е за бюджетно пътуващи туристи. Но няма да се сърдим.

Разходи:

- разходка с корабче 200 AR$

- вход за парка - 215 AR$

- 2 нощувки в Ел Чалтен - 11 000 AR$

Южна Америка'2015: Ден 5: Buenos Aires -> El Calafate

3 април 2015

Разпети Петък. Всичко е затворено. Не успяваме да намерим адаптер, необходим за комтютъра и фотоапарата.
С такси до летището (100AR$ с бакшиша). Лекция по история на Аржентина. Дали българските таксиметрови шофьори разказват историята на България на чужденците, които возят?

Евита Перон, разбирайки, че е обявена жп стачка, която ще парализира страната, отива при оранизаторите сама, само с шофьора си. Посрещат я с "Другарко". "Каква другарка съм ви аз?! ¡Compañeros pelotas! No son ningunos compañeros! - била цапната в устата. Заплашила, че ако има стачка на следващия ден, тримата лидери ще бъдат разстреляни... Стачка нямало.

Перон избягва през тунел от Casa Rosada до реката, където го е чакал кораб до Парагвай и оттам - при Франко. Франко му е дължник, защото Перон му е подарил 28 кораба със зърно след Гражданската война в Испания. Перон е снабдявал със зърно и Германия и Италия през Втората световна война, но прекратява доставките след заплаха за бомбандировки над страната му от страна на САЩ и обявава война на Германия проформа, когато войната вече е приключвала.

Умен бил Перон. Според шофьора, който веднага назова столицата на България след редовния яъпрост откъде сме.

Това го пиша докато чакаме на летището. Полет до Ел Калафате с ЛАН.

 Вътрешният полет ни струва повече от презокеанския. Това не означава, че има включен обяд.

Гледките са хубави за разлика от снимките ми.

Кацаме в Ел Калафате. Естествено, розовият куфар е последен на лентата. Но опашката на изхода не намалява. Причината е, че багажът минава на скенер. Въпреки, че сме в съшата страна, в Патагония има забрана за внос на храни от животински произход и на сурови плодове и зеленчуци. На скенера има нарисувана ябълка и се разделям с моята.

Притеснявам се как ще се придвижм до хотела. Избрала съм хотел, доста далече от центъра на града, защото заради Великден са останали в центъра само с обща баня. Но на изхода на летището има гише за трансфер и всичко се нарежда. Според букинг.ком по същото време в Ел Калафате са отседнали оше 20! българи.

Хотелът е приличен. Правят ни отстъпка за плащане в брой. За съжаление предоставените ни адаптери не ни върпат работа.

Тръгваме към града. Петте пресечки разстояние на картата на практика е много по-голямо. По безлюдните пътища има бездомни кучета, които не харесват nomad и му се нахвърлят.

Първата ни спирха е автогарата. Купуваме си билети за Перито Морено и до Ел Чалтен за следващия ден. Багажът ще ни го съхраняват в офиса на фирмата. Обменяме и долари. Всичко това на гишето на автобусната фирма. Минаваме през супера. Цените ми се виждат високи. Не се продават найлонови торби, за да се опазва природата.

Връщаме се с такси, за да избегнем нови срещи с уличните кучета. А и опитът показва, че няма начин да си намерим сами хотела, особено по тъмно.


Разходи:
Perito Moreno с CALTOUR - билет в посока 150AR$, т.е. 310AR$
Ел Калафате - Ел Чалтен - 285AR$