Bolivia'2016: 2. Isla del Sol

23.06.2016

Най-голямата атракция за нас на Isla del Sol са прасетата на плажа. Някои от тях дори редят тухли четворки.
Какво представлява турът? Лодките на различните агенции потеглят почти едновременно. Стоварват туристите от северната част на острова, откъдето се тръгва по една пътека нагоре. Ако си се аклиматизирал към височината и имаш желание, може да прекосиш острова сам, следвайки пътеките и указанията. Останалите с гида посещaват някои от руините, връщат се до пристанището, с лодката се придвижват до южната част на острова и там чакат първата група и всички обратно се връщат с лодката до Копакабана. По-прозаично от това не мога да го опиша дори и да искам.
Привечер потегляме към Ла Пас. След Перу, сега автобусът ми изглежда леко мизерничък. Няма тоалетна. Вратата към шофьорите се заключва. Предупредени сме, че ще се прекачваме на ферибот, за да прекосим пролива Tiquina, но това, което наричат ферибот, малко се различава от представата ми за такъв. Пътниците слизат от автобуса и са прекарани с лодка. Автобусът се покачва на едно дървено корито - средно между сал и лодка и е преведен на отсрещния бряг. Това е единствената възможност за почивка, прехапване (от улични сергии) и тоалетна. След това добре, че е тъмно, за да не се впечатлявам откъде минаваме. Ла Пас е разположен на дъното на дълбок каньон. Но градът толкова се е разрастнал нагоре по склоновете на каньона и след това по платото, че El Alto - предградието на Ла Пас, намиращо се на платото - е отделна административна единица с повече жители от самия Ла Пас. Ел Алто има славата на опасно място. Т.к. мнозинството там са aymara и на изборите подкрепят президента Моралес (също aymara) и неговата партия, властите си затварят очите за случващото се в Ел Алто. За аймара Нова година се отбелязва на 21ви юни (зимното слънцестоене) и традиционно се палят огньове - за прогонване на духове и късмет, от друга страна това е най-студеното време в годината. Когато пристигаме, в Ел Алто има запалени стотици огньове, въпреки че от няколко години е забранено заради многото възниквали пожари. Автобусът минава точно през El Alto, за да ни остави на автогарата в Ла Пас. Височко е, няма спор: Ел Алто е на 4150м, Ла Пас - "само" на 3600м.
Copacabana:

Isla del Sol:

Разходи:
- тур до Isla del Sol - 60 Bolivianos / човек
- вход Norte - 10Bs / човек
- вход Sur - 5Bs / човек
- вечеря в Copacabana - 80 Bs
- автобус до Ла Пас - 30 Bolivianos / човек

Bolivia'2016: 1. Copacabana

Puno -> Copacabana
22.06.2016

До Копакабана се придвижваме с маршрутка. Маршрутките потеглят когато се напълнят. Началната им спира е близо до автогарата. Сред пътниците преобладават местните. Другите чужденци са португалци, претендиращи, че не разбират испански език. При пресичането на границата е важно да се изпреварят автобусите, за да не се чака дълго на опашка. Атракция са бабите в традиционни носии, които обменят пари на маси на пътя.

Стоварваме се на площада в Копакабана. Аз пазя багажа, а nomad обикаля хотелите, за да намери къде да нощуваме. Някои от хотелите са фалирали, други са скъпи. Успяваме да се настаним в последната стая в хотел на брега на езерото, посочен в Lonely Planet, секунди преди двойка германци. Гледката е добра, но вонята не излиза на снимките. Градът има западнал вид - затворени хотели и ресторанти, новопостроени без план. Подозирам, че канализацията се излива директно в езерото.

Facebook се обърква къде сме - май в Бразилия? Всъщност боливийската Копакабана е оригиналът. Боливийска е и оригиналната песен, чийто кавър е всеизвестната Lambada. Казва се Llorando se fue:

На главната туристическа улица се редуват ресторанти и будки на туристически фирми. Предлагат се турове и автобусни билети. Закупили тур до Isla del Sol и билети до Ла Пас, избираме един от ресторантите за вечеря. Менюто в Боливия ще се състои главно от пица. Хигиената или липсата на такава не предполага друго.

Разходи:
Перу:
- аптека 18 Sol
- мапрутка до границата - 10 Sol / човек
Боливия:
- мапрутка от границата - 3 Bolivianos / човек
- хотел - 250 Bolivianos
- аптека - 20 Bolivianos
- вечеря - 110 Bolivianos
- супер - 40 Bolivianos
- изтеглени - 2 пъти по 500 Bolivianos (банкоматът дава максимално 500 Bolivianos - 127 лв + 6лв такса)

Peru'2016: 11. Puno - Виза за Боливия

21.06.2016

Консулският отдел на Боливия вече не е в центъра, както удобно е бил преди, а е преместен в покрайнините. Придвижваме се с такси до там, почти веднага влизаме, връчваме на консула всичките разпечатки - на формуляра, плана за пребиваването ни в Боливия, резервация за първата нощувка в Ла Пас, ксерокопия на паспорта и кредитната (!) карта и снимка в комплект за всеки от двамата. Формулярът сме го попълнили предварително в Лима и сме посочили Пуно като място за получаване визите. Консулът ни преглежда документите. Уж всичко е налично. Да, ама не! Липсва номерът на формуляра. Системата им е толкова бъгава, че ни е дала да го разпечатаме, но без входящия номер. Ако му го кажем, ще успее да го намери в системата, но nomad не успява да го намери в пощата си, където аз уж предвидливо съм го изпратила за всеки случай. Връщат ни. В хотела успявам да намеря входящите номера и обратно с такси до консулския отдел, но последният е заключен. Заварваме две момчета да чакат. Едното от Тайван, другото от Хонг Конг, намерили са се в хостела. Тайванецът ни показва документа си за самоличност от Китай, важащ само за там. Използва го когато му е по-изгодно да лети от Китай. Момчето от Хонк Конг вече е ходило до Мачу Пикчу. След разказа му всякакви идеи за бюджетно придвижване са зачеркнати. Докато чакаме и си говорим, наблюдаме домашните животни в близкия двор - перуанска кучка с малки и няколко морски свинчета. Периодично морските свинчета на прибежки се осмеляват да инспектират храната на кученцата и ако успеят, да отмъкнат нещо. Трябва много да си затваряш очите, за да не ти прави впечатление хигиената в двора, но пък и в нашите кочини не е особено чисти. След двучасово чакане предлагаме да обядваме и си харесваме (тук с nomad спорим чие откритие е ресторантът, всеки си го приписва като свое) "ресторант" за местни - влизаш в нещо като кооперация от ново строителство (Пуно е грозновато, защото като на много други места в света, късво къщите не са "довършени", за да не се плаща данък), качваш на втория етаж и там има маси и столове. Почти всички маси са заети. Има меню с първо, второ и трето, което струва около 2USD. И двамата китайци одобряват перуанската кухня, защото главно се яде пиле и ориз. Заситени, се завръщаме до консулския отдел, за да открием, че има нови чакащи, но от консула все още ни следа. Оказва се, че едната жена проверява за визи за българи, които очаква скоро и направо й давам списъка с необходимите документи, за да не чака. След около 2ч консулът се появява, поставя ни визите докато се запознаваме с териториалните претенции на Боливия към Чили (основателни, но безнадежни). Набързо преправяме плана, за да се придвижим още на следващия ден в Боливия.

Полезна информация:
Боливия е една от малкото страни в Латинска Америка, която изисква виза за българи. Визата е безплатна, но само, ако ако е извадена предварително. На границата визата струва около 52USD. За кандидатстване за виза:
http://www.rree.gob.bo/formvisas/

Разходи:
закуска: 28 Sol
нощувка: Posada Don Giorgio  56 лв за 2 нощувки
вечеря: 4 сандвича, 20 Sol

Peru'2016: 10. Arequipa -> Puno

20.06.2016

Казваме си довиждане с Арекипа и се отправяме към Пуно. На автогарата в Пуно една жена ни заговаря, виждайки ни, че разглеждаме картата на града. Оказва се, че предлага турове, но е любезна да ни упъти как да си намерим хотела и да ни извика такси. Приоритет ни е визата за Боливия, затова туровете не ни интересуват в този момент. Докато се настаним в хотела, слънцето е залязло. Надморската височина, на която се намира Пуно, е сериозна (3800+m) и това е предизвикателство за двамата, чувстващи се в свои води на морското равнище.

По тъмно градът не ми прави много добро впечатление. Главната улица е осеяна главно с ресторанти и магазини за сувенири. След дълго умуване се спираме на един ресторант. Самo nomad се престрашава да си поръча морско свинче (cuy). Може да сравни рецептата с еквадорската, която вече е пробвал. Морските свинчета са в диетата на местните в Перу и в някои райони на Колумбия и Еквадор. Аз не мога да се насиля да ям "колежка" (от един много стар виц: - Жената-програмист е като морско свинче: нито е морско, нито е свинче.) и само наблюдавам спътника как си похапва. Снимките ми биват критикувани: не съм снимала челюстта на животното, за да няма съмения, че това е морско свинче, а не плъх.

Снимки от автобуса:

Пуно:

Разходи:
обяд в Арекипа - 10 Sol
такси в Арекипа - 10 Sol
такси в Пуно - 6 Sol
вечеря в Пуно - 80 Sol

Peru'2016: 8. Arequipa

18.06.2016

Първи приоритет за сутринта са ... магазините за прежда (дори и кредитната ми карта протестира срещу цените). Екскурзията е избрана за следобяд. Решила, съм че тогава ще е по-подходящо за снимки. Екскурзията е с hop on - hop off автобус. Автобусите не се допускат до централния площад и служител на фирмата ни придружава до автобуса. Явно се цели да се запълнят абсолютно всички места и не се потегля докато това не стане. Подвижният му покрив затиска ръката на един от пътниците. Не знам колко сериозно е пострадал, виждам само кръв. Пострадалият и спътниците му слизат, а останалите продължаваме все едно нищо не се е случило. Групата е главно от местни. Освен мен има двойка чужденци, които на първата спира правят забележка, че обясненията са само на испански, а те не го говорят. След забележката екскурзоводката им превежда и лично се уверява, че виждат и опитват всичко предвидено на тура.
Първа забележителност - местна сватба (Mirador de Yanahuara). Втора - мирадор с цел консумация на храни и напитки (Mirador Turistico Carmen Alto). Трета - магазин на Michell - най-известният производител на прежда от алпака тук. Но прежда няма, само облекла. И зоокът, за да можем да разпознаваме алпака, лама, викуня и гуанако. За следващите забележителности светлината за снимките не е добра, а накрая си e направо тъмно. За пореден път се убеждавам, че организираните екскурзии не струват. Местните не се впечатляват от вулканите (Misti - 5822m, Pichu Pichu - 5664m, Chachani - 6047m). Не им хрумва да спрат на място с хубава гледка за снимка или дали ще може да снимаш залеза и дали ще имаш какво да гледаш или снимаш по тъмно.

Разходи:
- 90 Sol (27 USD) прежда
- супер
- нощувка
- тур
- разходи на тура - 20 Sol
- обяд - 10 Sol
- вечеря - 20 Sol