24.12.2015г
Към 10 Деси (лодкаджията) идва да ни вземе заедно с кормчията и шофьора Луис. Ще остават с нас на Перо Чико, за да празнуват Коледа.
Морето е малко бурно, но Деси ме успокоява, че всичко ще бъде наред. Само ще бъдем добре подгизнали. Заради вълните пътуването отнема 25-30 минути, а не обичайните 20. От Perro Chico не се виждала сушата. В началото лодката удря вълните (или обратното) силно. Разбирам защо Деси си е полдожил няколко спасителни жилетки.
Островът ми се вижда по-мизерен от Aguja. По-малък е и с повече хора. Преброявам 10 (!) палатки освен няколкото колиби и постройката на 2 етажа. Стаята ни е на втория етаж. На първия са кухнята и столовата. Плащаме, хвърляме багажа и тръгваме на тур. "Екскурзията" е включена в цената на транспорта (40$/човек за целия ни престой в Куна Яла). Отвеждат ни до "басейна" - плитчина с пясък по дъното и морски звезди.
Слизането във водата е сравнително лесно. Качването после ще го мисля. Деси, кормчията и Луис се грумкат по границата на плитчината. Търсят морски звезди. Ами не знам какво търсят, защото морски звезди има до мен. Осмелявам се да държа една. Луис гордо носи по-големи екземпляри.
Видях атракцията, сега да се качвам на лодката. Опитът да се набера на мускули - да, нали така се наричат тези части от анатомията - е неуспешен. Последващите опити водят само до синини. Отказвам да стъпвам на крака на момчето. И обявавам, че оставам там, в басейна. Куна се смеят, но се вижда, че са притеснени. Стреснат, nomad ме вдига и поставя в лодката. Като благодарност получава шоколада, спасен от изяждане предния ден.
Следваща спирка - друг малък остров за безалкохолно и бира. Вижда се, че Луис и другите са "ценители" на кехлибарената течност.
Минаваме покрай остров, който изглежда "много лъскав". Куна избират свой, за да ги представлява в парламента. Но въпросният пич прибира 3 милиона долара в брой от президента, за да си смени партията и сега си е "облагородил" острова, получен в наследство. Колко познато.
На Perro Chico Деси става прекалено сервилен след получаване на бакшиш. Самият бакшиш (20$) е приет нормално, даже е бил очакван, според nomad. Оказва се, че междувременно са получили обаждане от клиенти и няма да празнуват Коледа с нас.
Perro Chico наистина е по-мизерен. Хигиената ми изглежда съмнителна. Само стаята е по-хубава. Има прозорец с мрежа против насекоми. Мравки не се наблюдават. За разлика от Гватемала, ухапването от местните мравки не е толкова болезнено, но сърби повече. По-неприятното е, че тези мравки не напускат панически при напръскване с Аутан. Та, ако нямаше мравки и не се пълнеше с туристи за деня, Aguja щеше да е много приятно място за почивка дори за хора като мен, които не си падат по плажни дестинации. Местенето на Perro Chico е отчетено като грешка, но това е то да си алчен за нещо ново. Няма хамаци, няма къде да седнеш. Обядът е само един вид, а на Агуха имаш избор от 4 ястия. Но и тук не е лош. Колата и водата са по 2$ (на Агуха е 1$).
В 6:30 ни предлагат нещо леко за прехапване, защото в 12 ще има коледна вечеря. И това без увеличение на цената, както би било с българска туристическа агенция.
Но ние така и не слизаме за фиестата. Свикнали сме да си лягаме в 8-9. Аз обикновено спя до 12 и после малко на разсъмване. От стаята се чува глъчката. Отивайки до тоалетна, гледам фойерверките отдалече и управителят на острова се забавлява - мисли, че ме е страх. Не е бил в София по празниците да види какво са фойерверки - като на бойно поле.
"Made in Sweden":
Миене на чиниите:
Към 10 Деси (лодкаджията) идва да ни вземе заедно с кормчията и шофьора Луис. Ще остават с нас на Перо Чико, за да празнуват Коледа.
Морето е малко бурно, но Деси ме успокоява, че всичко ще бъде наред. Само ще бъдем добре подгизнали. Заради вълните пътуването отнема 25-30 минути, а не обичайните 20. От Perro Chico не се виждала сушата. В началото лодката удря вълните (или обратното) силно. Разбирам защо Деси си е полдожил няколко спасителни жилетки.
Островът ми се вижда по-мизерен от Aguja. По-малък е и с повече хора. Преброявам 10 (!) палатки освен няколкото колиби и постройката на 2 етажа. Стаята ни е на втория етаж. На първия са кухнята и столовата. Плащаме, хвърляме багажа и тръгваме на тур. "Екскурзията" е включена в цената на транспорта (40$/човек за целия ни престой в Куна Яла). Отвеждат ни до "басейна" - плитчина с пясък по дъното и морски звезди.
Слизането във водата е сравнително лесно. Качването после ще го мисля. Деси, кормчията и Луис се грумкат по границата на плитчината. Търсят морски звезди. Ами не знам какво търсят, защото морски звезди има до мен. Осмелявам се да държа една. Луис гордо носи по-големи екземпляри.
Видях атракцията, сега да се качвам на лодката. Опитът да се набера на мускули - да, нали така се наричат тези части от анатомията - е неуспешен. Последващите опити водят само до синини. Отказвам да стъпвам на крака на момчето. И обявавам, че оставам там, в басейна. Куна се смеят, но се вижда, че са притеснени. Стреснат, nomad ме вдига и поставя в лодката. Като благодарност получава шоколада, спасен от изяждане предния ден.
Следваща спирка - друг малък остров за безалкохолно и бира. Вижда се, че Луис и другите са "ценители" на кехлибарената течност.
Минаваме покрай остров, който изглежда "много лъскав". Куна избират свой, за да ги представлява в парламента. Но въпросният пич прибира 3 милиона долара в брой от президента, за да си смени партията и сега си е "облагородил" острова, получен в наследство. Колко познато.
На Perro Chico Деси става прекалено сервилен след получаване на бакшиш. Самият бакшиш (20$) е приет нормално, даже е бил очакван, според nomad. Оказва се, че междувременно са получили обаждане от клиенти и няма да празнуват Коледа с нас.
Perro Chico наистина е по-мизерен. Хигиената ми изглежда съмнителна. Само стаята е по-хубава. Има прозорец с мрежа против насекоми. Мравки не се наблюдават. За разлика от Гватемала, ухапването от местните мравки не е толкова болезнено, но сърби повече. По-неприятното е, че тези мравки не напускат панически при напръскване с Аутан. Та, ако нямаше мравки и не се пълнеше с туристи за деня, Aguja щеше да е много приятно място за почивка дори за хора като мен, които не си падат по плажни дестинации. Местенето на Perro Chico е отчетено като грешка, но това е то да си алчен за нещо ново. Няма хамаци, няма къде да седнеш. Обядът е само един вид, а на Агуха имаш избор от 4 ястия. Но и тук не е лош. Колата и водата са по 2$ (на Агуха е 1$).
В 6:30 ни предлагат нещо леко за прехапване, защото в 12 ще има коледна вечеря. И това без увеличение на цената, както би било с българска туристическа агенция.
Но ние така и не слизаме за фиестата. Свикнали сме да си лягаме в 8-9. Аз обикновено спя до 12 и после малко на разсъмване. От стаята се чува глъчката. Отивайки до тоалетна, гледам фойерверките отдалече и управителят на острова се забавлява - мисли, че ме е страх. Не е бил в София по празниците да види какво са фойерверки - като на бойно поле.
"Made in Sweden":
Миене на чиниите:
No comments:
Post a Comment