13.06.2016
Понеделник, работен ден. За всички, включително за посолството в Боливия. Единствената страна в Латинска Америка, която изисква виза за българи. Позовават се на реиципрочния принцип. Като бивша соц. страна, визите за нас са безплатни, ако са извадени предварително. На границата струват 50 USD. Решени да си спестим тази крупна за Боливия сума, се отправяме към консулския им отдел. Макар и в Сан Исидро, съседен на Мирафлорес квартал на Лима, разстоянието е голямо, особено ако имаш навика да закъсняваш сутрин в 97.5% от случаите (останалите са 2.5% са статистическа грешка), а таксито струва почти колкото до центъра (S12). Търсенето на информация за необходимите документи за виза е било безрезултатно. Противоречива е информацията за изискванията за ваксина за жълта треска. Не само не съм от противниците на ваксините, но и смятам, че родителите, които "пропускат" да ваксинират децата си застрашават здравето не само на своите, но и на чуждите деца, но също така не съм привърженик на поставянето на допълнителна ваксина, ако това не е абсолютно необходимо. В случая не смятаме да ходим до джунглата. След паспортния контрол на гишето ни посреща лелка. Изслушва ни какви документи носим и вместо очаквания формуляр, който да попълним на място, ни връчва списък с документи, които да представим заедно с попълнен онлайн формуляр, а именно - публикувам оригинала на испански, както ни е връчен:
Consulado general del Estado Plurinacional de Bolivia:
A partir de la fecha para toda solicitud de visa se debera ingresar a la:
- pagina web del ministerio de relaciones exteriores de Bolivia - http://www.cancilleria.gob.bo/
- enlas del interes
- debenido llenar sus datos en el formulario de solicitud de visa
- escaner y subir toda la documentacion mas su foto actual al sistema
- la misma documentacion original trael al consulado en folder
- la imresión del formularo llenado
- codigo de validación que le emite el sistema
- a los paises que corresponda deberan realizar el pago al banco, previa revision de la documentacion.
За подробности тук.
Портиерът ни упътва към най-близкия интернет клуб, но там е предвидено да ползваш компютър 5 минути - колкото да си подготвиш документите за разпечатване. Наближава 11, когато се примирявам, че няма да успея да попълня формуляра навреме, за да кандидастваме същия ден. Отново с такси (S13) до интернет клуба до хостела. Идеята вече е да подготвим всичко и да кандидатстваме в Пуно. Такси до автогарата (S15). Тук е моментът да спомена, че в Лима няма централна автогара, а всяка автобусна компания си има своя. Ние сме се спряли на Cruz del Sur - една от най-луксозните. Мотивът ни е, че автобусите, ако не директни, спират на малко места. Обикновените и значително по-евтини автобуси спират често, което не само ги забавя, но и рискът от откраднат багаж е много висок. (Междувременно са пуснали и hop on hop off автобус до Куско, Арекипа и Пуно, но цените са умопомрачителни.)
В Ика пристигаме без резервация. Посреща ни таксиджия с униформа на автобусната компания - на автогарата има ценоразпис на таксиметровите услуги - , който вместо да отпратим, го молим да ни препоръча хотел и да ни закара до него. Спираме се на хотел в самия град, а не в оазиса Укачина., който по ревюта ми изглежда като местен аналог на Слънчев бряг. Междрувременно се записваме и за два тура за следващия ден. Явно трудно се намират клиенти, защото таксиджията ни предлага да ни закара до ресторанта и после обратно до хотела. Въпросният хотел е с централно разположен, а и районът му се води опасен. Ресторантът е греда - високи цени за миниатюрни порции.
Разходи:
S12 такси до консулството
S13 такси до хостела
S15 такси до автогарата
S18 копия, скенер, интернет
S40 билет Лима - Ика
S85 вечеря в Ика
S80 нощувка в Ика, хотел Roma
Понеделник, работен ден. За всички, включително за посолството в Боливия. Единствената страна в Латинска Америка, която изисква виза за българи. Позовават се на реиципрочния принцип. Като бивша соц. страна, визите за нас са безплатни, ако са извадени предварително. На границата струват 50 USD. Решени да си спестим тази крупна за Боливия сума, се отправяме към консулския им отдел. Макар и в Сан Исидро, съседен на Мирафлорес квартал на Лима, разстоянието е голямо, особено ако имаш навика да закъсняваш сутрин в 97.5% от случаите (останалите са 2.5% са статистическа грешка), а таксито струва почти колкото до центъра (S12). Търсенето на информация за необходимите документи за виза е било безрезултатно. Противоречива е информацията за изискванията за ваксина за жълта треска. Не само не съм от противниците на ваксините, но и смятам, че родителите, които "пропускат" да ваксинират децата си застрашават здравето не само на своите, но и на чуждите деца, но също така не съм привърженик на поставянето на допълнителна ваксина, ако това не е абсолютно необходимо. В случая не смятаме да ходим до джунглата. След паспортния контрол на гишето ни посреща лелка. Изслушва ни какви документи носим и вместо очаквания формуляр, който да попълним на място, ни връчва списък с документи, които да представим заедно с попълнен онлайн формуляр, а именно - публикувам оригинала на испански, както ни е връчен:
Consulado general del Estado Plurinacional de Bolivia:
A partir de la fecha para toda solicitud de visa se debera ingresar a la:
- pagina web del ministerio de relaciones exteriores de Bolivia - http://www.cancilleria.gob.bo/
- enlas del interes
- debenido llenar sus datos en el formulario de solicitud de visa
- escaner y subir toda la documentacion mas su foto actual al sistema
- la misma documentacion original trael al consulado en folder
- la imresión del formularo llenado
- codigo de validación que le emite el sistema
- a los paises que corresponda deberan realizar el pago al banco, previa revision de la documentacion.
За подробности тук.
Портиерът ни упътва към най-близкия интернет клуб, но там е предвидено да ползваш компютър 5 минути - колкото да си подготвиш документите за разпечатване. Наближава 11, когато се примирявам, че няма да успея да попълня формуляра навреме, за да кандидастваме същия ден. Отново с такси (S13) до интернет клуба до хостела. Идеята вече е да подготвим всичко и да кандидатстваме в Пуно. Такси до автогарата (S15). Тук е моментът да спомена, че в Лима няма централна автогара, а всяка автобусна компания си има своя. Ние сме се спряли на Cruz del Sur - една от най-луксозните. Мотивът ни е, че автобусите, ако не директни, спират на малко места. Обикновените и значително по-евтини автобуси спират често, което не само ги забавя, но и рискът от откраднат багаж е много висок. (Междувременно са пуснали и hop on hop off автобус до Куско, Арекипа и Пуно, но цените са умопомрачителни.)
В Ика пристигаме без резервация. Посреща ни таксиджия с униформа на автобусната компания - на автогарата има ценоразпис на таксиметровите услуги - , който вместо да отпратим, го молим да ни препоръча хотел и да ни закара до него. Спираме се на хотел в самия град, а не в оазиса Укачина., който по ревюта ми изглежда като местен аналог на Слънчев бряг. Междрувременно се записваме и за два тура за следващия ден. Явно трудно се намират клиенти, защото таксиджията ни предлага да ни закара до ресторанта и после обратно до хотела. Въпросният хотел е с централно разположен, а и районът му се води опасен. Ресторантът е греда - високи цени за миниатюрни порции.
Разходи:
S12 такси до консулството
S13 такси до хостела
S15 такси до автогарата
S18 копия, скенер, интернет
S40 билет Лима - Ика
S85 вечеря в Ика
S80 нощувка в Ика, хотел Roma
No comments:
Post a Comment