Peru'2016: 2. Lima -> Ica

13.06.2016

Понеделник, работен ден. За всички, включително за посолството в Боливия. Единствената страна в Латинска Америка, която изисква виза за българи. Позовават се на реиципрочния принцип. Като бивша соц. страна, визите за нас са безплатни, ако са извадени предварително. На границата струват 50 USD. Решени да си спестим тази крупна за Боливия сума, се отправяме към консулския им отдел. Макар и в Сан Исидро, съседен на Мирафлорес квартал на Лима, разстоянието е голямо, особено ако имаш навика да закъсняваш сутрин в 97.5% от случаите (останалите са 2.5% са статистическа грешка), а таксито струва почти колкото до центъра (S12).  Търсенето на информация за необходимите документи за виза е било безрезултатно. Противоречива е информацията за изискванията за ваксина за жълта треска. Не само не съм от противниците на ваксините, но и смятам, че родителите, които "пропускат" да ваксинират децата си застрашават здравето не само на своите, но и на чуждите деца, но също така не съм привърженик на поставянето на допълнителна ваксина, ако това не е абсолютно необходимо. В случая не смятаме да ходим до джунглата. След паспортния контрол на гишето ни посреща лелка. Изслушва ни какви документи носим и вместо очаквания формуляр, който да попълним на място, ни връчва списък с документи, които да представим заедно с попълнен онлайн формуляр, а именно - публикувам оригинала на испански, както ни е връчен:

Consulado general del Estado Plurinacional de Bolivia:

A partir de la fecha para toda solicitud de visa se debera ingresar a la:
- pagina web del ministerio de relaciones exteriores de Bolivia - http://www.cancilleria.gob.bo/
- enlas del interes
- debenido llenar sus datos en el formulario de solicitud de visa
- escaner y subir toda la documentacion mas su foto actual al sistema
- la misma documentacion original trael al consulado en folder
- la imresión del formularo llenado
- codigo de validación que le emite el sistema
- a los paises que corresponda deberan realizar el pago al banco, previa revision de la documentacion.

За подробности тук.

 Портиерът ни упътва към най-близкия интернет клуб, но там е предвидено да ползваш компютър 5 минути - колкото да си подготвиш документите за разпечатване. Наближава 11, когато се примирявам, че няма да успея да попълня формуляра навреме, за да кандидастваме същия ден. Отново с такси (S13) до интернет клуба до хостела. Идеята вече е да подготвим всичко и да кандидатстваме в Пуно. Такси до автогарата (S15). Тук е моментът да спомена, че  в Лима няма централна автогара, а всяка автобусна компания си има своя. Ние сме се спряли на Cruz del Sur - една от най-луксозните. Мотивът ни е, че автобусите, ако не директни, спират на малко места. Обикновените и значително по-евтини автобуси спират често, което не само ги забавя, но и рискът от откраднат багаж е много висок. (Междувременно са пуснали и hop on hop off автобус до Куско, Арекипа и Пуно, но цените са умопомрачителни.)
В Ика пристигаме без резервация. Посреща ни таксиджия с униформа на автобусната компания - на автогарата има ценоразпис на таксиметровите услуги - , който вместо да отпратим, го молим да ни препоръча хотел и да ни закара до него. Спираме се на хотел в самия град, а не в оазиса Укачина., който по ревюта ми изглежда като местен аналог на Слънчев бряг. Междрувременно се записваме и за два тура за следващия ден. Явно трудно се намират клиенти, защото таксиджията ни предлага да ни закара до ресторанта и после обратно до хотела. Въпросният хотел е с централно разположен, а и районът му се води опасен. Ресторантът е греда - високи цени за миниатюрни порции.

Разходи:
S12 такси до консулството
S13 такси до хостела
S15 такси до автогарата
S18 копия, скенер, интернет
S40 билет Лима - Ика
S85 вечеря в Ика
S80 нощувка в Ика, хотел Roma 

Peru'2016: 1. Lima

И Лима ме обича!
12.06.2016

Вали. Много неприятно. На момчето-чистач му е още по-неприятно: постоянно трябва да мие пода от кални стъпки. Закусваме и с такси се отправяме към историческия център (15 сола). Много отдавна не сме вървяли по пешеходна улица. Неделя е и има доста хора. Едва-що сме тръгнали и виждаме пасти. На витрината на ... китайски ресторант. Какво удоволствие е да изпиеш едно кафе на спокойствие с нещо сладко. Липсвало ми е. Наближаваме централния площад. Пред катедралата е пълно с хора. Има нещо като карнавал - процесия с маскирани хора. Най-много внимание отделяме на група индианци, пресъздаващи игра или ритуал. Единият от тях трябва да премине между другите, които през това време го удрят с камшиците си по глезените. Редуват се. В "по-горно ниво" ударите са на голо. Междувременно слънцето е изместило облаците и настроението ми е на мах. И защо да не е - слънце, шаренийка, музика, усмихнати хора. Единствено препарираните ламички, които първоначално съм взела за плюшени играчки, леко ме потискат, но се опитвам да не мисля за това. Колкото и да разпитваме, не успяваме да разберем по какъв случай е карнавалът: получаваме противоречиви отговори - от религиозен празник до смяна на правителството.
 Продължаваме с пешеходната разходка из колониалния град, снабдявайки се по пътя с листа от кока, според местните панацея за височинната болест. Лешоядите са в двора на конгреса, а не в него. На пазара и в китайския квартал циганийката преобладава. Голям интерес предизвикват малките сладки кученца за продан.
Едит град се опознавал по-добре пеша. Така казвали. Така твърди и nomad, твърдо решен да се върнем пеша до Мирафлорес. Било само 12км. Не съм във възторг когато вървим по улица, осеяна с нелегални сергии, които се разтурват за секунди при слух за полиция. Много се противя когато навлизаме в съмнителни квартали-гета, но воплите ми да вземем такси са подминати най-високомерно. Ужасена съм когато виждам куче, чиято козина почти липсва - има няколко косъма като перчем и няколко на опашката, а голото му тяло има червеникавия цвят на печено пиле. Убедена съм, че страда от краста или някакво още по-тежко заболяване. Опитвам се да вървя по-далече от него, но то необезпокоявано се мотае и това не прави впечатление на никого! Кой да ми каже, че това е представител на световно известната, но не и на мен, порода перуанско безкосместо куче...
След стадиона градската среда става все по-облагородена - широки булеварди, зелени паркове, университети и пр. Ако не знаеш, че си в Латинска Америка, спокойно можеш да си внушиш, че си някъде в Европа. Някъде, където красивите колониални сгради се събарят и на тяхно място се строят модерни, всяка в различен стил, превръщайки кварталите на богатите в архитектурна безвкусица. Последните 2 километра изминавам в мрънкане. На себе си, защото никой не проявява съчувствие.
Надеждите ни, че проблемите ни с интернета в стаята са решени, са жестоко попарени. Утешавам се с Cusqueña.

Peru'2016: Bogota -> Lima

11.06.2016

Последни часове в Богота. Между музей на златото и фризура избирам второто - ако искам колумбийска прическа за колекцията, това ми е шансът. Подходът на фризьорката ме изненадва. За последен път са ме постригвали с машинка в детските ми години. Прощалната разходка из Канделария води до открития и изгубване, за да напрегне обстановката в последния момент. Традициите трябва да се спазват.
Познатият ни отпреди таксиджия държи да остави неприятно последно впечатление от страната. Въпреки първоначалните 2 уточнения на цената (30 000 песо), по пътя се опитва да изкопчи още 10 000, защото International Departures били по-далече от вътрешните. На краставичар краставици ще продава. Все едно не сме прекарали часове на това летище и не знаем как стоят нещата. Nomad е непреклонен, сумата не е голяма, но си имаме принципи - никакви отстъпки за тарикатите.
Отново летим с VivaColombia. Разочарованията са две - седалките са също толкова нагъсто, колкото и във вътрешните полети. Прекалили са. Лампите за нашия ред светят на предните. Отново не си с място, а трябва да се блъскаш, ако искаш място до прозореца. А аз искам. Nomad - не. Предпочита до пътека. Компромисното решение, което сме намерили е всеки да си сяда, където му харесва. Когато полетът не е пълен се случва между нас да няма друг. Все пак сме наследници на Бай Ганьо. Другата неприятност е, че храната на международните полети се плащала с долари. Не само нямаме и един долар, но са ни останали много колумбийски песо, а най-лошото е, че сме много гладни. Утешението ми докато е светло са гледките. Сметките от коя страна да седна са излезли верни - летим на юг, слънцето залязва на запад, т.е. място А е моето.
Кацаме доста по-рано от предвиденото. Но друга традиция е спазена - моят багаж е последен на лентата. Важното е, че е пристигнал.
Бакоматът отпуска само 400 сол, т.е. около 200 лв. Можеш да изтеглиш и долари,
Поръчала съм трансфер към хотела. Хотелът е избран по името - кога друг път ще отседна в The White House? Посреща ни Раул. Не може да ни обясни защо в Лима мирише толкова лошо - на кланица. Не било така в Мирафлорес. Има нещо неприятно сервилно у Раул и недоумявам защо nomad е щедър към него - вместо исканите 20$ USD му дава 100 S sol. На стената до рецепцията са залепени банкноти от различни страни. Сред тях е и наша петолевка с надпис "For Raul from Pancho. Friends forever."
В Лима правят впечатления две неща - има неприятна такса при плащане с карта. Доларът е широко използвана валута - поне в Лима, стига да не е в банкноти от 100.
Раул ни закарва до препоръчан от него ресторант. Безплатно. Изглежда лъскав и продължават да прииждат хора, а е към 22ч. Nomad е доволен от anticucho - било най-вкусното антикучо, което бил ял. Правело се от кучешко месо - "анти куче". Шегичка в негов стил. Аз ям ... спагети. След толкова време в Латинска Америка не мога да гледам месо. Латиносите са големи месари - ако могат да си го позволят (зависи от страната) - закусват, обядват и вечерят с месо. Както и в Испания пилето, рибата и морските дарове са ... вегетариански ястия.
Успяваме да изминем 8-те пресечки до хостела без да се изгубим. Разликата с Богота е набиваща се на очи. Тук спокойно се разхождаш по улиците късно нощем.
Много сме разочаровани от стаята. Недопустимо няма wifi (испанците го четат "вифи") в стаята. Шумно е. Но най-голямата "екстра" е, че отдушникът на тоалетната на рецепцията е към нашата стая. Обстановката наистина е "интимна"...