14.06.2016
Островите Ballestas ги наричат The Poor Man´s Galapagos може би защото са по-достъпни.С подозрение се включвам в организиран тур. Но опитът показва, че дори и да отидеш сам, лодката побира 40 човека. Ти ако не си организиран, останалите ще са. Вземат те от хотела, т.е. спестеното време се "компенсира" със събирането на останалите от групата от други хотели. По тази причина се отбиваме и в Уакачина и това е първа среща с оазиса. Когато тръгваме от Ика времето е мъгливо и няма изгледи да се оправи. Освен облачно е и студено, особено като навлизаме в морето. Избрала съм грешната страна от лодката - истината е вляво. За снимки. Ако изобщо могат да се направят свестни снимки от множеството селфи стикове. Не знам кой е авторът на това изобретение, но бих му ги набила всичките отзад. На съседката й е толкова студено, че се вози клекнала между седалките.
Перуанците са горди с тази си забележителност. Приликите с Галапагоските острови се изчерпват с Хумболтовите пингвини, които тук доближаваме повече отколкото на Галапагос, бубитата и морските лъвове. Толкова птици наведнъж не съм виждала.
Част от другите туристи продължават с тур до Национален Резерват Паракас - отбелязвам си пропуска да го посетя. Вече сме се записали тур с бъгита по дюните около Уакачина и едва успявам да се преоблека - прочела съм за протриванията на кожата от пясъка при спускането по дюните и затова избраното облекло е блуза с дълъг ръкав и панталони, единствен багаж - фотоапарат. С таксиджията имаме уговорка да ни вземе по-рано, за да проверим автобусите за Наска в офиса на Крус дел Сур в Уакачина. Там изненадващо поне за мен ни правят оферта за Наска - 120 USD/човек, което включва автобуса до Наска, трансфера от автогарата до летището и после от летището до хотел в Наска, където да чакаме докато стане време за автобуса за Арекипа и самия полет в малък самолет. Според първоначалния ни план ние сами се придвижваме до Наска и търсим last-minute оферта на самото летище. Но офертата ми се вижда добра. Nomad се съгласява след известно убеждаване. Проблемът е, че имаме парите само за единия билет у себе си. Договаряме се, че ще доплатим на място в Наска.
Следва турът с бъгитата по дюните. И двамата сме много резервирани. Но .., ни харесва. Колкото и да е странно и неочаквано. Толкова широка усмивка отдавна не съм виждала на лицето на nomad. Не може да се отрече, че шофьорът на бъгито се страе да се изкефим максимално на спусканията и с бъги, и с дъска. Не забелязвам друг да му оставя бакшиш. Не пропускам обаче нито почернелите от туристическата атракция дюни, нито "септичната яма" на оазиса. Дюните напомнят Сахара, а не пустинята, през която преминава Панамериканската магистрала. След чукарите в Мексико, сега и в Перу се вижда колко негостоприемна е майката Земя на голяма територия от Америките. Съчетана с потискащите селища наоколо не отговаря на представите на обикновения българин за крайбрежие - спокойствие и красота.
Този път сме мноооого доволни от препоръчания ресторант. Порциите не са за хора на диета. Най-хубавият arroz chaufa. С упорство се справям и със станалия ми любим на това пътуване крем карамел (flan).
Разходи:
тур Islas Ballestas + тур Huacachina - S70 + S50 - на човек
S10 такси
S20 бакшиш
S100 вечеря
S80 нощувка
Островите Ballestas ги наричат The Poor Man´s Galapagos може би защото са по-достъпни.С подозрение се включвам в организиран тур. Но опитът показва, че дори и да отидеш сам, лодката побира 40 човека. Ти ако не си организиран, останалите ще са. Вземат те от хотела, т.е. спестеното време се "компенсира" със събирането на останалите от групата от други хотели. По тази причина се отбиваме и в Уакачина и това е първа среща с оазиса. Когато тръгваме от Ика времето е мъгливо и няма изгледи да се оправи. Освен облачно е и студено, особено като навлизаме в морето. Избрала съм грешната страна от лодката - истината е вляво. За снимки. Ако изобщо могат да се направят свестни снимки от множеството селфи стикове. Не знам кой е авторът на това изобретение, но бих му ги набила всичките отзад. На съседката й е толкова студено, че се вози клекнала между седалките.
Перуанците са горди с тази си забележителност. Приликите с Галапагоските острови се изчерпват с Хумболтовите пингвини, които тук доближаваме повече отколкото на Галапагос, бубитата и морските лъвове. Толкова птици наведнъж не съм виждала.
Част от другите туристи продължават с тур до Национален Резерват Паракас - отбелязвам си пропуска да го посетя. Вече сме се записали тур с бъгита по дюните около Уакачина и едва успявам да се преоблека - прочела съм за протриванията на кожата от пясъка при спускането по дюните и затова избраното облекло е блуза с дълъг ръкав и панталони, единствен багаж - фотоапарат. С таксиджията имаме уговорка да ни вземе по-рано, за да проверим автобусите за Наска в офиса на Крус дел Сур в Уакачина. Там изненадващо поне за мен ни правят оферта за Наска - 120 USD/човек, което включва автобуса до Наска, трансфера от автогарата до летището и после от летището до хотел в Наска, където да чакаме докато стане време за автобуса за Арекипа и самия полет в малък самолет. Според първоначалния ни план ние сами се придвижваме до Наска и търсим last-minute оферта на самото летище. Но офертата ми се вижда добра. Nomad се съгласява след известно убеждаване. Проблемът е, че имаме парите само за единия билет у себе си. Договаряме се, че ще доплатим на място в Наска.
Следва турът с бъгитата по дюните. И двамата сме много резервирани. Но .., ни харесва. Колкото и да е странно и неочаквано. Толкова широка усмивка отдавна не съм виждала на лицето на nomad. Не може да се отрече, че шофьорът на бъгито се страе да се изкефим максимално на спусканията и с бъги, и с дъска. Не забелязвам друг да му оставя бакшиш. Не пропускам обаче нито почернелите от туристическата атракция дюни, нито "септичната яма" на оазиса. Дюните напомнят Сахара, а не пустинята, през която преминава Панамериканската магистрала. След чукарите в Мексико, сега и в Перу се вижда колко негостоприемна е майката Земя на голяма територия от Америките. Съчетана с потискащите селища наоколо не отговаря на представите на обикновения българин за крайбрежие - спокойствие и красота.
Този път сме мноооого доволни от препоръчания ресторант. Порциите не са за хора на диета. Най-хубавият arroz chaufa. С упорство се справям и със станалия ми любим на това пътуване крем карамел (flan).
Разходи:
тур Islas Ballestas + тур Huacachina - S70 + S50 - на човек
S10 такси
S20 бакшиш
S100 вечеря
S80 нощувка
No comments:
Post a Comment