15.06.2016
Разделяме се с таксиджията и се отправяме на гости на леля Наска, както nomad, хм, дори не я е прекръстил. Пътят - също толкова потискащ като до Ика - неугледни постройки покрай панамериканската магистрала, грозни градчета и пустиня, постепенно завземана за построяването на нови неугледни постройки и градчета. Тук-там залив, който да обещава красива гледка към океана. За минорното настроение спомага и мъглата. Какъв полет, какви линии! Дали ще отменят полетите? Ще трябва ли да чакаме до следващия ден? Наближавайки Наска слънцето пробива облаците и победоносно ги изгонва. Ще се лети!
Закуската се бави. Разчитали сме на Крус дел Сур да ни нахранят. При повечето хо(с)тели закуската е включена към нощувката и сме свикнали да се възползваме и сега сме гладни. И тогава се сещам какво ми е разказвам Vlady за полета. Имам много неуслужлива памет, но този път е изключение. Как самолетът, 6-местна Чесна, се накланя на една страна и ти, залепен за стъклото, гледаш линиите и как после се накланя на другата страна - и съседите гледат. И че дори да не си ял, вътрешностите ти роптаят на гледката. Не съм летяла на малко самолетче преди и по-добре да не рискувам за едното ядене.
Посрещат ни. Докато се придвижваме до колата, местен таксиджия ми предлага да ме закара от автогарата до летището за 40 USD. Ден година храни. Хотелът сама едва ли бих го намерила. Агенцията се е сдобила с още един клиент - испанец. И явно всеки турист е ценен, защото въпреки закъснението, с което потегли автобусът, се върна обратно до Ика, за да вземе и него...
Очаквала съм да хвърлим багажа и да се отправяме към летището. Но не. Първо преговарят с испанеца нещо. После с нас. Предлагат ни друг тур - за деня. И пак нещо не съм била доразбрала. В цената от 120$ влиза само седенето на диванче в хотела с ползване на интернет и тоалетна. Но ако се запишем за новия тур, ще имаме стая и обяд. Nomad твърдо отказва. В крайна сметка се съглясява, главно заради моето настояване, когато цената е свалена наполовина.
Летището в Наска е малък хамбар с гишета на различните фирми. Доплащаме за единия и за новия тур. При плащане с карта отново има процент отгоре - 6%. Претеглят ни, едва успяваме да минем през тоалетната и се отправяме да си чакаме реда да ни отведат до самолета. Чуваме си имената и ни водят до една щайга. Поглеждам нашето самолетче, оглеждам другите и се чудя дали да не кажа - "До тук бях." Не можеше ли поне да е съседното, изглежда по-новичко. Я да си направим една снимка с щайгата, че роднините да имат за спомен от нас.
Четирима сме - ние двамата и двойка германци. Първо настаняват nomad и германеца на средния ред зад пилотите. Следваме аз и германката. Дотук добре - nomad ще повръща шоколадчетата, които се изкуши да изяде в автобуса, върху немеца, не върху мен. Нямало нужда да си слагаме вторите колани. Недоумявам - ами като направи лупинг ние ще изпаднем.
Изборът ни на самолет се определя от класа - ниво 1 - лети на 2500 фута, цена 120$, ниво 2 - лети на 3000 фута, цена 100$. Ниво 3 - още по-високо и цената е 80$. С ниво 1 летиш най-близо до линиите и имаш гарантирано място до прозореца, докато напр. с 15 местен самолет хората от средния ред не виждат почти нищо. Самолетът ни е Cesna C 206. Другите от Level 1 са Cesna C 172 (за двама пътници) и Cesna C 207 (за петима пътника).
Получаваме карта на полета, подобна на тази. Полетът трае 45 минути с около 20 над линиите. Стигайки над фигура, самолетът се накланя на едната страна, когато инструкторът каже "Сега", гледаш точно под крилото и снимаш, след това се накланя на другата страна, за да могат пътниците от другата страна да направят същото. Хубаво е да се консултираш с картата преди достигане на поредната фигура - схематично е нарисувано как изглежда. Особено в началото е много трудно да различиш фигурата и често първите 1-2 се пропускат.
Ясно е на теория, но какво се случва на практика. С nomad сме от страната на пилота, а инструкторът е от другата страна. Слушалките от нашата страна не работят, т.е. не чуваш "Сега". Когато самолетът се накланя, търся фигурата. Кога я намирам, кога не. Докато си наглася фокуса - пилотът изправя самолета. И пак, и пак. Струва ми се, че немците от другата страна, т.е. от страната на инструктора, са привилигеровани - че имат повече време, че чуват сигнала, а и инструкторът, бидейки от тяхната страна, вижда много точно кога е добре за снимка. А аз най-добре виждам таблелката, че бакшишите са добре дошли. Връщаме се обратно. На мен ми се вие от яд. Чудя се дали да не изтичам до гишето да платя за още един полет. Но решавам, че сама съм си виновна за провалените снимки. Оставяме някакъв бакшиш - по-скоро от неудобство, а не от задоволство от полета. И лупинг няма. Nomad пак ме е метнал.
Със снимките nomad, въоръжен със супер сапунерката по мое настояване, виждайки, че дори пропуска фигурите, възприема печелившата стратегия: снима без zoom, напосоки, при накланяне на крилото. На пръв поглед нищо не е снимал. Но като увеличиш снимката и линиите са там. Само трябва да ги изрежеш.
В заключение - самите линии са миниатюрни като дебелина или поне от въздуха изглеждат така. И изобщо не ги намирам нито за интересни, нито за впечатляващи. Някой се е забавлявал и сега неизвестно са световна забележителност.
Връщат ни в хотела и вместо да си починем, както ни се иска, обядваме икономичния обяд - спагети с пиле, нелоши - и с испанеца ни вземат за тура. Уж ще видим Наска линия отблизо. Турът като цяло не си заслужава. Мястото, което предизвиква интерес, дори по-голям от линиите, посещаваме последно - на залез слънце - Los Acueductos de Cantalloc. Но водата вече е кът в Наска и местните се опасяват, че след някоя и друга година, скоро, районът ще се превърне в пустиня и няма да могат да посрещат туристи.
В хотела усещаме неприязънта на пича, продал ни тура. Когато решаваме да си взем душ преди потеглянето, изведнъж трябвало да бързаме за автогарата. Ще чака. На нас ни предстои нощен преход до Арекипа.
Разходи:
- 120 USD p.p. - автобус Ика-Наска, полет над линиите travelairperu.com.pe, трансфер до летището и обратно до хотела
- 25 S. p.p. - такса на летището
- 50 S. бакшиш
- 90 S. p.p. тур в Наска
- 6% плащане с карта - в/у 120 USD + 180 S. за тура
- 91 S p.p. - нощен автобус Наска - Арекипа
Със сигурност снимките могат да се обработят много по-добре и да се намерят повечето от 12те фигури, но .. нЕмам нерви. За мен дори запазването от RAW в JPG формат е мъчение...
Разделяме се с таксиджията и се отправяме на гости на леля Наска, както nomad, хм, дори не я е прекръстил. Пътят - също толкова потискащ като до Ика - неугледни постройки покрай панамериканската магистрала, грозни градчета и пустиня, постепенно завземана за построяването на нови неугледни постройки и градчета. Тук-там залив, който да обещава красива гледка към океана. За минорното настроение спомага и мъглата. Какъв полет, какви линии! Дали ще отменят полетите? Ще трябва ли да чакаме до следващия ден? Наближавайки Наска слънцето пробива облаците и победоносно ги изгонва. Ще се лети!
Закуската се бави. Разчитали сме на Крус дел Сур да ни нахранят. При повечето хо(с)тели закуската е включена към нощувката и сме свикнали да се възползваме и сега сме гладни. И тогава се сещам какво ми е разказвам Vlady за полета. Имам много неуслужлива памет, но този път е изключение. Как самолетът, 6-местна Чесна, се накланя на една страна и ти, залепен за стъклото, гледаш линиите и как после се накланя на другата страна - и съседите гледат. И че дори да не си ял, вътрешностите ти роптаят на гледката. Не съм летяла на малко самолетче преди и по-добре да не рискувам за едното ядене.
Посрещат ни. Докато се придвижваме до колата, местен таксиджия ми предлага да ме закара от автогарата до летището за 40 USD. Ден година храни. Хотелът сама едва ли бих го намерила. Агенцията се е сдобила с още един клиент - испанец. И явно всеки турист е ценен, защото въпреки закъснението, с което потегли автобусът, се върна обратно до Ика, за да вземе и него...
Очаквала съм да хвърлим багажа и да се отправяме към летището. Но не. Първо преговарят с испанеца нещо. После с нас. Предлагат ни друг тур - за деня. И пак нещо не съм била доразбрала. В цената от 120$ влиза само седенето на диванче в хотела с ползване на интернет и тоалетна. Но ако се запишем за новия тур, ще имаме стая и обяд. Nomad твърдо отказва. В крайна сметка се съглясява, главно заради моето настояване, когато цената е свалена наполовина.
Летището в Наска е малък хамбар с гишета на различните фирми. Доплащаме за единия и за новия тур. При плащане с карта отново има процент отгоре - 6%. Претеглят ни, едва успяваме да минем през тоалетната и се отправяме да си чакаме реда да ни отведат до самолета. Чуваме си имената и ни водят до една щайга. Поглеждам нашето самолетче, оглеждам другите и се чудя дали да не кажа - "До тук бях." Не можеше ли поне да е съседното, изглежда по-новичко. Я да си направим една снимка с щайгата, че роднините да имат за спомен от нас.
Четирима сме - ние двамата и двойка германци. Първо настаняват nomad и германеца на средния ред зад пилотите. Следваме аз и германката. Дотук добре - nomad ще повръща шоколадчетата, които се изкуши да изяде в автобуса, върху немеца, не върху мен. Нямало нужда да си слагаме вторите колани. Недоумявам - ами като направи лупинг ние ще изпаднем.
Изборът ни на самолет се определя от класа - ниво 1 - лети на 2500 фута, цена 120$, ниво 2 - лети на 3000 фута, цена 100$. Ниво 3 - още по-високо и цената е 80$. С ниво 1 летиш най-близо до линиите и имаш гарантирано място до прозореца, докато напр. с 15 местен самолет хората от средния ред не виждат почти нищо. Самолетът ни е Cesna C 206. Другите от Level 1 са Cesna C 172 (за двама пътници) и Cesna C 207 (за петима пътника).
Получаваме карта на полета, подобна на тази. Полетът трае 45 минути с около 20 над линиите. Стигайки над фигура, самолетът се накланя на едната страна, когато инструкторът каже "Сега", гледаш точно под крилото и снимаш, след това се накланя на другата страна, за да могат пътниците от другата страна да направят същото. Хубаво е да се консултираш с картата преди достигане на поредната фигура - схематично е нарисувано как изглежда. Особено в началото е много трудно да различиш фигурата и често първите 1-2 се пропускат.
Ясно е на теория, но какво се случва на практика. С nomad сме от страната на пилота, а инструкторът е от другата страна. Слушалките от нашата страна не работят, т.е. не чуваш "Сега". Когато самолетът се накланя, търся фигурата. Кога я намирам, кога не. Докато си наглася фокуса - пилотът изправя самолета. И пак, и пак. Струва ми се, че немците от другата страна, т.е. от страната на инструктора, са привилигеровани - че имат повече време, че чуват сигнала, а и инструкторът, бидейки от тяхната страна, вижда много точно кога е добре за снимка. А аз най-добре виждам таблелката, че бакшишите са добре дошли. Връщаме се обратно. На мен ми се вие от яд. Чудя се дали да не изтичам до гишето да платя за още един полет. Но решавам, че сама съм си виновна за провалените снимки. Оставяме някакъв бакшиш - по-скоро от неудобство, а не от задоволство от полета. И лупинг няма. Nomad пак ме е метнал.
Със снимките nomad, въоръжен със супер сапунерката по мое настояване, виждайки, че дори пропуска фигурите, възприема печелившата стратегия: снима без zoom, напосоки, при накланяне на крилото. На пръв поглед нищо не е снимал. Но като увеличиш снимката и линиите са там. Само трябва да ги изрежеш.
В заключение - самите линии са миниатюрни като дебелина или поне от въздуха изглеждат така. И изобщо не ги намирам нито за интересни, нито за впечатляващи. Някой се е забавлявал и сега неизвестно са световна забележителност.
Връщат ни в хотела и вместо да си починем, както ни се иска, обядваме икономичния обяд - спагети с пиле, нелоши - и с испанеца ни вземат за тура. Уж ще видим Наска линия отблизо. Турът като цяло не си заслужава. Мястото, което предизвиква интерес, дори по-голям от линиите, посещаваме последно - на залез слънце - Los Acueductos de Cantalloc. Но водата вече е кът в Наска и местните се опасяват, че след някоя и друга година, скоро, районът ще се превърне в пустиня и няма да могат да посрещат туристи.
В хотела усещаме неприязънта на пича, продал ни тура. Когато решаваме да си взем душ преди потеглянето, изведнъж трябвало да бързаме за автогарата. Ще чака. На нас ни предстои нощен преход до Арекипа.
Разходи:
- 120 USD p.p. - автобус Ика-Наска, полет над линиите travelairperu.com.pe, трансфер до летището и обратно до хотела
- 25 S. p.p. - такса на летището
- 50 S. бакшиш
- 90 S. p.p. тур в Наска
- 6% плащане с карта - в/у 120 USD + 180 S. за тура
- 91 S p.p. - нощен автобус Наска - Арекипа
Със сигурност снимките могат да се обработят много по-добре и да се намерят повечето от 12те фигури, но .. нЕмам нерви. За мен дори запазването от RAW в JPG формат е мъчение...
(Los Paredones):
No comments:
Post a Comment